вторник , 23 май 2017

Как да харчим парите си, спрямо нашите цели

В повечето материали за лични финанси се говори за това как да спестяваме и как да инвестираме, но не и как да си харчим свободните пари. Наскоро прочетох един цитат: „Ако парите не ви правят щастливи, то най-вероятно не ги харчите правилно“ и той ме накара да се замисля. В тази статия ще ви споделя какви са моите (а и вашите) големи цели, как аз харча парите си, кои покупки ме правят щастлив и какви грешки съм допуснал в тази област.

Цел 1: Да оцелеем

Докато подготвях този материал прочетох една моя статия от преди две годиниКакъв тип човек си според твоята цел в живота?. В нея съм описал типажите, които съм срещнал в живота си и какви са били техните цели. Сега искам да погледнем малко по-отвисоко на нещата.

Първобитните хора (както и почти всички животни сега) са имали една основна цел – да оЦЕЛеят. Много „програми“ в нашия мозък са наследство от тези древни времена. Те са ни предпазвали хилядолетия от враждебния външен свят и са си свършили своята работа.

За съжаление, дори през XXI век има страшно много хора, които се борят за оцеляване. Въпреки че, българите сме от най-богатия 1 милиард души на Земята, и у нас има хора, които не могат да се възползват от преимуществата на информационната ера и живеят на ръба на оцеляването. Някои от тях са с образование и са имали добър живот, но някакво събитие или трагедия са ги тласнали към пропастта, а други винаги са били в това положение.

Цел 2: Да пренесем гените си

Следващата ни голяма цел е да предадем гените си напред във времето. Природата така е устроила всички живи същества, че те да се размножават. По тази причина, през пубертета децата съзряват. Момичетата стават по-женствени, а момчетата вече изглеждат по-възрастни и готови да станат бащи. Хормоните започват да бушуват и с това природата ни казва, че е настъпило време да оставим поколение (някои двойки го отлагат за по-късно, но това носи своите рискове). Не случайно, влюбването и сексът е толкова хубави изживявания – това е стимул, за да имаме деца.

Замисълът на всичко това е ясен – да пренесем себе си в бъдещето, чрез нашите деца. След като те се родят, природата има други механизми, с които да ни накара да се грижим за тях, а не да ги изоставяме. Малките бебета са толкова сладки и те отключват в нас някакви непознати до тогава инстинкти. Мога да слушам спокойно други деца да реват, но когато Кари плаче ми се „къса сърцето“ и искам да я успокоя, и да ѝ дам това, което иска. Разбира се, децата осъзнават тази сила в някакъв момент, и започват да ни манипулират.

За поколението на моите родители децата бяха приоритет №1. Аз и моите връстници сме получавали почти всичко, което сме искали и го е имало по магазините. Образованието беше много важно (освен „учи, мама, за да не работиш“) и повечето родители лишаваха себе си от някои неща, за да има за детето и неговото обучение. Сега, също има много хора, за които децата и тяхното възпитание и образование са основната им цел. Причината е същата – да „живеят“ по-дълго чрез децата си.

Цел 3: Да останем в историята

С появата на комуникацията и писмеността се е появил още един начин да станем „безсмъртни“ – с нашите подвизи, открития, смелост и други качества, които са променили живота на много други хора. Не случайно древните владетели са имали цяла армия от „биографи“, които са описвали в най-малките подробности техните победи, построени сгради и обществена дейност.

Гутенберг е направил тази цел общодостъпна за масите. С печатната преса, която е изобретил, вече и обикновените хора могат да останат в историята, ако някой напише нещо за тях или те сами се похвалят. В историята има много хора, които не са били толкова добри в това, което правят (или са присвоили някое изобретение), но ние ги познаваме, защото са имали добри PR-и и рекламисти.

В 21 век е много лесно да разкажеш на света какво правиш и това да достигне до милиони (дори милиарди) хора. Всеки „бълва“ някаква информация с надеждата да „блесне“ и да остане в историята. Иронията е, че с развитие на технологиите и комуникациите, е все по-трудно да се откроиш от останалите, поради огромния обем данни, който се произвежда. След 100 години, учениците ще изучават не повече от 50-ина важни личности на нашето съвремие, както и ни знаем толкова от преди 200 или 300 години.

Тази цел – да останем в историята е леко егоистична. Не искам да говора за другите, но аз изпитвам лично удовлетворение, когато помагам на хората да управляват по-умно парите си или стават предприемачи, и имат успешен бизнес. Аз съм щастлив, когато виждам, че съм променил поне малко живота на някой към по-добро. Писмата и обажданията с благодарности, които получавам са моята награда и богатство.

Не можете да си представите, когато работя с някой предприемач и виждам как бизнеса му се развива всеки ден и става по-добър и успешен. Освен на себе си на другите хора, помагам и на България да се развива и да става по-хубаво място за живот. В последното също има доза егоизъм – не искам още приятели да заминават за чужбина и да няма с кого да изпиеш едно кафе (или ракия).

Цел 4: Да бъдем щастливи

Запитах се коя може да е по-важна цел от това да оцелеем, да оставим поколение и да намерим място в историята? Ако си представим, че тези цели са нещо като пирамидата на потребностите на Маслоу, какво стои в нейната основа? Исторически, това е цел, която се е появила най-скоро и е на не повече от 100 години – да сме ЩАСТЛИВИ. Самата дума „щастие“ се е появила през 18 век, но истински ренесанс преживява през втората половина на 20 век.

Започва с грижа за здравето, като целта е да сме в добро физическо състояние и да живеем по-дълго на този (а не на онзи) свят. Козметичната индустрия прави бум и сега не само жените, но и мъжете харчат голяма част от доходите си за това да изглеждат добре. Това им дава самочувствие, което ги прави щастливи. Масовите фитнес центровете се появяват след Втората световна война, като място, където войниците да поддържат форма. Скоро манията завладява целия свят и това е една от най-бързо развиващите се индустрии в края на 20 век. Следващия голям бум е здравословното хранене, което навлиза и у нас през последните няколко години. Целта отново е да сме в най-добрата си форма и да повишим качеството си на живот.

След тялото, идва ред на ума и душата ни. Фитнес центъра може да поддържа тялото ни, но това не е достатъчно. Все повече хора се обръщат към духовната страна на нещата (така се появяват наркотиците, но това е друга тема). Думата „щастие“ започва да се използва като мантра и се превръща в следващото голямо „нещо“. Според Уикипедия, „Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост“.

За мен, да съм щастлив означава, да се усмихвам искрено, да имам енергия и да правя нещата, които ми носят удоволствие. Много съм далеч от това някакви негативни събития около мен да не могат да ми въздействат. Сигурно има хора и на това духовно ниво, но още не съм ги срещал. Всъщност, повечето „външно щастливи хора“ играят някаква роля и когато са сами или с близките си, имат много задръжки и комплекси, които не им позволяват да са доволни от това, което са и това, което правят.

Коя е най-важната цел за вас?

Аз съм стигнал между цел №3 и цел №4 – оцелявам в забързания ни свят, имаме прекрасна дъщеря и се опитваме да я възпитаваме по нашия начин, отдал съм голяма част от времето и енергията си в помощ на другите, и започвам да обръщам все повече внимание на себе си – как се чувствам, как се развивам, какво чета, какво ям, колко се движа и тренирам, и за какви неща харча парите си, за да ми помогнат да си постигна целите.

Как харча парите си?

За това как спестявам и инвестирам, съм написал над 1,000 статии и тук няма да говоря за това, а за това как харча парите си и какво е разумно да направим със средствата, които ни остават, след като сме платили на себе си.

Очевидно, първо мисля за оцеляването си, защото ако не ям, не пия и нямам подслон, другите неща няма да имат особено значение. Следва отглеждането и възпитанието на Кари. Не сме от родителите, които отрупват детето си със скъпи играчки, защото за нас няма смисъл от това. Дори сега, тя не си играе и с 1/10 от нейните играчки. Кари иска внимание и това е най-ценното, което може да ѝ дадем.

Разбира се, нищо не ѝ липсва, но все пак залагаме на преживяванията, а не на вещите. Ако трябва да избера дали да я отведа на лунапарка, където да караме заедно колички и да се катери на надуваемия замък, или да ѝ купя играчка, избирам първото. А и в момента, едно тесто за 1 лев е много по-забавно от кукла за 100 лева. Кой от вас си спомня повече от 2-3 играчки от детството? Скъпи ли бяха те? А, кой си спомня за преживявания с мама и тате?

За основното ми занимание също отиват немалко средства, а и време. Много хора ми се учудват как мога да правя толкова много неща, но аз съм свикнал, а и това ми носи удоволствие. Да поддържаш популярен сайт, да правиш големи събития няколко пъти в годината, и да правиш индивидуални финансови и бизнес консултации, не е евтино занимание. Аз непрекъснато трябва да се развивам и да придобивам нови знания, за да съм на ниво за моите клиенти. Инвестирал съм в много активи, просто, за да ги тествам и да имам опит от „първа ръка“. Ходя на много обучения и купувам още повече книги (не всички мога да прочета), за да придобивам знания и умения, които след това прилагам на практика, преди да ги споделя с вас.

Докато пиша тези редове, се замислих, че напоследък все по-малко време и пари отиват за цел №4. Например, вчера дадох 400 лева за смяна на резервна част за моята кола, но това не ми донесе щастие. Даже майсторът в сервиза ме накара да се чувствам гузен, защото не съм избрал най-скъпата част, а „само“ среден клас. С тези пари може да си купя доста книги, да отидем на почивка за няколко дни, или 7-8 пъти да ядем навън. Въпросът не е в тези 400 лева (които са задължителни и от това зависи оцеляването и безопасността ми), а какво правя с другите пари, които изкарвам или идват от инвестиции.

Ето някои предложения за покупки, които вече правя или планирам да направя:

Време

Това е от най-смислените ми покупки. Изкарвам пари и те могат да ми купят време. Ако имам 1000 лева и толкова са ми месечните разходи, аз имам един свободен месец, в който да правя каквото си искам. Тази „покупка“ е особено ценна, когато сме претоварени от работа или трябва да решим важен казус. Когато сме изморени и под непрекъснат стрес, качеството на нашите решения е много ниско и те обикновено са свързани с най-малкото съпротивление и най-лесните действия.

Ако имате пари за две седмици, може да си вземете неплатен отпуск, и просто да почивате и мислите върху нещата, които ви предстоят. Има толкова безплатни книги и информация в интернет, че няма проблем, който да не може да решите с тяхна помощ. Дори среща с приятел ще е от голяма полза. Не се колебайте да похарчите някаква сума от спестените си пари, за да си купите време. Мотивацията и енергията, които се получите ще ви помогнат бързо да се върнете на „пистата“ и да изкарате и спестите повече пари.

Преживявания, а не вещи

Не веднъж съм ви споделял, че не съм човек на вещите. Може би, в детството си съм имал доста играчки (вместо време с родителите ми, но това е друга тема), и сега не съм обсебен от играчки за големи момчета. Когато купувам нещо, гледам да е на добра цена, да е удобно и практично. Преживяванията са нещо друго – там цената и практичността не са от първостепенно значение. За хубаво събитие, екскурзия до нови места, или почивка на интересно място, давам и по-голями суми.

Въпреки че и двете са пасиви, според Кийосаки, от преживяванията имам повече ползи, отколкото от бързо обезценяващите се вещи. По време на пътувания или обучения съм се запознал с доста от бизнес партньорите ми, с които продължаваме да сме си полезни и до днес. Как да сравня пътуване до Париж или Венеция, разходките по малките улички, и вкуса на храната, с един телевизор, например?

Тук включвам и малките удоволствия от живота. В петък ядох най-доброто шоколадово суфле със ванилов сладолед в живота си, както и студен чай Сан Бенедето праскова, който обожавам. Като сума не беше много, но коефициентът на щастието ми се повиши драстично.

Помощ за другите

В основата си това действие е егоистично и е добра „покупка“. Това са ми едни от най-ярките спомени – когато съм помагал на другите. Аз силно вярвам в принципа „Предай нататък“ и не търся директна облага от това, което правя. За мен е достатъчно човекът, който съм помогнал, да направи същото на друг в подходящото време. Ако става въпрос за даряване на пари, не го правя често. Избрал съм само две каузи, за които дарявам редовно, защото знам, че средствата се изразходват по най-добрия начин и наистина достигат до хората, които имат нужда от тях.

Ако човекът, на който съм помогнал, оцени това, което съм направил за него – тогава наистина съм щастлив. Вече малко по-добре преценявам хората, но преди години съм помагал на много хора, които са ме мислили за „балък“, който е длъжен да им помогне.

Кои са твоите най-добри „покупки“?

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

2 коментара

  1. Моите най-добри покупки са автомобил който ми дава свобода, сигурност и самочувствие. Ръчен часовник от среден клас, който е автоматичен и ми напомня, че всяко нещо, за което не се грижиш пропада, една химикалка InoxCrom Zeppelin ( имам и Waterman Expert дето е 5 пъти по-скъпа, но почти не я ползвам ), но най-вече инвестициите ми в инфраструктура, която да ми дава свобода.

  2. Здравей.Един бърз въпрос.Какво ще кажеш за измамата -теглене на кредити от Фирма -неплащането им и прехвърляне след това на самата фирма на неграмотен циганин.Ти би ли го сторил.Благодаря.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *