петък , 9 декември 2016
Как да бъдем професионалисти, а не аматьори

Как да бъдем професионалисти, а не аматьори

Каква е основната разлика между професионалиста и аматьора? Първото, което ни идва наум е, че единият изкарва пари от това, което прави, а другият – не. Но само това ли отличава съседа, който играе футбол с приятели по няколко часа на ден, от професионалния футболист, на когото му плащат за това? Само парите ли правят разлика или има още нещо? И защо е важно да сме професионалисти в това, което правим, а не аматьори?

Всеки от нас си има хоби или нещо, което обича да прави през свободното си време – някои рисуват, други готвят, а трети тренират народни танци. Много съм се чудел защо някои хора не превръщат хобито си в професия, като имат всички предпоставки за успешна кариера или бизнес? „Няма пари в това“, „Ако правя само това, вече няма да ми носи удовлетворение“ и „Не съм толкова добър, колкото останалите“ са част от отговорите, които получавам.

Това, което съм искал да правя още от малък е да пиша. С доза (само)ирония и шега, да пренасям читателите в едно непознато за тях място и да ги „потапям“ в атмосферата на преживяното от мен. Много се възхищавах на писатели като Иван Вазов, Йордан Йовков и Алеко Константинов, които така умело и с подробности пресъздават обстановката в техните произведения, че все едно наистина си там.

Първите ми кратки разкази написах във 2-ри или 3-ти клас, вече не си спомням. Те бяха за кукерския фестивал в Перник. Когато ги четях на глас пред роднините ми, исках и те да почувстват това, което почувствах аз на минус 15 градуса на „Стадиона на мира“, където дефилираха кукери от всички краища на България.

За съжаление, тези „шедьоври“ се изгубиха някъде, а учителките ми по литература в по-горните класове се постараха доста, за да ми убият желанието за писане. За тях беше по-важно да преписвам от литературни критици „разсъждения“ за епохата на лирическия герой и неговата вътрешна борба, отколкото да пиша авторски творби.

Няма да забравя как получих единствената си 3-ка по литература. Беше в седми клас. Вместо да използвам готови теми от отличници в езиковата гимназия или да наизустявам анализи от разни вестничета (за които получавах 5-ци и 6-ци), реших да напиша как аз разбирам произведението и какво мисля за главните герои в него. Голяма грешка. Госпожата по литература ми каза, че е разочарована от мен и за в бъдеще да се придържам към установените разбирания за времето, в които са живели лирическите герои.

Повече не повторих този „експеримент“. В средното и висшето образование прилагах добре изпитаната техника в българското образование – наизустяване. Моите разсъждения си ги оставях за разговорите с приятели. Работната атмосфера също не търпи много креативност. В сводното си време не смеех да оставя дори анонимен коментар под някоя статия, която ме беше провокирала.

И така до 2011 година, когато вече не се стърпях и започнах да пиша. Бях натрупал вече малко опит с бизнеса и започнах да се интересувам по-усилено от управление на лични финанси. Това ми даде кураж да напиша първата си статия в моя блог – And now we wait… (или грешките при започване на бизнес), като индиректен съвет към мои близки, които стартираха нов бизнес тогава. Материалът беше публикуван в NovaVizia.com под заглавието Най-важните стъпки при стартиране на малък магазин и се превърна в един от най-четените в сайта като цяло. Останалото е история, както се казва.

Към днешна дата съм написал над 700 статии, 3 електронни книги, водя собствена рубрика в списание Мениджър и съм писал за много вестници и списания. Това са милиони думи в хиляди страници с текст, написани в продължение на много, много часове. Всичко това съм го правил в свободното си време и никой не ми е плащал за труда. Бил съм аматьор. И такъв щях да си остана, ако не бях напуснал работа и да се отдам изцяло на това, което правя.

Сега вече за част от материалите, които подготвям, получавам възнаграждение. Не е много, но мога да кажа с чиста съвест, че съм професионален писател. Същото е и с личните консултации и обученията, които организирам. Цял живот съм споделял това, което знам, но вече получавам пари за тях. Разбира се, над 95% от това, което правя е напълно безплатно и ще продължава да е такова.

Разказах ви тази история, за да разберете колко важно е да следваш страстта си и че рано или късно, нещата се нареждат. За да си истински професионалист, освен да ти плащат за това, трябва да си готов на всичко, за да станеш по-добър в дейностите, които ти носят удоволствие.

Ако правиш нещо, само заради заплатата, в което не влагаш цялата си енергия и страст, ти си оставаш аматьор. Просто си пилееш времето и таланта. Много хора са в това положение. За съжаление. Ходят на работа само, за да си плащат сметките. Една част от предприемачите също имат бизнес, с който си „хранят семействата“. Те не искат да го развиват или да стават по-добри, а просто да имат стабилен доход. Нищо повече.

Или хората, които работят „на частно“. Може и да са добри в това, което правят през свободното си време, но никога няма да станат най-добрите, защото ще имат нещо по-важно – основната им работа. Аз също имах много ограничения, когато бях наемен служител. Няколкото свободни часа на ден за писане не бяха достатъчни и напредвах много бавно. Губех и доста възможности, защото не можех да се срещам в работно време с потенциални клиенти, или да приемам поканите за различни телевизионни и радио предавания.

Според мен, всеки от нас трябва да се стреми да стане професионалист, в това което прави. В тази връзка, има няколко важни неща, които разграничават любителите от истинските  професионалисти в дадена област и според мен те са:

Пари

Това е основната разлика между професионалиста и аматьора – на първия му плащат, а вторият го прави за удоволствие. Не съм меркантилен, но когато правиш нещо за пари, се стараеш то да стане качествено и да има по-голяма стойност за клиента, отколкото е платил като цена. Знаеш, че той е избрал именно теб и не може да направиш нещо „през пръсти“, защото няма да има друга продажба. А нали това е същността на бизнеса – повторните продажби. Ако продадеш на някого само веднъж, това не е устойчиво, защото ще трябва да търсиш нови и нови клиенти, а това е в пъти по-скъпо от запазването на досегашните. Също така, те все някога ще се свършат, колкото и голям да изглежда пазарът.

Въпреки че за повечето от нещата, които правя не искам пари, аз не съм голям привърженик на този метод, защото безплатните неща не се ценят. Миналата седмица са видях с един приятел, който е адвокат и той ми разказа за двама негови клиенти, за които трябвало да свърши почти една и съща работа (подготовка за сключване на голяма сделка), която отнема поне няколко дни като време. На първия не взел нищо, защото очаквал, че той може да му възложи допълнителни дейности за други негови проекти. Това така и не станало. След този случай, на втория клиент поискал пълната цена за тази дейност.

Интересното е развитието на историята. От общи познати, моят приятел разбрал, че първият клиент изобщо не е оценил услугата. Той си мислил, че щом не му е взел пари, подготовката на сделката е елементарна юридическа работа и не е коствала много време и усилия. За разлика от него, вторият клиент бил много доволен – изпратил благодарствено писмо, заедно с бутилка хубаво вино като подарък, както и го препоръчал на няколко негови бизнес партньори.

За да съм честен, аз също не харесвам тези „услуги“ между приятели и познати. В България всички сме братовчеди и трябва да си помагаме, но сиренето си е с пари, все пак. Особено, ако става въпрос за по-големи суми. Също така, когато си платя пълната цена, ще имам правото да търся и съответното качество. Докато при услугите от приятели, дори нещо да не е станало както трябва, си казваш „За без пари – толкова“. Затова, бъдете професионалисти и си ценете труда.

Страст

Втората основна разлика между любителя и професионалиста е страстта, с която вършиш работата си. Срещал съм и много отдадени аматьори, но явно не искат да правят това с цялото си сърце, щом не искат да му се отдадат изцяло. Искаш да пишеш, но трябва да изкарваш някакви пари, с които да си плащаш сметките и да се храниш. Или си талантлив художник, но това не е доходен бизнес.

Ще те попитам: „Има ли успешни писатели и художници, които изкарват добри пари в България?“. Разбира се, че има. Каква е разликата между тях и теб? Да, вярата в себе си и страстта, с която правят нещата. Не ги е спряла мисълта, че това няма как да стане у нас. Щом има поне един такъв човек в България (или по света), значи можеш и ти. Дори да не успееш, ще разбереш, че това не е за теб и не си толкова талантлив, за колкото се мислиш. Ще спечелиш и в двата случая.

Време

Може ли да станеш най-добрия в света, ако отделяш само по няколко часа на ден за това, което правиш? Кой отбор спечели последното издание на Шампионската лига – Реал Мадрид, където играят само професионални футболисти или играчите на Буря Кошарево, които са тотални аматьори? Едно е да тренираш всеки ден и да мислиш за футбол, дори през свободното ти време, друго е да си месар и да не тренираш изобщо, а единствената подготовка да ти е две големи преди мач, нали?

И така, за да станеш професионалист ти трябва време. Дали това са прословутите 10,000 часа, повече или по-малко, не знам, но конкуренцията в днешно време е жестока. Деца започват да тренират тенис на 3-4 годишна възраст и на 14-15 години са вече изградени играчи от световна класа. В миналото можеше да разчиташ предимно на таланта си, но в XXI век това не е достатъчно. Дори да си надарен в някоя област, ще трябва да отделяш по много часове на ден, за да се наредиш сред най-добрите.

Образованието също вече не е достатъчно. Нещата се променят не с години, а с месеци. Какво като съм завършил икономика преди 13 години (колко бързо тече времето), като от тогава до сега законодателството се е променило стотици пъти, да не говорим, че технологиите изцяло промениха тази област. Ако не чета всеки ден за финанси, инвестиции и управление на пари, как моите знания ще са актуални. Не случайно, всички професионални организации изискват техните членове да не престават да се образоват, за да могат да продължат да са такива.

Дългосрочна визия

Това също е едно от основните неща, които правят разликата между професионалиста и аматьора. Може ли да правиш нещо качествено и да искаш да се развиваш, ако знаеш, че това е само временно занимание? Няма ли да си казваш всеки път „Това е само докато…“. Колко истински професионалисти бармани, сервитьори или чистачи има в България? Не са много, нали? Защото тази дейност се приема само за малко или за през ваканцията. И аз съм бил барман за малко. Когато нямаше хора си четях бизнес вестници и списания, а не книгата „101 нови коктейла, които може да направите вкъщи“. Беше ми ясно, че няма да стана добър барман и работа това само заради парите.

Не казвам, че има вечни неща и през целия ни живот трябва да правим едно и също нещо. Но е хубаво поне да имаме посока, която да следваме. Ако искаме да станем добри в нещо, разбира се. Ако искам да си останем аматьори (в което няма нищо лошо), това не е задължително.

Аз не харесвам крайностите и вярвам, че всяко нещо трябва да се прави с мярка. Не е необходимо да станеш най-добрия готвач, ако просто обичаш от време на време да готвиш, нали? Има неща, който просто искаме да ни носят удоволствие и да не ги взимаме много на сериозно.

Но когато говорим за основната ни дейност, аз предпочитам да работя с професионалисти, (а не с аматьори) и се стремя да бъда такъв – да правя качествени неща, да се развивам и да стана един от най-добрите в света.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

One comment

  1. Димитър Йовев

    Поздравления за статията!

    Това, което бих желал да добавя, е леко доразвиване (нюансиране) на посочените в статията втора (страстта, с която вършим това, с/от/чрез което си изкарваме доходите) и трета (времето, което влагаме за усъвършенстване на уменията си) разлика между професионалиста и аматьора. За да станем истински професионалисти (магьосници, ако използваме малко по-силни емоционални сравнения) не е достатъчно да четем ежедневно с часове нови и нови материали по специалността си или относно професионалните си интереси (в моя случай – материали по право и съдебна практика). Често пъти ангажиментите ни в работата/бизнеса или вкъщи при семейството ни са такива, че времето не ни е достатъчно, за да го посветим на четене на разни професионални материали; понякога нямаме и физическата възможност (денят ни е изцедил!) за това… Говоря за обективни физически състояния, а не за изнамиране на извинения пред самия себе си за оправдаване на собствения си мързел. Ето защо смятам, че са важни не толкова броят отделени часове или обеми количества материали, посветени на повишаване на професионалната ни квалификация, а по-скоро способността ни да търсим, намираме и асимилираме информация, която би ни помогнала да станем (днес!) по-добри професионалисти в съответна интересуваща ни сфера, и която все пак е и част от (или поне косвено свързана с) ежедневната ни дейност. В противен случай само бихме се натоварили с куп допълнителни знания, които ще ангажират част от умствения ни потенциал (да, повече знания – по-голяма култура, О.К.), но от които знания на практика не виждаме конкретната практическа полза и (още по-лошо) може никога да не видим такава… За съжаление мозъкът ни, колкото и теоретично да е безграничен като възможности, с течение на времето започва да проявява своите капризи и слабости, които с оглед темата в частност биха могли да се резюмират до изискването да запомняме само информация, значима в средносрочен план за нас и нашето професионално ежедневие…
    Затова, накратко – според мен страстта и времето ни за усъвършенстване следва да се влагат/употребяват умно!

    П.п. Написаното по-горе е личен извод, до който стигнах, след като години наред се затрупвах с информация и материали от всякакъв вид с цел повишаване на професионалния си и личностен капацитет – право, икономика, философия, история, чужди езици (това, разбира се, е само част от интересуващата ме тематика)… Т.е., по трудния начин започнах да осъзнавам, че колкото и много неща да искам да прочета, да анализирам и да науча, времето не стига за всичко! За съжаление от един момент нататък трябва да избираме приоритетите си във всичко, в това число и в какво да влагаме усилията си през свободното си време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *