неделя , 19 ноември 2017

Искам да инвестирам, но нямам желание

„Искам да инвестирам, но не знам как“, „Имам нисък доход и искам да го увелича, но не съм сигурен как да го направя“, „Страх ме е да не се проваля“, „Спестявам, спестявам, и накрая правя някоя емоционална покупка и парите ги няма“ са част от въпросите и коментарите, които получавам всеки ден. В тази статия ще ви разкажа за моя метод да уча и да действам, който ми носи успехи в различни области.

Промяната е вътре в нас

Карл Густав Юнг казва, че нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Според него, никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата. Човешката личност е ужасно консервативна и само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта.

Ние НЕ сме създадени за успех! И това е факт. Колкото и да си говорим за успехи, излизане от „зоната на комфорт“, ежедневни действия в правилната посока, непрекъснато учене и други модерни изрази, ние като хора имаме едно основно първично желание – да ни е удобно, да не се напъваме особено и да избягваме преките опасности.

Има и нещо друго – развитието на технологиите ни позволи да надникнем милиарди години назад в историята на Вселената и да предвидим неща, които ще се случат след още толкова, но човешкият мозък има много кратък хоризонт. За нас, всичко над 10 години е много далечно бъдеще и няма нужда да правим нищо в момента за него. Как да убедя някой да спестява и инвестира за нещо, което ще се случи след 20 години, като пенсиониране, пълнолетие на дете или друго?

Принудата е майка на действието

Всъщност, Карл Юнг, освен проблема, разкрива и решението – с принуда. НОИ действа по този начин, като ни събира пенсионни осигуровки, които ще ползваме (евентуално), когато навършим 65, 70 или повече години. Застрахователните компании действат по същия начин – карат ни да мислим за далечното бъдеще, но всеки месец дължим премия, защото ако ни оставят да спестяваме сами, ние може да се откажем в някакъв момент. Ипотечните кредити са друга форма на принуда.

Интересно е каква може да бъде принудата?

Първият и основен фактор, който „мотивира“ повечето хора е болката, или по-скоро, нейното избягване. Замислете се – защо правим над 90% от нещата? Защо ходим на работа, например? Защото, ако останем на улицата, няма да имаме пари за храна, дрехи, обувки и други, партньорът ще ни натяква, хората ще ни съжаляват, и всичко това ще ни донесе БОЛКА.

Защо много хора ги е страх да стартират собствен бизнес?

Защо се чувстват удобно като служители и новото нещо може да им донесе болка под различна форма. Аз също се страхувах от промяната. Високоплатена работа (където имам всички възможни екстри, справям се добре и моят труд се цени) и бременна жена, която получава само майчински, не са идеалните условия човек да стартира бизнес, нали? Беше ме страх, признавам си. Какво ще стане? Ще успея ли? Ами, ако се проваля?

Всичко това обаче беше по-малко от болката, която изпитвах, че си пропилявам живота, че има нещо по-добро, че не съм свободен, че някой ден ще се обърна назад и ще съжалявам. Това си беше реална болка (дори физическа).

Защо има толкова младежи, които живеят при родителите си поне до 30-годишна възраст?

Болката и неудобството от самостоятелния живот са много силни при тях. Кой ще им готви? Кой ще им дава пари за кафе? Ще трябва да живеят под наем и сами да се оправят – ами, ако се провалят? Ще има болка и тя няма да е малка.

Какви новини гледаме по телевизията?

След като прочетохте това, сигурно разбирате защо 90% от новините по телевизията са за лоши събития. Да, точно така. Те привличат вниманието ни, защото се страхуваме за живота, здравето и комфорта си, и не искаме да страдаме. Отрицателните новини ни казват да слушаме внимателно, ако не искаме същото да се случи и с нас.

Направени са изследвания на хора, които гледат репортажи за убийства, катастрофи, пожари и други подобни събития, и мозъкът им регистрира по-високи нива на страх, което води до учестено дишане, потене на ръцете и други нормални за страха реакции на тялото, което се готви да „избяга“.

Положителните новини са по-скоро „неутрални“ за нашия мозък и само малка част от хората се мотивират от успехите (според различни изследвания под 10%), докато  мнозинството от над 90% иска да избегне болката и затова се „принуждава“ да направи някакви действия. Странно ли е тогава, че не повече от 5% от хората са успешни в различни сфери? За мен, е напълно нормално.

Колко важно е за теб?

Искаме да спестяваме и инвестираме, за да осигурим по-добро бъдеще за нас и за децата ни – това е страхотно, но малко хора го правят. Ще се промени ли ситуацията, ако заложници са отвлекли детето ни и що го пуснат, само ако успеем да спестим по 10% от нашата заплата? Да, нали? Искаме да тренираме и да сме в по-добра форма, но не намираме време за това. Ще се промени ли мотивацията, ако лекарят ни каже, че трябва да започнем да тренираме активно всеки ден или здравето ще ни се влоши сериозно само след няколко месеца? Разбира се.

В тази ситуации приоритетите ни се променят много бързо и мотивацията ни се повишава драстично. Това е и причината, съществена промяна в живота ни да направим след някакъв инцидент, който е застрашил здравето или живота ни. Много рядко ще срещнете човек, който се е променил драстично, след като е прочел, че е „хубаво да се движим всеки ден“ и че „има пряка връзка между финансовата грамотност и благосъстоянието на един човек“.

Мога да ви начертая и най-черната картина, в която ще попаднете, ако не спестявате и не инвестирате, но това няма да има същия ефект като този, ако попаднете в сходна ситуация. Уроците от нея ще са доста по-силни.

Промяната винаги е свързана с действие

Има ли промяна, която е настъпила само с положително мислене? Може ли да стигнем от София до Варна само с позитивна нагласа? Не, нали? Ще трябва да предприемем някакво действие. Именно, това е мястото, на което се отказват над 95% от хората.

А защо е така?

В основата е най-мощното ни средство за промяна (но и най-големия ни враг) – нашият мозък. Той не иска нещо да се променя, и прави всичко възможно да ни спре в това начинание. Едно от най-коварните му оръжия е преувеличението. Всеки, който и за миг си е помислял да стартира бизнес, е виждал една мрачна картинка на провала – всичко около нас е разрушено, нямаме пари и всички ни се подиграват. Хората, които искат да инвестират често виждат подобна картина – нашите приятели отиват на море, а ние не можем, защото заделяме за бъдещето, или че няма да имаме пари за нова кола, телевизор или нещо друго.

Разбира се, има начин да излъжем нашия мозък – като „преживеем“ бъдещето, но в умален мащаб. Това се използва много от всички търговци, които ни предлагат безплатен тест(драйв) на продукта, преди да сме го купили, или ни дават малка мостра, която да ни даде представа какво ще получим.

Нека веднъж използваме това в наш интерес. Ако искаме да инвестираме, да го направим с малка сума. Повечето инвестиции позволяват да започнем с наистина минимални средства от рода на 100-200 лева, които почти всеки може да си позволи да задели. Това може да са акции на Българска фондова борса или дялове от взаимни фондове. Няма нищо страшно – избираме инвестиционен посредник и отиваме в негов офис. Казваме, че имаме 100 лева и искаме да си купим акции на български компании или дялове от фонд. Само това. Ако не ви хареса преживяването или сте очаквали друго, може да си вземете парите след това.

Когато започнах да инвестирам, направих точно това – имах няколкостотин лева, които бях преценил, че мога да загубя и си купих български акции. Постепенно увеличих сумата и нещата се получаваха все по-добре. Имаше и загуби, но те са доста по-малко от печалбите.

Парализа на анализа

Другото мощно оръжие на нашия мозък срещу промяната е да ни внушава, че „още не сме готови“ и „трябва да получим още информация, преди да действаме“. Това е много хитро, защото има някаква логика. Преди да направим нещо, е добре да се информираме, за да вземем правилно решение.

Колко време ни трябва, за да изберем някакъв финансов продукт, като застраховка Каско на нашия автомобил, например?

Ако трябва да сравним всички предложения на пазара, да влезем в детайли по тях, да прочетем какво пише за компаниите в хилядите форуми от типа на БГ Мама, да питаме всичките ни приятели какво ще ни препоръчат и накрая да обиколим всички застрахователи, ще ни трябват години, а и тогава не съм сигурен, дали решението ще е „най-правилното“. Ами, как избираме училище за нашите деца? Как си избираме автомобил?

Аз имам навика да проучвам много нещата, преди да предприема действие и това ми е донесло повече вреди, отколкото позитиви. Не казвам, да се хвърляме на сляпо на първото нещо, което се изпречи пред погледа ни, но и многото мислене не е полезно. Никога няма да имаме напълно обективна информация и база за сравнение между две решения или два продукта, колкото и време да отделим за това.

Също така, ние избираме някакви характеристики, и когато отидем да си купим съответното нещо се оказва, че вече даден продукт го няма или е на различна цена. Не се ли получава нещо такова, когато си търсим кола? Искаме точно определени екстри, но може те да не се предлагат или да са с прекалено висока цена. Ами, жилищата? Има ли идеален дом, който да отговаря на 100% на нашите изисквания? Не, нали?

През 2006 година, когато реших да инвестирам в български акции, направих такъв подробен анализ и толкова фактори взех предвид, че ми отне няколко месеца да събера и анализирам цялата информация. Това нямаше никакъв смисъл. До 2008 година цените на акциите ми вървяха нагоре (както и всички останали), а след това падаха стремглаво надолу, както и другите. Дори да бях избрал напълно случайно акциите, ефектът щеше да е един и същ.

Да обобщим:

  1. Принудата е майка на промяната.
  2. Без действие, няма промяна.
  3. Да започнем с малко.
  4. Нещата не са толкова лоши, колкото си ги представяме.
  5. Прекаленото мислене е вредно.
Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *