събота , 3 декември 2016
instrumenti-za-hedjirane-na-riska

Инструменти за хеджиране на риска

По повод на риска веднъж чух да казват следното:

С риска можеш да правиш само три неща: да го поемеш, да го избегнеш или да го прехвърлиш. В първия случай се надяваш, във втория гледаш отстрани, а в третия, и само в третия правиш бизнес. Хеджирането е за тези, които избират третия вариант…”.

Не мога да не призная, че с известни условности тази мисъл илюстрира образно и с чувство за хумор съвсем кратко, какво е това хеджиране на риска.

Хеджирането (от английски език: hedge) в търговията, финансите и правото означава действие за ограничаване, избягване на риска. Целта на хеджирането не е нищо друго освен избягване, на загубите при извършването на търговски и финансови операции.

Кой са най-разпространените финансови инструменти, с които се ограничава риска от загуба?

Най-използваните в практиката финансови инструменти, с които се ограничава риска от загуба са следните:

„Опция“ Опцията е ценна книга (деривативен финансов инструмент), която изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти  по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата.

„Фючърс“ Фючърсът е ценна книга (деривативен финансов инструмент), която изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти по предварително фиксирана цена на определена дата.

„Форуърден валутен договор“ Форуърден валутен договор правна сделка, т. е. договор за покупко-продажба на определено количество чуждестранна валута на точно определена бъдеща дата по предварително уговорен валутен курс и условия за изпълнение.

Суап” (на английски език: swap) Суапът, разгледан като родово понятие е финансов инструмент, правна сделка, т. е. договор за размяна на серия бъдещи плащания, при който поне за едната страна не е известен размерът на бъдещите плащания (но е известна формула по която ще бъдат определени, т.е. размерът е определяем по определена формула). По своята същност суапът може да се разглежда като серия от форуърдни договори. Най-разпространените видове суапи са: лихвен суап, валутен суап, кредитен суап, стоков суап, суап върху акции.

„Лихвена суапова сделка“ Лихвена суапова сделка е видово понятие за правна сделка, т. е. договор между две страни за размяна на базиращи се на условна главница лихвени плащания за определен период.

„Репо сделка“ и „Обратна репо сделка“ Репо сделка и Обратна репо сделка е правна сделка, т. е. договор, при който се прехвърлят ценни книжа, като се поема ангажимент за обратното им изкупуване (или замяна с ценни книжа със същите характеристики) по определена цена на определена бъдеща дата или на дата, която ще бъде определена от прехвърлителя. Споразумението е репо сделка за страната, продаваща ценните книжа, и обратна репо сделка за страната, която ги купува.

Пут-опцията или кол-опция Пут-опцията или кол-опция е средство за размяна на финансови активи или финансови пасиви (т.е. финансови инструменти, различни от инструменти на собствения капитал на предприятието), които дават на притежателя си правото да получи потенциални бъдещи икономически изгоди, свързани с промени в справедливата стойност на стоящия в основата на договора финансов инструмент.

И обратно, емитентът на опция поема задължение да се откаже от потенциални бъдещи икономически ползи или да понесе потенциални загуби на икономически ползи, свързани с промените в справедливата стойност на стоящия в основата финансов инструмент.

Какво означава деривативен финансов инструмент или още финансов дериват?

Финансовите инструменти най-просто казано са средство за ограничаване на риска и включват: основни инструменти (като вземания, задължения и инструменти на собствения капитал) и деривативни финансови инструменти (като финансови опции, фючърси и форуърди, лихвени и валутни суапове).

Деривативен финансов инструмент (наричан също и само финансов дериват) е финансов инструмент, чиято стойност е производна от стойността на даден актив.

Неговата същност се състои в това, че вместо да търгуват със самия инструмент, участниците в пазара се договарят за обмяна на пари, стоки, активи или друга стойност в бъдещ момент във времето.

Деривативните финансови инструменти създават права и задължения, които оказват влияние върху прехвърлянето между страните по инструмента на един или повече финансови рискове, присъщи на стоящия в основата финансов инструмент.

При възникването деривативните финансови инструменти дават на едната страна правото да размени финансови активи или финансови пасиви с другата страна при условия, които са потенциално благоприятни, или договорното задължение да размени финансови активи или финансови пасиви с другата страна при условия, които са потенциално неблагоприятни.

Някои инструменти съдържат както право, така и задължение да се извърши размяна. Тъй като условията на размяната се определят в началото на деривативния инструмент, с промяната на цените на финансовите пазари тези условия могат да станат или благоприятни, или неблагоприятни.

Например „Пут-опцията” или „кол-опция” е средство за размяна на финансови активи или финансови пасиви (т.е. финансови инструменти, различни от инструменти на собствения капитал на предприятието), която дава на притежателя си правото да получи потенциални бъдещи икономически изгоди, свързани с промени в справедливата стойност на стоящия в основата на договора финансов инструмент.

И обратно, емитентът на опцията поема задължение да се откаже от потенциални бъдещи икономически ползи или да понесе потенциални загуби на икономически ползи, свързани с промените в справедливата стойност на стоящия в основата финансов инструмент. Договорното право на притежателя и задължението на емитента на опцията отговарят на определението за финансов актив и съответно на финансов пасив.

Стоящият в основата финансов инструмент по опционен договор може да бъде всякакъв финансов актив, включително акции в други търговски дружества и лихвоносни инструменти.

Опцията може да изисква от емитента си да емитира дългов инструмент, а не да прехвърли финансов актив, но стоящият в основата инструмент по опцията би представлявал финансов актив за притежателя, само ако упражни опцията.

Правото на притежателя на опцията да размени финансовия актив при потенциално благоприятни условия и задължението на емитента на опцията да размени финансов актив при потенциално неблагоприятни условия, са различни от стоящия в основата финансов актив, който трябва да бъде разменен при упражняването на опцията.

Характерът на правото на притежателя и на задължението на емитента на опцията не се влияят от вероятността за упражняване на опцията.

Друг пример на деривативен финансов инструмент е форуърден договор, който ще бъде сключен за период от шест месеца, при който едната страна (купувачът) обещава да предостави парични средства от 2 000 000 EUR срещу държавни облигации с фиксиран процент с номинална стойност от 2 000 000 EUR, а другата страна (продавачът) обещава да предостави държавни облигации с фиксиран процент с номинална стойност от 2 000 000 EUR срещу парични средства от 2 000 000 EUR.

През шестте месеца двете страни имат договорно право и договорно задължение да разменят финансовите инструменти.  Ако пазарната цена на държавните облигации нарасне над 2 000 000 EUR, условията ще бъдат благоприятни за купувача и неблагоприятни за продавача; ако пазарната цена падне под 2 000 000 EUR, ефектът ще бъде противоположен.

Купувачът има договорно право (финансов актив), подобно на правото при държаната кол-опция, и договорно задължение (финансов пасив), сходно на задължението при издадената пут-опция, а продавачът има договорно право (финансов актив), сходно на правото при притежавана пут-опция, и договорно задължение (финансов пасив), подобно на задължението при издадена кол-опция.

Както при опциите, тези договорни права и задължения представляват финансови активи и финансови пасиви и са различни от стоящите в основата финансови инструменти (облигациите и паричните средства, които трябва да бъдат разменени).

Двете страни по форуърден договор имат задължението да действат в договорения срок, докато изпълнението по опционен договор възниква само когато притежателят на опцията избере да я упражни. Това е най-релефния разграничителен критерий.

При финансовите инструменти винаги трябва да се подсигурим предварително
При финансовите инструменти винаги трябва да се подсигурим предварително

Съществува и един хирбиден инструмент. Това е ценна книга или инструмент на паричния пазар с внедрен деривативен финансов инструмент, съдържащи компонент, който отговаря на следните изисквания: 1) въз основа на този компонент, някои от или всички парични потоци, очаквани от ценната книга или инструмента на паричния пазар, като основен договор, могат да бъдат променени съгласно определен лихвен процент, цена на финансов инструмент, валутен курс, индекс на цени или стойности, кредитен рейтинг, кредитен индекс или друга променлива и в резултат на това варират като при самостоятелен деривативен финансов инструмент; 2) неговите икономически характеристики и рискове не са тясно свързани с икономическите характеристики и рискове на основния договор; 3) има значително влияние върху рисковия профил и оценката на ценната книга или инструмента на паричния пазар; 4) не може да бъде прехвърлен с договор отделно от ценната книга или инструмента на паричния пазар. 

Финансовите активи – средство за размяна и база за измерване на стойността и обема на риска 

Валутата (паричните средства) е финансов актив, защото тя представлява средство за размяна и следователно е базата, според която всички сделки се измерват и се признават.

Депозит на парични средства в банка или сходна финансова институция е финансов актив, защото представлява правото на вложителя да получи парични средства от  банковата институцията или да издаде чек или сходен инструмент срещу салдото в полза на кредитор при плащането на финансов пасив. 

Често срещани примери за финансови активи, представляващи договорно право за получаване на парични средства в бъдеще и съответно за финансови пасиви, представляващи договорно задължение за предоставяне на парични средства в бъдеще, са: 1) търговски вземания и задължения; 2) вземания и задължения по полици; 3) вземания и задължения по заеми и 4) вземания и задължения по облигации.

Във всеки случай договорното право на едната страна да получи (или задължението да плати) парични средства се съпоставя със съответстващото задължение на другата страна да плати (или право да получи).

Друг вид финансов инструмент е този, за който икономическата полза, която ще бъде получена или предоставена, е финансов актив, различен от парични средства.

Например полица, платима в държавни облигации, дава на притежателя договорното право да получи, а на емитента договорното задължение да предостави, държавни облигации, а не парични средства. Облигациите са също финансови активи, тъй като представляват задължения на емитиращото правителство – държава да плати парични средства. Полицата следователно е финансов актив за притежателя си и финансов пасив за емитента.

Много други видове деривативни инструменти, съдържащи правото или задължението да се извърши бъдеща размяна, включително лихвен и валутен суап, лихвени тавани, диапазони (комбинация от горна и долна граница) и минимални граници, кредитни ангажименти, улеснения за издаване на полици, и акредитиви.

Хеджирането на риска чрез прехвърлянето му към застраховател

Сключването на застрахователен договор с цел прехвърляне на кредитния риск е друг инструмент за хеджиране на риска.

На първо място се покрива застрахователния риск от неплащане или изпадане в производство по несъстоятелност.

На второ място ако вземането е застраховано и застрахователната премия е платена, в случай на неплащане от страна на местен или чуждестранен бизнес партньор, застрахованото лице ще може да се удовлетвори като получи плащане на парични средства от застрахователя, вместо от своя длъжник.

По този начин, чрез сключването на застрахователния договор се хеджира риска към застрахователя. Най-често размерът на застрахователно покритие варира от 70 % до 90 % от размера на цялото неплатено вземане.

Използването на този вид застрахователен договор като средство за хеджиране на риска е свързано с възможността и за финансиране на бизнеса от банкови институции при по-добри условия, по-изгодни лихвени проценти при кандидатстване за кредит, отколкото би бил получен, ако няма застраховане на кредитния портфейл.

От практиката си съм забелазал, че големите международни застрахователи на кредитен риск, които са например клонове, позват оценката на международните рейтингови агенции на своята държава по седалището на клона.

Така например, ако клонът е регистриран в силна европейска икономика с висок кредитен рейтинг, това ще рефлектира и върху оценка за състоятелността на покритието при настъпване на застрахователно събитие.

Дори и да не настъпи застрахователно събитие, чрез ползването на този вид хеджиране на риска се подобрява имиджа  на компанията. Колкото по надежден и сигурен застраховател бъде избран за сключването на договора, толкова повече партньорите, които финансират или договарят ще бъдат склонни да изпълняват коректно задълженията си.

Хибридния характер на този вид хеджиране на риска се проявява и ако се наложи застрахователната полица да бъде използвана като инструмент за обезпечение при факторинг компаниите, които осигуряват ликвидност за нуждите на бизнеса.

Ако вземането е застраховано, но все още не е настъпил падеж или е настъпил падеж, но не е платено обезщетение, в същото време се изпитва нужда от парична ликвидност, тогава срещу застрахователна полица ще се получи финансиране без проблем от факторинг компания. По този начин се постигат две цели – хеджира се риска и се осигурява ликвидност.

Всеки финансов мениджър е наясно колко важно е да хеджираш правилно и своевременно риска. В света на бизнеса само успешното хеджиране на риска означава правилно стратегическо управление и успех за компанията.

За Минко Георгиев

Минко Георгиев е бизнес консултант по бизнес и ИТ право и основател на адвокатска кантора “Минко Георгиев и партьори“. Той има дългогодишен опит в областта на бизнес право, търговски договори, ИТ право, инвестиции, правен анализ на риска, корпоративно разследване, застрахователно и финансово право, събиране на вземания, данъчно право, недвижими имоти и съдебни спорове. Предоставя съвети и правна помощ по въпроси, свърази с чужди инвестиции, избор на подходяща правна и оперативна бизнес организация.

3 коментара

  1. Иванов

    Не е вярно, че хеджирането избягва риска, както е написано в определението. Риска може да го избегнем само когато ни закопаят под земята. 🙂 Хеджирането просто ограничава/намалява общия риск на инвестиционния портфейл (намалява и дохода), но той винаги си съществува.
    Иначе, статията е добра. Няма как да се направи изчерпателна класификация на всички деривати и други методи за намаляване на риска, защото те са страшно много и постоянно се увеличават, но авторът е описал основните от тях. Има леки неточности, но те не са проблем. 🙂 Например опциите дават правото, но не и задължението (това е много важно да се отбележи в дефиницията, защото е най-съществената особеност на опциите) да бъде купен/продаден (съответно за кол-опция и пут-опция) някакъв базов актив (може да бъде всичко по света, което има цена) по предварително фиксирана цена или фиксиран метод за определяне на цената (това се прави при японския тип опции) срещу заплащане на опционна премия.

    Много подходящи начини за хеджиране са също търгуването на Форекс пазара, на така наречените Prediction markets, търгуването с индексни деривати и други.

  2. Признавам си, че статията ми идва малко прекалено теоретична, и не може да ми задържи вниманието и я прехвърлих отгоре отгоре.
    По-интересно би ми било какво на практика е достъпно за обикновен инвеститор и как да осъществи придобиването им.

  3. ХеджБой

    Хеджирането е определено прехвърляне на риск, а не неговото избягване. Когато придобиване инструмент ние го придобиваме с различни рискове. Хеджирането на тези рискове представлява тяхното прехвърляне, а не избягване. Придобиването на финансовия инструмент означава, че ставаме страна по договора за него, оттук поемаме свързаните с него рискове. „Избягване“ на риска се получава, когато не станем страна по инструмента.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *