неделя , 22 октомври 2017

Една мечта се отлага …засега

Сигурно съм споменавал, че си имаме една мечта със съпругата ми Ади – да си купим къща, с голям двор, където Кари ще тича на воля. Там ще има градина, в която ще си отглеждаме зеленчуци, а вечер ще стоим до късно на верандата и ще пием бира. Преди няколко месеца, бяхме на крачка да осъществим мечтата си, но не го направихме и в тази статия ще ви разкажа защо. Сигурен съм, че тя ще е полезна на всички, които искат или са в процес на закупуване на жилище.

Мечтата си е мечта, но…

И аз, и жена ми, сме отраснали на село и мечтаем да живеем в къща, откакто сме станали „граждани“ и сме се заврели в едни кутийки, в които сме си близки със съседите, защото ни делят само едни тънки стени. След като тръгнах на детска градина на 6-годишна възраст, трябваше да се преместя от къщата на баба ми и дядо ми, в апартамент. И така, до сега. За човек, който е прекарал първите си години в едно красиво полупланинско село, в къща с огромен двор, овощни дървета и голяма градина, апартаментът е като затвор.

Когато си купихме сегашното ни жилище в Перник преди 7 години, идеята беше да го даваме под наем, а ние да си живеем в София и там да си купим апартамент. Нещата се промениха (особено след раждането на Кари) и ние планирахме покупката на по-голямо жилище за началото на 2018 година. Бумът на имотите в София от края на миналата година, ни накара да побързаме малко с покупката, за да не се повтори предишния ръст от преди 10-ина години, когато жилищата в Перник скочиха почти двойно, заради близостта ни до столицата.

Обадихме се на нашия брокер и му разказахме за нашата мечта. Той ни я намери. Буквално. Къща в един от хубавите вилни квартали в нашия град (кв. Църква или Даскалово) с огромен двор от 1.5 декара, на един етаж, с веранда, в тих район и близо до река. Много ни хареса. Като имот беше страхотен. След огледа, когато се прибрахме в къщи, почти в един глас с Ади си казахме „Да, но…“. Бързо осъзнахме, че това е само наша мечта и тя е от преди 10 или 15 години.

Сега реалността е различна. Кари трябва да ходи на детска градина, а в района има, но тя не е толкова добра, според много родители, с които разговаряхме. След това, добрите училища са далече и в първите класове може да я водим с кола, но после ще ѝ е трудно да се прибира сама, защото района е сравнително отдалечен. Говорихме със съседите, които видяхме, че имат малки деца и те казаха, че единния родител трябва да работи от вкъщи или да има гъвкаво работно време, за да кара децата до различните занимания.

Вечерта си поговорих и с моя кум, който живее в къща в същия квартал, и той ми каза, че почти цялото му време вечер след работа, както и по-голямата част от уикенда минава в поддръжка на имота. Косене, поправки, осигуряване на топлината през зимата, поддръжка на двора и къщата – това си отнема време. Осъзнах, че аз и Ади нямаме толкова време за тази дейност. Вариантът беше един от двамата да не работи или да си наемем човек, който да се грижи за къщата и да води Кари до различните занимания. Освен това, поддръжката на една къща е и много по-висока във финансово изражение.

Решението, до който стигнахме е, че сега не е подходящият момент за покупка на къща. Когато Кари стане по-голяма, а ние не работим толкова и имаме повече време за поддръжка на такъв имот (и да му се наслаждаваме), ще помислим отново за този вариант. Ако си бяхме купили тази къща, щеше тя да ни притежава, а не ние – нея. Нямаше да имаме и времето да използваме удобствата ѝ на максимум. Имаме 3 села с хубави къщи в тях и ще използваме тях през лятото.

План Б

По описаните причини, нашата мечта се отложи …засега, но все пак ни трябва по-голямо жилище и затова отидохме при брокера с други критерии. Те бяха:

  1. Тристаен апартамент с отделна кухня, а не бокс в дневната.
  2. Старо тухлено строителство.
  3. Близо до добрите детски градини и училища.
  4. Близо до спирки на градския транспорт.
  5. Тих район.
  6. Близо до парк.
  7. На по-нисък етаж (на 7-мия трусовете от земетресенията не са приятни).
  8. С две големи тераси (една за простиране, а другата – „дзен“ тераса за почивка)

Както виждате, съвсем скромни изисквания, на които държахме. Първият ден на огледи не беше много успешен. Разгледахме няколко апартамента. Единият беше срещу градската болница – доста голям, но в много лошо състояние. За половин час линейките ни надуха главата и се отказахме. Вторият беше в една от култовите сгради в Перник. Продавач беше сина на доста известен човек от миналото, който е бил от голямото „Добро утро“ на БКП.

В една от секциите имаше много скъп личен подарък от президент на чужда държава. За строителството – няма никакви забележки, правено е като за наши хора. Проблемът при него е, че трябваше да разделим една наистина огромна стая на две, а аз не съм фен на „преходните“ неща.

Направихме и още няколко огледа, но нищо не ни хареса. Бяхме се почти примирили с апартамента в центъра, когато от агенцията ни казаха, че има още едно жилище, което може да видим, но за него има и други купувачи. Отидохме и …8 от 8 критерии бяха изпълнени. Близо до Районния съд в Перник, на пешеходно разстояние от центъра, в сравнително тих район, 84 квадратни метра чиста площ, на 2-рия етаж (от 4) и с две големи тераси.

Това не беше всичко. Към него вървеше и почти 20 м2 гараж, 21м2 мазе, 15м2 таванско помещение …и страхотна гледка от покрива към крепостта Кракра. Да не говорим, че има открито пространство на покрива за почивка и партита. Цената беше 61,609 лева (или 31,500 евро).

Купуваме го!!!

Да, ама не. Брокерът каза, че ще се свърже с продавачката, която се оказа дъщеря на бабата, която ни посрещна за огледа. Минаха два дни, в които Ади непрекъснато ми се обаждаше и питаше дали брокерът ми е звънял. Най-накрая, той се обади, но ми каза, че има и други купувачи и трябва да предложа по-висока сума, ако искаме да вземем апартамента.

Аз му казах, че ще си помисля и ще му върна обаждането. Малко стратегия. Звъннах на Ади и й казах, че ще предложа 1,000 евро отгоре. Минаха няколко часа и съобщих на брокера за решението ни. Той каза, че ще предаде и ще се обади.

Усетих на къде отиват нещата и си казах, че повече няма да качвам цената. На следващия ден, брокерът ми каза, че ние сме победители в наддаването и може да преминем към сключване на предварителен договор. На подписването отидох в офиса на агенцията по-рано и се направих на „ударен“, като попитах кога ще дойде продавачката и нейния брокер. Съмненията ми се оказаха основателни. Брокерът представляваше и двете страни и щеше да вземе двойна комисионна.

Не беше далеч от мисълта да се сетя, че не е имало изобщо други купувачи, а разликата от 1,000 евро я е поискала продавачката, за да си плати дължимото на брокера и да си вземе „чисти“ парите от апартамента. Остана едно такова горчиво чувство в устата ми. Това породи съмнения, че той ни е показал само „неговите“ жилища, по които ще вземе комисионна и от двете страни.

Но, това не беше краят на драмата. По време на подписване на договора и на плащане на капарото, съпругът на продавачката я убеждаваше да не продава апартамента и че след няколко години той ще струва много повече. След дълъг разговор между двамата, мъжът каза „Ти си знаеш“ и така подписахме предварителния договор. По време на изповядване на сделката също имаше разговори на висок тон между двамата, но нотариусът бързо ги успокои.

Сега правим ремонт на този апартамент и очакваме скоро да се нанесем в него. Ще кача снимки от първото парти на покрива. Тази история ми показа, че нещата не трябва да стават на всяка цена и има време дори за най-големите ни мечти. Ние не сме се отказали от къща с голям двор, а просто отложихме покупката с 15-ина години. Сега сме се фокусирали върху положителните емоции около преместването ни и възможностите, които ни дава новата среда.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

10 коментара

  1. Тристаен апартамент за 32 000 евро, интересно ми е такъв тип апартамент колко ще струва в София ?

  2. Стойне Василев

    Neven,

    110,000 евро с гаража 🙂

  3. Жана Хрусанова

    В Бургас двустаен 64кв и то в Меден рудник е 35000 евро,направо е за завиждане,а заплатите са в пъти по-ниски от София

  4. Стойне Василев

    Г-жо Хрусанова,

    Сега, човек има възможност да пътува и да живее навсякъде. Всеки мечтае за това, което го няма, и това е нормално. Много хора искат да живеят в София, например, аз живях, но се върнах в родния ми град. Много българи искат да живеят в Париж или Лондон. Имам приятели, които имаха хубави работи в тези градове, но се върнаха. Нещата са много относителни.

  5. Готина статия, напълно очаквано от брокера на недвижими имоти. Всеки сам взима решения за бъдещето си. Ползваме планинска къща с басейн за една седмица в година – пълен релакс. Почти успяваме да задоволим нашата мечта. Живеем под наем, за да не се обвързваме с нечовешки кредити и лихви, но и за да сме мобилни. Днес не ни харесват съседите, чао. Продължаваме напред. Знам, че и това не е живот. Но кой е казал, че живеем, аз съм с горчивия вкус в устата, че всяка сутрин започваме ежедневната борба да осигурим по-добро бъдеще на детето ни.

  6. Обичам Перник като роден град, но няма нищо общо с това което беше. Финансовата криза доведе до култуно-демографска в следствие на която нищо хубаво не се очаква в близко бъдеще. Как да се вдигне цената на имотите когато няма хора които да живеят в тях. В Радомир сигурно има апартаменти и за 5000 €

  7. Едно време предполагам живота и работата на българина се е въртяла около това да се грижи за къшата си и да си обработва градинката. Нещо, което днес приемаме за странична дейност и сами си създаваме зависимости от работодатели, от трафика в града, от кофти колеги, от кредити, от хазяи. Едно време например в Боженци една къща се е строяла 3 години – две години събираш материал, и едно лято викаш всички на строежа и си готов. Ама къща – не апартамент от който като излезеш да се пазиш още от първия метър да не те отнесе някоя кола, да не настъпиш лайно или пък да не можеш да спиш щото съседа ти е непукист идиот чиито климатик трака. И за какво? Да ядем повърните които се продават по супермаркетите. Айсиктир!

  8. Стойне Василев

    Венци,

    Перник си е град като град. И сега има много красоти, а и тук съм отраснал. Живях малко в Благоевград, повече в София и за един „сезон“ във Варна, но идеалното съотношение на ползи е в Перник.

  9. Павел Конишев

    Привет,

    Кой е кварталът?

  10. Стойне Василев

    Павел,

    Ако говориш за апартамента – близо до печатницата е. Не знам как се води точно квартала. Моят брокер каза, че е разширен център 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *