понеделник , 5 декември 2016

Една година безработен или „Трите заблуди на младия предприемач“

Започнах над 10 статии – от фунии на продажбите и клиентски аватари, та чак през ревюта на „Predictably Irrational“„Built to Sell“ и „The 4-Hour Workweek“.

Още в началото „обещах“ на Тони, че ще бъда нередовен в писането и както се вижда, държа си на думата. Проблемът е, че една статия ми отнема много време, а и с Джордж Мартин сме родени на една дата… хм.

Поставих си цел да имам собствен бизнес преди около 6 години. Преди 2 години нещата потръгнаха много добре, а точно преди година реших да уволня работодателя си. Сега съм, както казва дядо ми, „безработен“.

За всичко, което последва след това, може би ми трябва отделна статия, а ако описвам причините и поводите за напускането, ще трябва да използвам много символи като „*“. В общи линии, много ми е гот да съм „безработен“.

Причината да напиша тази статия е, че забелязвам нещо изключително обезпокояващо. Разпространява се много сериозна инфекция, засягаща предимно младите предприемачи или поне тези, които искат да станат такива. Засяга областите в мозъка, отговарящи за здравия разум. Има редица симптоми, но тук ще изброя трите най-често срещани. Все още търся лек.

Симптом № 1: „Гледай сега как ще променя света!“

40-year-old-virginПроблемът на много почти-предприемачи е, че четат грешната литература. В „грешната литература“ включвам всякакви речи на Стив Джобс и други „мотивиращи“ статии. Не отричам, че са такива. Въпросът е, че в тях има толкова практична информация, колкото хранителни вещества в кренвиршите.

Ако няма с какво да се издържаш, докато „променяш света“, по-добре слез при нас простосмъртните и кажи „Гледай сега как ще променя живота си“. Постави себе си в центъра, започни от малко и постепенно разширявай кръга. Кой знае, може и да обхване целия свят в един момент.

Помисли си, ако не можеш да изкачиш стълбите без да се задъхаш, дали е уместно да си кажеш „Ще подобря световния рекорд на някой ултра-маратон“.

Симптом № 2: „Трябва да имам най-уникалния продукт“

Еквивалентът на това е „Трябва да съм най-добрият в еди-какво-си“. Малко преди да напусна последната си работа колега ми каза „Ти си добре, ама аз не мога да измисля някакъв уникален софтуер“. Признавам си, софтуерът ни беше единственият по рода си, преди да се появят конкурентите, но уникалността на продукта не е гаранция за успех. Напротив, ако е прекалено различен, ще трябва да убедиш хората, че имат нужда от него. Странно защо, но започват да изплуват асоциации като „европейско кино“, „вегански сладкарници“ и „съвременна поезия“.

Не е нужно да имаш единствени по рода си продукт или услуга. Това, което е нужно, е да има търсене. Как да разбереш дали има такова? Виж дали има някой, който вече печели от това, ако има — супер. Не само ще можеш да вземеш от него идеи, ами и ще можеш да се позиционираш като по-добър.

Бях започнал да пиша статия за това как да създадеш продукт/услуга. Не е толкова трудно колкото си мислиш. Може би ще я довърша тази година.

Симптом №3: „Клиентът винаги е прав“

А да… Всички сме го чували това. Лично аз работих на място, където не се казваше „клиент“, а „къстъмър“ и трябваше да спазваме „къстъмър ъгриймънти“ и да гледаме „къстъмъра да е хепи“.

Замислял ли си се кой всъщност ти го казва това? Все мениджъри. А какви са мениджърите? Ами наемни работници, които в повечето случаи никога нямат пряка връзка с клиента, камо ли да сключват сделки. Как тогава им хрумва такова нещо?

Би ли се оставил наемен работник да те учи как се прави бизнес? Това ми напомня за едно предаване, в което Марта Вачкова даваше съвети за здравословно хранене.

Ако имаш проблемен клиент, който не е в правото си и само ти създава главоболия — изпрати го.

Всяка седмица отказвам искания на клиенти. Отказването е или добросърдечно игнориране или директна конфронтация. Наскоро имах случай с такъв клиент, който даже насочих към конкуренцията ми.

С това направих две неща. Едно, освободих си време и енергия да се занимавам с подобряването на продукта си или разработката на новия. Две, прехвърлих го на конкурентите ми. Сега те ще трябва да се занимават с исканията му и искрено се надявам да го направят.

Това никога не го правя с хора, които са в правото си, никога. Ако продуктът ми не работи, това е моя грешка. Ако съм обещал нещо и не съм го свършил, това е моя грешка. В такива случаи най-добрият вариант е да признаеш грешката си и да я поправиш.

Истината е, че винаги ще има проблемни клиенти. Далеч по-разумно е да се отървеш от тях, докато е време.

Има само един случай, в който е абсолютно задължително да казваш, че клиентът винаги е прав. Това е, когато промиваш мозъците на подчинените си.

Това ме подсеща за: знаеш ли кое е най-важното качество на предприемача? Ако го нямаш, задължително трябва да намериш човек, който го има. Без него никой бизнес не успява. Помисли за Coca-Cola, McDonalds и Apple. В какво те са най-добрите?

За Георги Георгиев

Жоро е онлайн предприемач от 2008г. Първоначално се насочва към SEO, affiliate & CPA marketing като постепенно се развива и в други насоки като оптимизация на уеб страници, онлайн репутация и email marketing. Към момента основната му дейност е свързана с разработка и промотиране на специфичен SEO софтуер.

12 коментара

  1. Браво! Много ми хареса стила и начина по който е написана статията. Браво и на Тони, за това че кани все такива готини гост автори 🙂

  2. Статията е страхотна! Личи си, че автора говори за предприемачество и бизнес от изстрадан личен и неподправен опит!

  3. Хубава статия, на 66% съм съгласен :). От позицията си на мениджър мога да кажа, че правилото за клиента е „Плащащият клиент винаги е прав“.

    Аз прехвърлям клиенти на конкуренцията в два случая – не ги устройва моята цена или не мога да изпълня техните изисквания.

    Това, което отличава нашата балканска бизнес реалност от тази в UK или US примерно, е точно това разбиране за клиента. Аз имам реални примери на „трудни“ клиенти, които взимам от конкуренцията и с които работя добре и печеля. Всичко е въпрос на „soft skills“, на предразполатане на клиента и предоставяне на качествена услуга.

    Ще перефразирам твоето изказване – истината е, че винаги ще има проблемни клиенти. Далеч по-разумно е да им вземеш повече пари, отколкото да ги прехвърлиш на конкуренцията.

  4. Тази статия е глътка свеж въздух на фона на всичката ала-бала, която ни залива. Поздравления за Георги. 🙂

  5. Много добре написано!

    Както наскоро бях споменал, тези 3 причини са малка част от това, което постоянно се говори. По този начин се създава неприятното усещане, че „истинският“ предприемач е сложен на конвейер и му се набива в главата как трябва да мисли, какво да говори и да прави.

    А не е ли предприемачеството да правим това, което ни харесва и което смятаме, че ни дава свобода и ни развива? Аз си мисля така 😉 Така и правя.

  6. Георги Георгиев

    @Galarad Не съм съгласен с това за „нашата бизнес реалност“ срещу „западната“. Това не означава, че отношението ми към клиентите е лошо, а че съм го поставил в определени рамки.

    Всичко опира до бизнес модел.

  7. Много добра статия, Жорка!

    Директен, лек и забавен стил (y)

  8. Определено съм съгласна за клиентите. В крайна сметка, по-добре добри партньорства с няколко добри клиенти, отколкото всякакви клиенти, кой от кой по-специален, специфичен за обслужване и труден откъм заплащане на моята услуга. Понякога твърде многото предизвикателства ми ядат от хляба, и не ме обогатяват особено в дългосрочен план. Напротив, натоварват ме.

  9. Георги, единствените рамки, в които се поставя клиента е дали плаща достатъчно (и навреме) или не. Всяко друго мислене не работи в дългосрочен план.

    Помисли за Coca-Cola, McDonalds и Apple. Дали мениджърите на тези компании биха върнали клиент, камо ли да го пратят при конкуренцията? Или техния бизнес модел не е добър :).

  10. Георги Георгиев

    @Galarad, това е твоят бизнес модел, не моят.

  11. @Георги

    Мдам, съгласен съм, клиентите трябва да се подбират внимателно. По същия начин, по който двама служители са способни да вършат една и съща работа, но с единият да се работи лесно, а с другия работата да е мъка. Еднаква квалификация но различен резултат.

    @Galarad

    Ти говориш за изключения. Всяка компания тръби как всеки клиент им е важен, но замисли се тези компании дали играят толкова на дребно и ако мислиш, че е така защо вместо десетките милиони за реклама не ги налеят за допълнителен customer development ?

  12. Alexander, всичко е много просто. Една компания подбира клиентите си, друга – не ги подбира. Коя е по-печеливша? Напомням, задължително условие е, че клиентите и на двете компании са плащащи навреме клиенти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *