събота , 3 декември 2016
edin-nezadaden-vupros

Един незададен въпрос…

С мъка на душата сядам да пиша следващите редове. Един възрастен българин на 93 години, съвременник, свидетел и участник (според израза на Петко Бочаров) в живота на три Българии, се тормози от факта, че вече 25 години, в един опорочен преход, не може да се намери  верния път, по който страната ни да тръгне нагоре към успех и просперитет.

Изключвам факта, че страната ни, благодарение на невероятните научни постижения и иновации се модернизира  и ползва много от тях. Масовите протести през последната година показаха, че днешната управленска действителност е омръзнала на всички и повече не може да се търпи,  че е дошло време за истински промени и реформи.

Но за съжаление, а това се твърди и от водещите политолози, социолози и разни други – „ози”, че при съществуващите правни норми и управленски модел, това не могло да стане.

Като много българи и аз, размишлявайки по тези въпроси, си зададох такъв: Как би могло да се излезе от това положение, въпреки че това може и да не е лъжица за моите уста! Хрумна ми сравнението с конституцията, която не може да се нарушава и си помислих: Не може ли да се изработи една „Икономическа конституция”, в която подредени в един последователен ред, да фигурират приоритетите ни, развити и съобразени по стопанска важност, икономическа ефективност и финансова стабилност и независимост, изпълнението на които ще доведат до така желаната и очаквана промяна.

Всеки ред от тази стопанска конституция да съдържа задължението, че не може да бъде нарушавана от никоя политическа партия и коалиция, която идва на власт. Ролята на партиите спечелили властта, да си ограничава в по-бързото и по-ефективно, постигане на предвижданите в тая конституция цели! Да съдържа и задължението, че не може да се променя или отменя до тогава, докато не се доближим плътно до народите с нормална демокрация и пазарна икономика. Като лирично отклонение ще си позволя да кажа, че прозвучавайки тази теза в общественото пространство, ще се натъкне на многобройни причини и доводи не как да стане, а как не бива и не може да стане това.

Тези размисли ме доведоха до втория въпрос, който си зададох: Кой може да свърши тая работа?

Отговорът ми е: Българската Академия на науките (БАН). И за да не бъде голословно това твърдение, ще си позволя в обсега на моите знания и житейски опит да се аргументирам. Според публикациите в пресата БАН обединява около 60 научни института, които обхващат почти всички области на науката и знанието. В тях е концентриран целия научен потенциал на България. Това са хиляди умни хора, които участват не само в развитието на българската наука, но и в много научни задачи и проблеми на чуждестранни научни институти работещи за световната наука.

И тук, справедливо или не, аз си поставям третия въпрос: Защо тези хиляди най-умни и образовани хора, тия българи, които вече 25 години наблюдават как страната ни се гърчи в един опорочен преход, как напредва със скоростта на костенурка или охлюв, не се намериха такива, които да бият камбаната, че пътя, по който вървим е неправилен и да се предизвика едно народно движение, според което само науката може да ни посочи верния път.

Не казвам, че през време на прехода не е имало представители на научните среди, които са излагали свои виждания по различни проблеми, но това е ставало инцидентно и откъслечно и не е имало характер на преобладаващо съгласие. Всенародното желание за промяна се превръща в най-важен обществен въпрос, предхождащ по време всички други задачи. Това налага всички фактори, които влияят и оформят общественото мнение да вземат честно и позитивно отношение по него и да се стигне до там, че БАН да поеме, една такава отговорна за обществото на България задача.

За сега „Икономическата конституция” е подхвърлена в политическото пространство идея, но осъществима. И  ако има политически разум и воля да се възприеме, по нея могат да се напишат много полезни виждания. И така на ход са всички добронамерени фактори и евентуалното народно „ЕХО”!

За Стефан Велев

Дядо Стефан е на 93 години и се е занимавал с търговска дейност към ЦКС, а в последствие дълги години е бил счетоводител. Има завършена Първа мъжка гимназия и средно специално образование в бившия техникум "Сталин" (на Стамболийски и Опълченска), но през целия си живот се е образовал допълнително и е чел много специализирана странична литература. Предприемаческия дух и любознателност е наследил от своите предци завършили висшето си образование в Европа и Америка.

6 коментара

  1. Господин Велев, моите уважения за това, че мислите и търсите решения за този проблем. Аз бих попитал – има ли някъде по света вече използван такъв подход за решаване на такъв проблем? Не смятам, че трябва да експериментираме на свой гръб, защото евентуалния провал би ни върнал много назад в развитието.

    Не мисля, че науката може да посочи верния път. За съжаление, Икономиката е още много млада наука и няма единно мнение за решенията на проблемите. Прекалено много фактори влияят на крайния резултат, промените са много резки и трудно предсказуеми.

    Също така, учен и финансист не е популярна комбинация. За себе си смятам, че не бих поверил развитието на икономиката на държавата на БАН, а по-скоро на някой с реален опит в развитие на бизнес или управление на банкова институция.

    Последно, няколко мисли по темата за просперитета на нацията:

    – общество, което казва „държавата трябва да ни осигури работа“ не може да бъде богато
    – общество, в което успелият човек е смятан задължително за престъпник не може да бъде богато
    – общество, в което съдебната система не работи не може да бъде богато
    – общество, което е забравило поговорката „залудо работи, залудо не стой“ не може да бъде богато

  2. Иванов

    Една икономическа конституция няма как да доведе до успех, защото стопанските условия и дейности в съвременния свят се променят толкова бързо, че само докато се напише тази икономическа конституция, то тя вече ще е остаряла и няма да отговаря на действителността.

    Иначе съм съгласен с идеята държавата да бъде управлявана от учени. Проблемът е, че обикновено учен и политик са несъвместими понятия. А системата е такава, че никой не може да управлява държавата независимо, без да се съобразява с политически интереси

  3. Аз имам следното предложение малко офтопик – г-н Велев, ако може да разкаже каква е тайната му да доживее тези години в толкова добра кондиция на ума. Това е нещо, което всичи бихме искали за себе си и за близките си 🙂

  4. Диана Цанкова

    Има такова „Животно“ по света.Във високоразвитата държава Израел.Нищо,че тя е една много млада държава в сравнение с България.Има експертен съвет,състоящ се от най-учените им глави,без значение дали живеят там или някъде другаде по света.Този експертен съвет е съставил стратегическа програма за развитие на държавата с дълъг хоризонт.Не зависи от никакви политически партии.Напротив.Партиите са длъжни да провеждат когато са на власт такава политика,чрез която да се върви към изпълнение на стратегическите цели.На определен период от време,експертният съвет дава отчет пред обществото чрез средствата за масова комуникация.И никой политик не си помисля да постави под въпрос и да не работи за изпълнение на стратегията ,начертана от експертите.Затова например за 5 – 6 години пустиня се превръща в градина.

  5. Диана, това са пълни глупости. Дори само изречението „съставено от най-учените им глави“ е достатъчно, за да не се отнеса сериозно към поста ви. Интересно, кой и по какъв критерий ги е избрал тези учени глави, които живеят освен това и навсякъде по света?

  6. Стойне Василев

    Galarad, за съжаление си прав в първия си коментар. Но има нещо друго. Не знам дали трябва да е конституция, но дългосрочни приоритети трябва да има. Писна ми всяко ново правителство да кърпи дупките на предишното, да хвърля пари за „пропаганда“ и да не прави никакви реформи. Ако не не бяха приели в ЕС, сега щяхме да сме на нивото на Албания. Добре, че червенобузестите чичковци от Европа ни размахват пръст от време на време, за да се направи нещо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *