четвъртък , 8 декември 2016

Децата и парите: Не можем да си го позволим

Какво да правим, когато детето иска нещо, което не можем да му купим? Редно ли е да казваме, че не можем да си го позволим? Истината е, че колкото по-често едно дете израства с тази мисъл, толкова по-бедно става то. Обедняват идеите му, обедянава ентусиазмът му, обеднява въображението му.

Вярата вътре в нас е това, което ни движи напред.  Тя се подхранва в детска възраст. Бедният откъм вяра човек е потиснат, обезверен и примирен. Той вижда проблеми, а не възможности. Смята, че в живота не го очаква нищо добро. И така се случва. Това, в което вярваме, се превръща в истина за нас.

Има, обаче, различни възможности да обясним на едно дете, че сега не е моментът за въпросната игра, кукла, количка…

1) Да кажем, че не може. Така сме решили за момента. Нека го уверим, че причината не е в него и не защото е лошо. Това е решение на възрастните.

2) Да измислим креативен вариант на въпросната играчка и да я направим от рециклирани материали, ако позволяват функциите на играчката. Дори това да е детски лаптоп, могат да се направят колажи и при натискане на бутон, вие да издавате определен звук… 🙂 Ще бъде забавно за всички.

3) Да го научим да пести, за да си купи желаното.

Всички варианти са приложими, могат да се измислят и още, когато гледаме към възможностите, а не към проблемите.

И всички те ни помагат да избегнем затормозяващото: „Не можем да си го позволим“ или „Нямаме пари“.

За Елизабета Шуманова

Детски психолог, психотерапевт, семеен терапевт. Образование и обучения в сферата на: психотерапията, педагогиката, логопедията, детската психология, фамилната терапия, артерапията, и за първи път в България – Американската системата на Лечебните кодове. Работи с деца вече 11г. Професионален опит: в Институт по позитивна психология; по Програма „Не на агресията в училище“ в екип с Мадлен Алгафари; в Америка в дневен център за деца с интеграция; за Институт по позитивна психотерапия превежда психологическа литература; организира и провежда първото за Перник Училище за родители; в Медицински център „Евита“; лични консултации в офис в гр.Перник.

29 коментара

  1. Елизабета,

    С интерес чета вашите статии и в голяма степен съм съгласен с вас, но примера ви с лаптопа е абсурден Едно, защото за вас концепцията „детски лаптоп“ е нещо смислено – повярвайте ми, не е. Второ, защото тази „игра“ ще омръзне след няколко дни (освен ако детето не е бебе, но тогава наистина няма значение). След това какво?

    Подкрепям третото предложение, за мен това е най-добрия подход.

  2. Димитър

    „Дори това да е детски лаптоп, могат да се направят колажи и при натискане на бутон, вие да издавате определен звук… 🙂 Ще бъде забавно за всички.“

    Честно ли? Ако няма какво да напишете не пишете нищо. Това е пълна пародия..

    ‘що да не си спрем и кабелната ТВ за да спестим 20 лв, и да играем сценки с елементи да екшън? Мисля че ще бъде още по-забавно.

    Не се излагайте и не пишете повече подобни глупости.

  3. Аз мисля, че Елизабет под „Детски лаптоп“ има предвид играчка лаптоп, а не истински и е абсолютно възможно да направим колаж от цветни блокчета и др. подръчни материали от часа по труд и техника. До колкото кабелната и екшъните, когато аз бях дете, децата се събирахме и в действителност разигравахме такива сцени и със сигурност е доста по-добре и полезно, особено за въображението на детето, от гледането на филми.
    Както е казал Айнщайн „„Въображението е по-важно от познанието.”

  4. Стойне Василев

    Димитър, аз все още нямам деца, но има племеница на почти 2 години, на която подарих детски таблет за коледа. Натиска бутоните за 2-3 минути и й омръзна. След това, аз и показах как работи, какви функции има, как може да си пуска песнички и на нея и стана много интересно като продължи доста време след това да се занимава с таблета. Какво искам да кажа, важно е вниманието и времето, което отделяш на децата, а не играчката. Ако го направиш интересно, едно дете може да се занимава с някакви цветни хартийки с часове и да захвърли лаптопа за секунди.

    А това с кабелната е добра идея. Пробвай да не гледаш телевизия един ден и виж колко време ти остава за по-важни неща.

  5. Стойне, ти тая година не я започваш добре – първо с безумните бизнес идеи за 2014, а сега ни поднасяш и това.Ако идеята ти е да пишеш статии и тагове – добре, но нека да е нещо смислено.
    Имам 2 деца – на 2,5 и на 5 години, момчета. Пожелавам ти и на теб! Тогава ще разбереш, че нещата не са точно такива, каквито ги пишеш, най-вече, защото няма да можеш да пишеш 🙂

  6. Стойне Василев

    За писане – не знам, но ще се старая да им обръщам внимание и да им отделям време, защото това е най-ценното, а не детски лаптоп и кабелна телевизия.

    Лесно е да се сочи с пръст. Ако имаш по-добри идеи или предложение, ще се радвам да ги споделиш, иначе си вървят само някакви празни приказки, от които никой няма полза.

  7. Димитър

    @ Борис, много ясно, че става дума за детски лаптоп, но предложението на авторката на статията е безумна.

    @Стойне, аз кабелна нямам от много години, а ТВ не гледам повече от 2 години.

  8. Иванов

    Първото предложение просто ще направи родителите лоши, нищо друго. А в такъв случай като че ли по-малкото зло е детето да расте с мисълта, че е бедно, отколкото, че има лоши родители.
    Второто предложение го оставям без коментар.
    Третото предложение може да се приеме за добро, но е много относително. Например няма да е много хубаво, ако детето се лишава от храна в училище, за да събере пари за желаната играчка. Или пък има опасност като младеж/възрастен да си прахосва всичките пари, защото подсъзнателно му се е запечатало, че като дете е пестял, а все не е успявал да си купи желаната играчка.

  9. Стойне Василев

    Иванов, разковничето е в баланса, но като гледам сегашните родители, които отрупват децата си с играчки без да им обясняват какво са парите и как се изкарват, ни чака поколение от консуматори с живот на кредит, който ще ги кара да работят до 70-80 или повече години, само за да си изплатят заемите. Те също ще са бадни пенсионери, защото ще си купуват вещи, а няма да спестяват и да инвестират за старините си. Дори сега, България е на първо място по iPhone 5s на глава от населението. Каква е логиката да си ученик, студент или да работиш за 600 лева и да си купиш телефон за 1,500 лева? Обяснете ми.

    Какво лошо има в това да кажеш на детето си, че не може да му купиш поредната играчка, която рекламират по телевизията? Това означава, че родителите са лоши ли? Или бедни?

  10. Стойне Василев

    Като чета коментарите, вече разбирам какво поколение идва – американско от преди кризата. Вещи вместо внимание, вещи вместо отделено време, вещи вместо любов…

  11. Тони, вниманието и вещите не са взаимноизключващи се неща. Светът на бъдещето е светът на устройствата и информацията – тепърва идва времето на интелигентните домашни уреди и на дрехите с вградена електроника.

    Имам доста познати с малки деца около мен и навсякъде се повтаря едно и също – те за буквално засмукани от смартфоните и таблетите. Да, трябва да се въвеждат ограничения в ползването им, но липсата на такива устройства според мен пречи на развитието на детето.

  12. Стойне Василев

    Съгласен съм, че умните устройства са част от нашия живот и ще стават все по-важни. Аз не съм от онези хора, които искат децата им да играят на същите игри като тях, когато са били деца. Аз също съм прекарвал часове в тъмно, задимено помещение само, за да играя на Луноход, Каратека или Мините на компютър Правец 8. Въпросът е да има баланс, защото като гледам наши приятели и близки с малки деца, те им купуват купища играчки без дори да им обяснят какво може да се прави с тях. Елизабета просто се е опитала да каже, че има и други начини, и други игри.

    А, като се върнем на основаната тема в статията, едно дете ако чува постоянно, че това или онова не може да си го позволим, как ще расте това дете? За съжаление, тези думи ги чувам непрекъснато.

  13. Омръзна ми да ми дават съвети хора, които си нямат и представа от действителните неща
    1. Всички знаем, че вниманието е най-важно, НО хайде да Ви видя като се приберете в 19,00ч. след цял ден нерви и стресови ситуации как ще седнете да си играете с децата. Искам отговор от хора с деца, а не от книжни специалисти.
    2. Как ще кажеш на детето, че няма да му купиш нещо, Защото така си решил ти без да му дадеш разумно обяснение за решението ти- МАЛОУМИЕ.
    3, Сигурно сте “ ДЯДО КОЛЕДА“ или детето Ви е „балама“- ще си направите хартийки вместо детския лаптоп- абе хора те искат ГАЛАКСИ Вие за хартийки говорите
    ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО ВЪРШИ РАБОТА Е РАЗГОВОРА- КАТО НЯМАШ ПАРИ КАЗВАШ и обясняваш какъв е пътя за да ги спечелиш. няма нищо лошо да признаеш, че не си най-великия, и че има начин детето да стане по-успяло от теб- сругото е коплексарщина- затова в тази държава хората с възможности „ВСИЧКИ СА ПРЕСТЪПНИЦИ“ откъдето идват и всички беди

  14. Чета и прехвърлям материала…и не виждам нищо , което някой не го знае….Особено родителите!
    Тук не става дума ние да даваме предложения или да ги одобряваме другите. Мноооого лесно е да пишеш така, отстрани.Едно е да гледаш дете за няколко часа, дори за няколко дни или от време на време, друго е да имаш едно, дай боже две или повече. Айде като станеш родител, тогава започни да пишеш за децата и как трябва да се държим с тях. Нещо започнах да се изнервям, че непрекъснато правиш някакви сравнения, който абсолютно не важат за всички…

  15. Иванов

    „Какво лошо има в това да кажеш на детето си, че не може да му купиш поредната играчка, която рекламират по телевизията? Това означава, че родителите са лоши ли? Или бедни?“
    @Стойне Василев, няма нищо лошо, но в детските очи родителят, който не купува желаните играчки, защото така е решил, е лош родител. Затова по-малкото зло е да обясниш на детето, че няма парички, отколкото то да мисли, че има лоши родители. В противен случай нищо чудно да се стигне и до такъв момент https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/1506727_10152134173784189_1018732298_n.jpg Направо ми става жал, като си представя как родителите са спестявали от заплати, за да зарадват детето си…

  16. Стойне Василев

    Както разбирам има два варианта – или купуваме всичко или казваме „няма парички“.

    „Всички знаем, че вниманието е най-важно, НО хайде да Ви видя като се приберете в 19,00ч. след цял ден нерви и стресови ситуации как ще седнете да си играете с децата. Искам отговор от хора с деца, а не от книжни специалисти“ – всички ли са в тази ситуация?

  17. Първият вариант го отписваме. При втория обясняваш разбираемо на детето, защо няма парички точно за това, за да може още от малко да се научи, че не може да има всичко- НЯКОЙ ПРОТИВ
    Ако говорим за хора дето цял ден си стоят в къщи с ръце в панталоните – не те не са в тази ситуация, но си мисля, че тук / в сайта/ хората не са такива и статиите би трябвало да са за тях. На първите ………
    Стойне ти самия си писал в други статии, че това което си научил от практиката е най-полезното, това имам в предвид под „книжни специалисти“
    Вие наистина ли приемате един родител да каже на детето си, че няма да му купи нещо защото така е решил, защото той е възрастния и без повече обяснение- наистина който го приема СИ НЯМА НИКАКВА ПРЕДСТАВА ОТ ДЕЦА АМА НИКАКВА

  18. Стойне Василев

    Според мен, авторката не е имала предвид директно да кажем „Не може“ без обяснения, но това си е нейната статия, не мога да коментирам. Да, практиката учи, но е важна и настройката – ако си казваш, че нямаш време, значи няма да намериш. Много скоро чакаме първото ни дете и ще ви кажа какво е положението, а доколкото знам Елизабета има деца.

  19. Поздравления за очакването.
    Време има, но не можеш без игри, играчки и джаджи.
    Ще видиш, като те погледне и каже “ Тате, тате искам това и това и това“ всякакви теории и разсъждения отиват по дяволите.А за искрата в очите им като им вземеш желана играчка, боже за какъв разум говорим.
    Успех на всички и не забравяйте, че най-важното е да ги ОБИЧАТЕ.

  20. Аз деца нямам все още, но съм си направил много изводи от начина, по който са ме възпитавали родителите ми. И, въпреки че те имаха добри възможности никога не са ми купували всичко, което съм искал и е имало моменти, в които това не ми е харесвало. Но, сега съм им благодарен, защото знам ,че не може да имам всичко веднага, а повечето хора, които като деца са получавали всичко веднага на момента, са затънали в заеми и нямат търпение да съберат сумата, която им е нужна за каквото и да било, ами веднага взимат кредита и после, се чудят защо все нямат пари. Ами това се нарича финансова култура и възпитание. Не напразно са казали, че първите 7 години са най-важни.

  21. Имам деца на 2,5 и 5 години.Момчета.И двамата съм им купил таблети.В момента малкия с помоща на този таблет, може да брои до 20 на български и до 10 на английски, научил е и няколко песнички на английски, визуално докарва рисунките си до нещо, което съвсем си прилича 🙂 реди сполучливо пъзели , а и в детската ясла, кават, че се развива много по-бързо от останалите деца.Това е от таблета.
    При големия, положението е същото, само ,че той вече се е научил да играе шах, има и ipod, с който се занимава, може да пише, да смята и да срича( не мога да кажа, че чете все още добре), благодарение на тази техника, която ни замества, докато с майка му сме на работа, обикновено ни няма по 12 часа от вкъщи.Не смятам да ги ограничавам в никакъв смисъл, искам от малки да знаят, как се развива света и ние в него,а така и те се обогатяват.
    Разбира се, че искам да бъда повече време с тях, кой ли родител не иска да бъде така, но вечер винаги остава време и за игра и за футбол в хола:) и за боричкане…

  22. Стойне Василев

    Niki, да са ти живи и здрави децата. Аз също съм привърженик на образователните играчки. Досега винаги съм подарявал на плененниците ми такива. Те развиват мисленето и творчеството в децата, както и ти си посочил. Знам, че нещата са съвсем различни сега от времето, когато ние сме били деца и често родителите са извън вкъщи по 9,10 дори 12 часа, но не трябва това да се превръща в извинение за купуването на наистина огромен брой безполезни играчки.

    Аз ти говоря за наистина тежки случаи. Тогава и родителите се превръщат в „жертви“ – купуват на децата всичко, което поискат за сметка на това, те да си купят нещо за себе си като дрехи, например. Това не го разбирам. Истината е в баланса. Аз имах компютър Правец 8 още когато бях на 7 или 8 години. Тогава струваше 6,200 лева, колкото една кола и пак с някакви връзки го купихме. Но това ми помогна да развия някакво логическо мислене (не играех само на игри, а и програмирах) и да съм в час с компютрите, дори след това.

  23. Тони, не знам какъв баланс наричаш покупката на компютър за 6200 лв. :). Разговора тръгна от предложението на авторката, да лъжем децата с имитация на детски лаптоп. Самият детски лаптоп е лъжа за лаптоп. От това заключвам, че Елизабета не е ИТ човек, не е ползвала таблет и не оценява невероятните неща, които може да направи едно дете с него. На обратния полюс съм аз и както виждам, Niki.

    Ако има едно единствено нещо, което бих осигурил на детето си то това е достъп до таблет. Да замениш таблета с „детски лаптоп“ за мен е ужасно. Да замениш детския лаптоп с… хартиена симулация? е непредставимо.

    Да, забавно ще е детето да има таблет и да му направим забавление, като имитираме таблета с някакви изрязани цветни листчета и т.н., но не като заместител, а като допълнение

  24. Стойне Василев

    Galarad, аз взех на племеницата ми детски таблет, защото още е малка, но когато почне малко повече да разбира ще се допитам до вас какъв таблет да й взема. Аз също не съм точно ИТ човек, що се отнася до телефони и таблети.

  25. Елизабета Шуманова

    Виждам емоциите ви, свързани с моята статия. Вашите мнения са важни и ценни за мен. Прочетох внимателно всички коментари и се надявам с отговора си да дам повече яснота по въпроса. Аз имам дъщеря и работя с деца повече от 10г. Първото предложение е свързано с невъзможността на родителите да казват „Не“. Повечето родители, които идват при мен за консултации, имат точно този проблем. Децата са различни – някои са много кротки и разбрани, трудно е да им се каже Не. Други са превзели ролята на родителя и също не приемат Не, защото родителят няма авторитет. Без значение какъв е случаят, на една по-късна възраст винаги се появяат проблеми, защото Не е граница, която като родители е необходимо да поставяме. Децата нямат усещане за граници, те се учат на тях. Често децата се нуждаят от обяснения, но не винаги. Разбира се, че има риск да станем лоши. Неизбежно е децата да имат негативни емоции, както ние имаме, и е незибежно понякога да ги насочват към нас. Идеята ми тук е да не се фокусираме върху едно евентуално послание, което да засегне отношенито им към парите. Второто предложение наистина е насочено към по-малките деца – 2, 3, 4г. И това, което имам впредвид са детските лаптопи. Не отричам образователната им роля и много ги уважам, моята дъщеря има 4. Важното за мен тук е творчеството и забавлението с детето. Вторият значим проблем, за който родителите се обръщат към мен е, че децата имат нужда да се забавляват с нас. Радостта от общуването им носи най-голямо удовлетворение. И тук обобщавам отговора си до всички, които ме молят за съвет (вие, разбира се, не сте от тях и все пак използвам случая) – колкото и да сме заети, да определим ден, час, времетраене, което да имаме насаме с детето си. И ако това се повтаря по едно и също време всяка седмица (освен свички други положителни аспекти), си осигуряваме по-спокоен етап на пубертета. Третото предложение -не казвам, че трябва да бъде самоцел. Аз лично избягвам крайностите и съм на мнение, че те усложняват живота ни. Става въпрос да обясним на детето си какво е спестяване и как могат да се възползват по най-добрия наичн от него. Давам ви най-доброто като селекция от всичко, което съм – като родител, като професионалист и като човек. Ако има нещо недоизяснено по въпроса, съм готова да отговоря, но няма да влизам в словесни битки за това дали пиша глупости, дали се излагам, дали е смислено или безумно, дали нямам представа за действителността, дали имам представа от деца. На всички ви пожелавам прекрасни мигове с вашите деца и с вашите бъдещи деца!

  26. Ще си позволя да напиша малко по различно мнение, определено не съм съгласен с предложените в статията алтернативни отговори.
    1. Това е решение на възрастните. – според мен това е възможно най-грешния отговор който може да се даде на дете по какъвтто и да е въпрос. Да се налагаш само „защото си възрастен“, без да дадеш друго смислено обяснение, влияе много по негативно върху детската психика. В пъти по добре е ако няма какво смислено да отоговориш е просто да кажеш истината, вместо да се налагаш от позицията на „възрастен“.
    3. Да го научим да пести, за да си купи желаното. – това добре, но за съжаление работи за деца по големи от 6-7 години. За едно 3-5 годишно дете все още абстракцията „пари“ е много неясна, трудно ще направи асоциация пари-пестене-играчка.

  27. Стойне Василев

    Както казах, аз все още нямам деца и нямам личен опит. Ако за вас е по-добре децата да не знаят какво са пари – ок, вече свикнах децата при бате Енчо (не знам дали се излъчва още) да казват, че мама и тати работят парички. Колкото, обаче, по-рано ги научим какво са парите, каква е тяхната стойност и че трябва да направиш нещо, за да ги получиш, а не ги произвеждаш в някакъв офис, толкова по-финансово грамотни ще растат нашите деца. Ако не го направим ни чака поредното консуматорско поколение, затънало в дългове и живеещо с някакъв измислен стандарт на показност.

  28. Милена Рангелова

    Поддържам мнението на Елизабета, че на децата не трябва да им се казва: „Защото не можем да си го позволим“ или „Защото нямаме парички“. И какво, ако винаги имаме? Това значи ли, че трябва да купуваме всяка глупост в примамлива опаковка, изпречила се на пътя ни? В повечето случаи децата искат безсмислени неща, често вредни, определено несъразмерно скъпи, чието съществуване ще забелязват и помнят от няколко минути до дни. И тук е ролята на родителя да прецени и да каже на детето по подходящ (според него самия начин) защо няма да се купи нещо. Никой не твърди, че е редно да се забранява без да се обяснява. Това ще възпита не само правилно отношение на детето към парите, но и ще го предпази от така разпростанената напоследък сред деца и възрастни мания да се купува и притежава, подсъзнателно да се заместват емоционални потребности с притажаване на вещи.
    По отношение на „лап-топа“ естествено никой не може да отрече положителната роля на компютрите в някои случаи, но в тази статия като че ли той е по-скоро метафора и трябва да се разбира по-глобално, не в тесния смисъл. Това би могло да бъде всяко друго нещо, което да се замени с по-достъпно за джоба на родителя и да има същия ефект като играчката от Disney channel или Cartoon Network. Тук някои ще посочат един друг проблем: „Еми, другите деца го имат, пък нашето…“. И пак стигаме до ролята на родителя, който следва да възпита у детето си увереност. То не бива да се чувства значимо и харесвано, заради това, което има, а заради това, което е. Не говоря за крайни форми на спестовност или аскетизъм, разбира се. Самата аз не съм „спестовница“. Просто за елементарно обмисляне. Нуждае ли се наистина 7 годишния ми син от телефон за 500 лв. или не? Самите родители също трябва да се пазят от затвърждаването на някакъв „статус“ от тяхна страна със скъпи джаджи, дрехи, автомобили и пр. Все пак, всички знаем, че е важно какво показваме, а не какво говорим.

  29. Десислава

    Разбира се, че всеки читател пречупва написаната от Елизабета статия през собствената си житейска ситуация, ценностна система, морал и интелект. Ясно е за всеки, станал родител, че не е лесно да отглеждаш и възпитаваш дете – отново опираме до нивото на интелект и ценностната система на родителите; респективно на какво биха искали да научат детето си. Елизабета е дала някои насоки в статията си, които по – скоро да ни накарат да се замислим и да стараем да бъдем по – креативни в отношението към децата си. Конкретните съвети в статията са приложими за по -малки деца, но ние можем да помислим как да адаптираме идеята за нашите по – големи деца например. Като психолог и родител на малко дете също смятам, че до една определена възраст на детето не е удачно да се говори за пари, защото в неговия свят други неща имат ценност и стойност, но на едно 10 – 11-годишно е уместно да се обяснява, че може да спестява за нещо, което иска. Това също развива определени качества у детето.
    Направиха ми впечатления и други коментари – никак не е лесно да казваме на децата си „Не!“, но трябва и на това да ги научим, нали? В крайна сметка в живота си ще получават и откази и трябва да ги научим как да продължат след отказа. Някои си мислят, че като отказват някакви неща на децата си, са „лоши родители“, какъвто коментар имаше също. Важно е да мислим всъщност, какви качества искаме да възпитаме у децата си.
    А за тези, които имат желание да им се обърне персонално внимание и да се обсъди техния конкретен случай с професионалист има колеги психотерапевти, чиято работа е именно това.
    И наистина да не забравяме, че е важно да търсим баланса, както са писали и други хора преди мен – нищо прекалено нито в положителна, нито в отрицателна посока не е добро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *