вторник , 19 септември 2017
Personal finance - Part 1

Част Първа: Лични финанси

Първата част от онлайн курса „Пътят към финансовата свобода” е за управлението на личните финанси. Дори да имате някакво финансово образование, най-вероятно не ви остава време да се занимавате активно с управлението на парите си, като под управление нямам  предвид само да плащате сметките и да давате на децата по 5 лева за закуска всеки ден. Активното управление на личните финанси включва теми като определяне на текущото финансово състояние, определяне на цели, изготвяне на бюджет, анализ па похарчените средства и други.

Но, дори да сте определили финансовите ви цели, след това трябва да изберете буквално от хиляди възможности за инвестиции и спестяване. Следващия проблем, който възниква е, че информацията за тези инвестиции е често написана на неразбираем за вас език, а „съветите” на хората, които ги продават са подвеждащи и в техен интерес. Те също така разглеждат тези инвестиции сами за себе си, без да вземат предвид останалите елементи от управлението на личните финанси, както и основните цели в живота на всеки човек като образование, купуване на жилище, пенсиониране и други.

Аз мисля, че всеки трябва да работи това, от което разбира. Дори да имам някакви познания за това как се ремонтира автомобил, предпочитам да откарам колата си на сервиз, където хората си изкарват хляба с това. За съжаление, в България все още няма много консултанти по лични финанси, затова ще трябва сами да се научите да управлявате парите си.

А това става по същия начин, по който се научихте да карате колело – постепенно, първоначално с помощни колела, много падания и изправяния. За финансите ви това означава да четете и да прилагате на практика наученото. Добрата новина е, че след като веднъж се научите да се справяте с финансите си, това  ще ви остане за цял живот. А и никога не е късно да започнете.

 

Ще ви разкажа една лична история. През 1995 година тъкмо бях влязъл в Техникума по икономика в родния ми град. Тогава имах един учител по Финанси, който ни казва, че нещата в икономиката не вървят на добре и парите ще се обезценят (явно много хора са го знаели). Затова трябва да се ориентираме към някаква по-стабилна „инвестиция”, като златото, германската марка или американския долар. Така и направих – всяка стипендия и всяка по-голяма сума, която получавах започнах да „обръщам” в долари.

По това време (1995 год.) баба ми и дядо ми бяха на около 65 години, вече пенсионери. Горе-долу по това време получиха известна сума пари от продажба на наследствен имот, както и от продажбата на земеделска техника. Питах ги какво ще правят с парите и те ми казаха, че ще ги внесат „на книжка”. Това означаваше спестовен влог с ниска лихва в ДСК.

Тогава им обясних как нещата ще се влошат и парите ще се обезценят, затова моя съвет е да си купят долари с тези пари. Не бяха много съгласни, най-малкото защото никога преди не бяха виждали американски долари. С големи усилия ги накарах да обърнат половината от сумата. Дойде 1996 год. и останалото е история. Само ще кажа, че другата половина от парите (с която можеше да си купиш апартамент) след няколко години, когато я изтеглиха от ДСК се равняваше на 50-60 лева сегашни пари. Изводът е, че никога не е късно да започнеш да управляваш добре парите си.

 

Някои хора са щастливци и научават основните принципи за парите и тяхното управление още като малки в семейството. Други никога не се научават, а трети се научават по трудния начин – с много скъпоструващи грешки. Аз съм един от тези първите. Родителите ми ме научиха на основните принципи за изкарването, управлението и спестяването на пари, още преди да тръгна на училище. Другото нещо, което ми помогна беше това, че имам по-малък брат. Когато бяхме малки, родителите ми даваха пари, за да купувам разни неща за вкъщи или сладолед за мен и за брат ми. Това ме направи отговорен.

След това дойде времето на купоните за храна. За всяко нещо трябваше да се редиш (от там мразя опашките). Обикалях всички квартални магазини, за да купя захар, олио, брашно и други. Дори от така любимите ми царевични пръчици даваха само по две пакетчета, които трябваше да разделя с брат ми :). След това, когато влязох в Техникума по икономика, разбрах и останалите неща за управлението на парите, като това как функционират банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове и други.

Следващите уроци научих през 1996-97 година и Виденовата зима. Инфлацията беше стигнала до 310%. Не знам как ви се вижда това от сегашна гледна точка, но за тези, които са я преживяли със сигурност е оставила ярък спомен. Общата заплата на майка ми и баща ми тогава се равняваше на не повече от 25 долара. Цените растяха буквално за часове, нямаше никаква сигурност. Не сме гладували, но и нямаше пари за нищо излишно. След като нещата се стабилизираха до известна степен в началото на 1997 год., си обещах, че ще науча всичко за парите и тяхното управление, за да съм подготвен, ако тази ситуация се повтори.

 

В същото време, Виденовата зима беше рай за хората, които разбираха какво се случва и бързо се ориентираха в обстановката. Много хора купиха по няколко жилища със заеми в лева, които погасиха за месеци. Други станаха богаташи буквално за един ден. Един от тези хора беше съседа ми, който беше изтеглил заем, за да купи 2 камиона с олио директно от производителя на ниска цена. Тъй като то беше дефицитно, се разграби буквално за часове. Спомням си случката, като че ли беше вчера. Стотици хора са се скупчили около камиона, блъскат се и всеки иска да купи 2-3 бутилки олио, независимо от цената.

 

Малко се отклоних, но беше важно да отбележа, че и преди е имало кризи, както и хора, които са спечелили от тях. Но, нека продължим. В много семейства темата за парите е тема табу. Родителите не запознават децата им със семейния бюджет и за какво се харчат парите. Те си мислят, че тази тема е само за възрастни и не искат да обременяват децата си с нея. Но децата разбират за парите, и то по най-неподходящия начин – когато започнат семейните скандали, свързани най-вече с липсата на пари. Така, в тяхното съзнание те ги свързват само с негативни емоции.

Следващата причина, поради която темата за управлението на личните финанси е толкова важна е, че тя не се преподава в училище. Нямало е такъв предмет по времето на моите родители, нямаше и по мое време, няма и сега. Приема се, че родителите са тези, които трябва да учат децата си как да управляват парите си. За съжаление, те не са подготвени за това и могат дори да навредят на децата си. Представете си родители, които получават високи заплати, но не могат да спестят нищо. Или такива, които при всяко неразбирателство в семейството или друг проблем се утешават, като купуват скъпи вещи. Такива родители могат ли да учат децата си как да управляват личните си финанси?

В други случаи, родителите имат правилен подход, но децата правят точно обратното на това, което ги учат (случвало се е на всеки). Например, ако родителите обмислят всяка покупка и отделят значителна част от техните доходи за спестяване, децата им често пъти се противопоставят на тези ограничения и израстват като прахосници, които харчат за безсмислени неща всеки спечелен лев.

Както споменах по-нагоре, в България все още не е осъзната нуждата от консултанти по лични финанси. Въпреки, чу у нас всеки втори висшист е с икономическо образование, хората които наистина разбират от това, са много малко. Специалистите, които работят в банки и други финансови институции, не могат да ви предложат всички начини за управление на парите и инвестиране. Например, служителите на инвестиционния посредник ще ви предложат да си купите акции от новия им взаимен фонд, без да се интересуват, че имате голям заем с много висока лихва.

Също така, няма никаква гаранция, че тези служители ще ви предложат най-изгодния за вас продукт. Те ще се опитат да ви продадат продуктът, който е най-изгоден за тях – с най-висока комисионна или който ще им донесе най-висок бонус. Това е нормално човешко поведение. Ако комисионната, която ще получат за продукт А е 10%, а за продукт Б е само 2%, кой продукт мислите, че ще ви предложат?

 

Знаете ли, че в Англия и САЩ има много дела, заведени от излъгани хора, които получават милиони като обезщетение за изпуснати ползи. Например наскоро четох, че в Англия възрастно семейство е осъдило компания за над 80 млн. паунда, защото преди близо 20 години специалист от тази компания ги е убедил да инвестират в пенсионен фонд, предназначен за хора, току що завършили университет, а не за 40-годишни, каквито са били те тогава. В България скоро няма да има такива дела, така че няма кой да ви обезщети, ако не сте избрали правилния продукт и сте загубили хиляди левове.

 

Много хора ми казват „Какви лични финанси, какви 5 лева? Едвам свързвам двата края”. Те вярват, че ако получават по-високи доходи всичките им проблеми ще се решат от само себе си. Това, обикновено, не е така. А и за тях е още по-важно да се научат да управляват парите си, колкото и малко да са те, защото в края на месеца те няма да получат високата заплата, с която да оправят допуснатите финансови грешки. От моя опит, мога да кажа, че и хората с доходи над средните, също имат финансови проблеми, и то не малки.

Робърт Кийосаки разказва в неговите книги за т.нар. „Омагьосана въртележка”. Той казва, че много хора подадат в нея, след като завършат образованието си. Тя се състои в следното: колкото повече работиш, толкова повече получаваш, но и толкова по-големи и по-скъпи неща си купуваш. След това се налага да работиш още повече и да теглиш още по-големи кредити, за да си позволиш още по-скъпи играчки и така живота ти минава в тази въртележка, от която трудно се излиза. Именно тази въртележка беше в основата на сегашната криза.

И накрая ще кажа, че в тази финансова криза, която ще продължи още доста години, когато работните места изобщо не са сигурни, е още по-важно всеки да изгради за себе си правилните финансови навици. Те ще ви преведат през важните събития от вашия живот в добро финансово здраве и ще ви помогнат да достигнете до така желаната финансова свобода.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

41 коментара

  1. Здравей Тони!
    Страхотна статия! Все едно разказваш събитията и от моя живот (като гледам сме почти на една възраст и Виденовата зима и аз още я помня:-). Абсолютно съм съгласна, че хората нямат понятие как да се грижат за личните си финанси. Прав си, че проблемът не е в количеството пари, а в разпределянето им. И аз постоянно чувам реплики „Абе пари ми дай, акъл не ми трябва“ или „Те парите едва стигат за храна, а камо ли за друго“, а в същото време при всеки удобен случй – нов телефон, цигари, компютър и др. глезотийки. Дори с майка ми много спорим по този въпрос – за приоритетите при пазаруването. Нейната теза е – като са ти се паднали парички, давай харчи, „за да се почувстваш поне малко Човек“ и други подобни глупости. Но като гледам количките по хипермаркетите, май не само тя разсъждава така 🙂
    Поздравявам те още веднъж за чудесните идеи, с интерес следя блога ти, а сега още повече. Мисля да препращам линкове към повече хора, които наистна имат нужда от такова „образование“. Дано схванат намека 🙂

  2. Пътуването започва добре 😉

  3. Благодаря ти, Мая за хубавите думи. Темата е много важна, защото не се преподава нито в училище, нито вкъщи се обръща внимание на нея. Всеки си мисли, че разбира от това как да си харчи парите и предава тези „знания“ на децата си. А те, не винаги са правилни.

    Сещам се за един пример (без иконка, обаче 🙂 ). Синът на братовчед ми тази година е първокласник. Досега неговите родителите не са му давали пари и той не знае тяхната стойност. Всичко са му купували те. Освен това, детето си мисли, че парите са много лошо нещо и винаги недостигат 3 лева, за да си купи книжка или цветни моливи. А ситуацията изобщо не е такава на практика.

  4. Тони, материалът ти има резон, само имам следната дребничка забележка – не съм съгласен със следния параграф – „Например, служителите на инвестиционния посредник ще ви предложат да си купите акции от новия им взаимен фонд, без да се интересуват, че имате голям заем с много висока лихва.“

    Има инвестиционни посредници и УД (ще се сетиш кой 🙂 ), които няма да постъпят по този начин – които отдавна имат стратегия и подход наистина за управление на активи, с идеята да се доближат до истинското частно банкиране. Проблемът е, че хората, които имат достатъчно пари за този тип услуга, обикновено не ги предлагат на посредници от този тип. А другите са доста по-малки и разходите по управлението се явяват големи. (Друг е въпросът, че финансовата култура в България има още доста да расте….)

    При всички случаи профилът на клиента-инвеститор се разглежда внимателно и препоръките се правят на тази основа.

  5. Дани, колкото и загрижени за клиентите им да са служителите на инвестиционните посредници, те пак биха си защитавали техните лични интереси – по-висок бонус, по-висока комисионна и т.н. Както се казва „човещинка“ 🙂 . Само от личен финансов консултант, т.е. който работи за теб, а не за някоя финансова институция, може да очакваш някаква лоялност.

  6. Винаги има интерес, но това, което искам да изтъкна, е точно разликата между ТОЗИ посредник и всички останали 🙂 Да, вярно е, че една лястовичка пролет не прави, но все пак е показател, за това накъде трябва да вървят финансовите фирми в отношението си към клиентите 🙂

  7. Така съм вече съгласен 🙂 Разбира се, че има разлика между различните фирми, дори между служителите на една и съща фирма.

  8. Хм…очаквах Коджабашев да прави нещо в този епизод. Давам 20лв да си пия бирата с Коджабашев 1 път.

  9. Добър ден г-н Василев,
    Дано повече хора прочетат съветите Ви !

    С булката определяме бюджета си за година напред и следим приходи и разходи. Така знаем колко пари може да харчим извън наложителните разходи и качествена храна и напитки. Приятелите ни са свикнали и се съобразяват с планирането ни месеци напред …

  10. Здравейте г-н Йосифов,

    Ние, като младо семейство, засега си правим само месечен бюджет (по-нататък може да стигнем и до годишен). В началото на всеки месец сядаме и определяме приоритетите. Каквото остане се разпределя по различни фондове, като „Почивка“, „Собствен бизнес“ и други.

    Напоследък, във всички разговори с мои близки и приятели (а и не само) установих, че почти всички са постигнали „американската мечта“ да живеят на кредит и заплатата да им стига точно до другата заплата. Между тях има хора и със сравнително ниски доходи, но има и такива с много високи по нашите стандарти.

  11. Изчакай малко. Има още време докато се появи Коджабашев. Кажи кога и ще уредим нещо за бирата 🙂

  12. Г-н Василев, това е страшно изнервящо. Хората отдават прекомерно внимание на Обществото . Истински богатите хора не са облеКАни, а ходят със скъпи обувки, защото са удобни, и скъпо бельо, защото е приятно и секси. Обществото вижда дънки и блузка и не подозира каква власт има човека . Отделете парите от една – две сделки. Оставете ги за оформяне на Годишен бюджет. ТАКА ще сте независими от Правителство, Партия, Народ, Шеф, Наемодател и …
    Не може да си представите каква сила е това.

    Количеството на парите няма значение !
    Имам опит и го казвам сериозно .
    Стриктното спазване на Годишен бюджет ще Ви направи
    СВОБОДНИ !!!!

    Поздрави,

  13. Добро утро от Виена,
    искам само да дам една препоръка, защото зачитайки се по подобни сайтове напоследък, забелязвам лоша тенденция. А именно, поставянето на парите в култ. И по точно спестяването. Аз, за себе си не мога да приема, следното, пестене на всяка цена, и лишаването на всяка цена, при положение, че е възможно да си позволиш покупката. За какво са ти тези пари, ако преднамерено живееш в лишения. Не го разбирам и не искам да го приема.
    Четейки, подобни съвети, от други сайтове, осъзнавам, че когато си израснал в лишения, не можеш да се насладиш на постигнатото. И да го изхарчиш разумно. Има един термин – жлоб – не мисля, че е хубаво да се живее по този начин. В крайна сметка живота е кратък, и не знаеш какво ще се случи. Пък и сметката в парцел 13, място 8 няма как да я закараш.
    Служебно пътувам в момента, но половинката е при мен, като за престоя плащаме ние – билети, хотел, и т.н. Което е средно по 1000 Евро на седмица. Командировъчните са ми 150 евро на ден. Вкл и пазаруваме дрехи тук, защото има намаления, или неща които ни харесват. Ще останем 3 седмици тук. Е питам това излишен разход ли е, тези пари трябва да ги спестим, или е хубаво че сме заедно тук?

  14. И в допълнение към горното. Ще ходим на опера, като цената за двамата е 350 Евро.
    Е трябваше ли да се откажем от това, и да ги сложим на влог, или по добре 3 добре прекарани часа?

  15. Браво !
    Щастието не може да се купи .
    Щастливи са двойките които се радват на живота…

  16. Всеки следващ урок е все по-интересен! Браво :)))

  17. Благодаря, Виктория.

  18. sparko,

    Наистина не трябва да се поставят парите в култ, както и спестяването не трябва да е на всяка цена. Аз съм много далече от това, просто не си заслужава. Но ти каза нещо много важно „ако може да си го позволиш“. Защото, ако не можеш, но все пак направиш някаква покупка, това ще доведе до финансови проблеми. А проблемите с парите са причина №1 за разводите и караниците с половинката.

    Затова аз спазвам правилото, че си купувам само това, което мога да си позволя без да взимам заеми (с изключение на жилище и кола). Давал съм хиляди левове за пътуване в чужбина или за това да се чувствам добре, но само когато мога да си го позволя. Имало е, обаче, по-трудни периоди, в които съм се ограничавал, дори за дребни неща като това дали да си взема шоколад от 4 лева или от 2 лева, защото живота на кредит е много сладък в началото и много бързо увлича. Непрекъснато желание да си надскачаш стандарта никога не води до добро. Сигурно ще се съгласиш с мен?

  19. Краси Кирилова

    Чудесна статия и поздравления за куража да започнете тези уроци. Проблемът ни обаче все още, е в мисленето. Както казаха хората преди мен, българинът предпочита мисленето тип „Ти пари ми дай, акъл не ми давай“ или “ Това е за тия, дето имат пари, а аз едвам свързвам двата края“. Въпреки многото сайтове, книги и статии за позитивното мислене напоследък, трудно българинът преобръща мисленето си в друга посока. Малко са хората, които знаят какво да правят с парите си, колкото и да имат. Други са свикнали с нямането и лишенията и за тях това е тяхната участ и нищо не може да се направи по въпроса. За съжаление, тези са мнозинство. Вчера моят 15-годишен син се поинтересува точно за механизма на кризата и как бихме могли да излезнем от нея. Учудих се, колко много познания по макроикономика има и как логично разсъждава. Така че, продължавайте с уроците и чудесните статии за личните финанси. Дано повече хора започнат да мислят повече за личното си състояние.

  20. Здравей Краси,

    Права си, че проблема ни е в мисленето, но това не може да го променим с магическа пръчка за един ден. А българите са обременени по отношение на парите. Винаги са ги приемали за нещо лошо, както и техните притежатели (чорбаджии, бизнесмени и други душмани). Темата за тяхното управление също е табу. Говори се за нея само кой колко е дал за новия си телефон, кола или чанта, но не и за това как да се инвестират или спестят. Аз, заедно с няколко колеги блогъри се опитваме да променим поне малко това и у нас да започнем да говорим свободно по тази тема.

    Въпреки че съм прочел няколко книги за позитивното мислене, да си призная не съм им голям фен. Аз съм привърженик на практичните неща и разумните решения, които ще ни отведат там, където сме тръгнали. Затова започнах и тази поредица, която се надявам да е полезна на много хора.

  21. @Тони – извинявай, че се намесвам в разговора ви с Краси Кирилова, но държа да отбележа, че връзката на парите и лошотията не е характерна само за нас, българите (реферирам примера с душманите) – дребен пример: Скрудж не е български лирически герой…. Проблемът на управлението на парите е, че всъщност прави парите самоцел. Което е грешката според мен.

  22. И аз от дете съм се научил как се спестяват пари. Именно така си купих и първия ми gsm. По онова време още си бяха лукс, а сега едва ли не от 5-годишни родителите им ги оборудват с последен модел смартфон.

  23. Дани, аз си мислех, че чичо Скрудж е положителен герой 🙂

    За парите, те така или иначе са част от нашия живот. Не можем без тях. И ако някой човек каже, че за него те нямат никакво значение, той е или много мързелив или е много богат. Това е така, защото парите винаги са олицетворявали труда. Колкото повече се трудиш и повече произвеждаш, толкова повече пари ще имаш. Ако ги е нямало парите (или стоките, които са ги замествали), човечеството нямаше да се развие до тук.

    Според мен, парите за никого не са самоцел. Те са просто едни хартийки. По същата логика, самоцел могат да са стари вестници. Дори хората, които имат много пари не ги печелят заради самите пари, а заради това, срещу което те могат да се разменят или заради удоволствието да направят добра сделка, например.

    Парите, освен разменно средство, са и универсален измерител. Те показват кой колко и как работи, защото за да спечелиш пари трябва да свършиш някаква работа. Това може да е по 8 часа на ден, може да е едно телефонно обаждане, може и да е хвърляне на зарчета в казино. Но, общото е че вършиш някаква работа, т.е. се трудиш.

    А без труда няма напредък. Без труд всички ще станем като един участник във VIP Brother, който не иска да работи, а само да проповядва и другите хора да му дават нещо, за да преживее. А какво ще стане, ако всички ние станем такива? Да отречем парите, да не работим и да се шляем цял ден. Какво бъдеще ни чака тогава?

  24. Тони, не съм сигурен как свършваше, но в началото на историята в Скрудж няма нищо положително (важи в пълна сила за Дикенсовия, а мисля че и за този на Дисни).

    Харесвам мнението ти за труда и съм убеден, че той прави от маймуната човек.

    Иначе @“парите винаги са олицетворявали труда“ – има много примери за това, че хора със собствени усилия и труд са постигали много и множество примери срещу това… (има отношение и това какво се разбира под „труд“, както сам отбелязваш…)

    Имаш и едно противоречие, но те каня да го обсъдим на по бира – иначе няма да ти стигне блога :))) Само ще вметна, че богатството е състояние на духа, не на портфейла 🙂

  25. Това с бирата може да се уреди 🙂

    Съвсем накратко: Трябва да управляваш добре личните си финанси, за да имаш възможност да се отдадеш на наистина важните неща в живота, каквито и да са те.

  26. Тони, поздравявам те за хубавата рубрика! Определено има нужда от ограмотяване в тази посока 🙂

    Ще следя с интерес! Успех!

  27. Благодаря ти, Таня.

  28. Христо

    Цитат: „За съжаление, в България все още няма много консултанти по лични финанси, затова ще трябва сами да се научите да управлявате парите си.“
    Института за дипломирани финансови консултанти по примера на CFA САЩ има обучение – не е леко, но много добре синтезирано и практично насочено за нашите условия. След което се полага цялостен комплексен изпит и се присъжда званието Дипломиран Финансов Консултант (ДФК) насочено основно към личните финанси (застраховане, инвестиране, пенсионно планиране, застраховане). Казвам го от опит аз самия завърших това образование и успешно получих званието. Ние сме безпристрастни и макар да се вземат комисионни от дружествата с които имаме договори сме ЗАДЪЛЖЕНИ да го кажем на клиента по кодекса който подписваме при получаване на званието ДФК. Няма да слагам линк към сайта за не се получи реклама. Идеята е да се знае, че и това животно го има тук.

  29. Христо

    Извинявам се – едното застраховане в по-горния пост е ДАНЪЧНО Планиране

  30. Рекламата на добрите продукти и практики е разрешена в този сайт, а и засега от СЕМ не са ми се обаждали. Така, че Христо може да публикуваш линка. Поне на мен ще ми е интересно да разбера повече за този изпит и сертификат.

    Щом, ти си Дипломиран Финансов Консултант може да си даваш съвети в тази рубрика или да коментираш това, което съм написал. Ще се радвам на градивна критика.

    Аз също издържах един доста тежък изпит за Certified Financial Services Auditor (CFSA), където имаше 3 части: застраховане, банково дело и инвестиции. От този изпит научих наистина важни неща и ще се опитам да ги предам и на читателите посредством този онлайн курс.

  31. @Христо „Казвам го от опит аз самия завърших това образование и успешно получих званието. Ние сме безпристрастни“

    Това ми прилича малко на схемата на застрахователните агенти. За да изкарваш пари като агент, трябва да минеш обучението, а за да го минеш, трябва да си платиш. А дали агентите си избиват парите после – хвърляй боб 🙂 Иначе те и те са „безпристрастни“ докато хвалят дружеството, за което работят. Супер „обективни“ са :))

    Според мен личните финанси не са нищо сложно и има предостатъчно безплатна информация за който иска.

    (И сега ще се отвори един спор, ум да ти зайде 🙂

  32. Засега ще внеса само едно уточнение 🙂 Специално застрахователните агенти не си плащат, за да преминат първоначалното обучение. Можеш да дадеш пример с други консултанти 🙂

    А иначе, всеки консултант, който работи за компанията, която предлага продукта, е пристрастен. Защитаваш интересите, на който ти плаща. Ако аз съм консултант и ти ми плащаш на мен, аз ще защитавам твоите интереси.

    И за да се върнем на застрахователната тема, брокерите би трябвало да предлагат най-добрия продукт на своите клиенти, независимо коя застрахователна компания го предлага. Те, обаче, предлагат тази застраховка, която им носи най-голяма комисионна. Ако имаше подобни дела за подвеждане в България, много консултанти щяха да са осъдени за своите „безпристрастни“ съвети.

  33. Е може и да бъркам за застрахователите… но съм почти сигурна, че преди беше платено 🙂 На МЛМ със сигурност е платено.

  34. Христо

    Здрасти, Рая! Разбирам , че ударението пада върху „безпристрастието“. Принципно си права няма абсолютно бяло винаги има и друг нюанс. Алтруизъм, добронамереност – това са по-точни думи, но зависи от човека и от условията в които е поставен. Живея в малък град, като теб и всичко се знае. Живеем в малка държава където всичко се знае. Точно това казва и Стойне, че виски финансови институции имат хора да те насочат, но към техните продукти – получават комисионна или заплата от там. Зад мен не стой такава институция дето ще си намери следващите доброволци със списък на техните познати и роднини, където нещата стават на конвейер. Искаш ли клиенти – пазиш им интереса, за да останат при теб

  35. Христо

    Рая , потвърждавам думите „Според мен личните финанси не са нищо сложно и има предостатъчно безплатна информация за който иска“ – и продължавам да го правя, макар че нещата са ясни там. Вие самата сте добро доказателство, както и много други. Има много обаче които искат, но не могат. Ще дам пример с дистанционното на телевизора: има ръководство и няколко копчета. Въпроса е колко хора могат да го прочетат и разберат? На практика питат други които да им покажат и след това да повторят.
    Уважавам можещите хора! Уважавам блога Ви! Уважавам мнението Ви! Прекланям се пред „Учителите“ готови да помагат и да дават без да търсят сметка!
    Поклон Стойне пак за начинанието ти ! Желая на теб и на хората които обичаш здраве и попътен вятър!

  36. Един сватбен агент

    Няма да си сменям ника, защото с този станах вече известен :))Този блог все повече ми харесва, и не се сдържам да си пусна мнението и тук :)) Спарко, и аз не харесвам, когато парите са издигани в култ, но се стремя към тях, защото ми дават свобода – същата тази свобода, която ти изпитваш, когато с любимото същество се радвате на връзката си и не се замисляте за разходите. Само толкова…Кофти, че светът е станал материален и комерсиален, но трябва да се приспособяваме.
    Иначе съм абсолютно съгласен с теб – проверено е при мен, че когато си израстнал в лишения, не можеш да се насладиш на постигнатото. Аз не мога да се оплача, че съм живял в мизерия, но не мога да се похваля, че родителите са ми дали летящ старт. Благодарен съм им, че поне са осигурили средства за моето образование /пак чрез кредити/ и че не ми се бъркат, особено в бизнеса…
    Понякога изповядвам и аз твоята максима, че парите няма да се отнесат в гроба, и че веднъж се живее, но тези случаи са редки – предпочитам да работя върху финансовата си независимост и да изградя стабилен поток на парите, пък след това да харча. От поста Ви става ясно, че работите като наемник на хубава заплата и се радвате на дивидентите от това. Дано да сте жив и здрав и да продължавате нагоре в кариерата, но аз на Ваше място бих използвал част от излишните средства, за да се подсигуря допълнително за моментите, които никой не ги обича и на никой не ги пожелавам – криза, безработица, нетрудоспособност. И не говоря за спестяване или за кътане в Бурканбанк, говоря за инвестиране и умножаване 🙂

    Поздрави и тайничко Ви завиждам, затова, че с половинката сте заедно във Виена. Отдавна ми е тръпка да отидем там, говоря свободно езика, но наскоро ми се роди детенце и поне докато не поотрасне малко, няма да мога да отида там. Viel Spass както се казва, и се обичайте! 🙂

  37. Един сватбен агент

    Поздравления Стойне, за хубавата статия, и аз, подобно на Мая, виждам в нея доста случки от моя живот, с разликата, че родителите ми по онези години направиха доста грешки и несъзнателно ме лишиха от наследството, което щеше да ми даде летящ старт. Някой път, когато имам повече време, ще Ви разкажа и аз моята история :)) Приятна вечер, трябва да се прибирам, че имам да къпя бебенце :))

  38. Така е станало по-добре. Ако получиш такъв „летящ старт“ ставаш мързелив. Аз съм благодарен на моите родители, че са ме възпитали и осигурили средства, за да завърша висше образование. След това сам се оправям. Един ден след държавния изпит вече бях на работа. Сега също ни помагат (няма начин, родителска участ), но не финансово, а с продоволствия 🙂

    Ще е интересно да разкажеш и твоята история. Да ти е живо и здраво бебенцето. Аз в събота ще ходя да видя моята племенница, която е на 8 месеца и вече са „кара“ на хората 🙂

  39. Доро утро.
    Бързам с отговора, за да внеса някои уточнения. Това е мое мнение, и не искам никой да се обвързва с него. Нито искам някой да се чуства засегнат, и длъжен да ме опровергае.

    1. Парите не дават свобода. Те носят отговорност, и голямо желание за умножаването им. След определено количество, те заробват. Буквално.
    2. Светът винаги е бил комерсиален и материален. Като проследим историята, всички войни, се водят за преумножаване на дадени материални блага, ловко използвайки благоденствието на една

    нация, за сметка ан друго. И не съм пацифист … Ако вземете и великите географски открития, са направени само и единственно с цел, умножаване на благата – Испания, Португалия,

    Вениецианските държави, Отоманската империя – учили сте история.
    3. Винаги се замислям за разходите. Затова всичко е в бюджет. Аз знам колко ще изкарам този месец, колко бих заделил, колко ще похарча, е т.н. Не пребивавам в илюзия че всичко е съвършенно.
    Първия път като останах без работа, поради големите съкращения на висш мениджмънт, 2008г., разбрах че не всичко е работа, пътувания, пари, коли и нерви. Позволих си доста време да се

    моткам, оправяйки разни неща у дома. Помагах на един приятел в неговия ресторант като барман, колкото да не лежа по цял ден пред телелвизора. Хале това го правя от 15 годишен. 1992 още

    докато учех в СОУ, работих като барман, нощна смяна в една от първите дискотеки в София. На тази възраст, тогава на вечер си тръгвах с 200 – 300 лева. Които не се харчеха, поради това че

    ходих на училище, курсове за УНСС, и работа. Какво стана – превърнах се в банкомат. Роднини, вечно искаха пари, които получаваха. Съгласи се, че едно момче, лесно се манипулира, когато

    тепърва започва да осъзнава някои основни житейски принципи. След известно време ми писна, да работя аз, а да не мога да се възползвам от придобивките на моя труд. Със съответните

    последствия, и обвинения, че, мисля само за себе си – хе хе – при положение че са ме отгледали, помогнали и т.н. без драми, това е нормална човешка реакция.
    Приеха ме да следвам, и след първата година, заминах на екскурзия в Малта, където останах за две години. Завърших, точно 96 година, и се прибрах окончателно в БГ’то. Последва фалит, и разни други интересни събития, ама го преживяхме. След това почвай всичко на ново, нова работа, доказване, издигане, собствен бизнес съчетан с работа, учение, липса на свободно време, и поставен категоричен избор от половинката – или парите или семейството. Познай кое избрах. Без да се замислям. Продадох бизнеса, почти веднага, защото беше разработен и печеливш.
    Напуснах сигурна работа, където, можех да се пенсионирм спокойно, с доста висок доход. Почнах на друго място, с повече свободно време, горе долу същите приходи. След това пак, развитие, доказване, друго предложение, но този път мъдър избор. Така, че да наемник съм, но с добър опит. Което определя и дохода. Тръмп, който доста се цитира тук е фалирал пет пъти. така че не, знам до колко може да се изгради финансово стабилен поток, при това постоянен. Не може да се предвиди, какво би станало след пет години. Пример – баща ми – Бог да го прости,
    имаше успешен бизнес, в една сфера която ми е чужда, Геология. Фирми, и .тн. миналата година го приеха уж за рутинен преглед, и точно след една седмица стягахме опело. Какво последва след това – даже не минаха и 40 дни. Аз от геология не разбирам. Дяловете бяха разпределени в семейството, като моя дял беше и с право на глас. милите ми роднини, усетиха че сега секна всичко – пари, коли, апартаменти. Предложих всичко се ликвидира, и се дели поравно. Аз не разбирам от този бизнес и ще го опропастя. Да, ама не. Някои индивиди, решиха че ще се справят. Понеже не искам да имам нищо общо с това фиаско, предложих да ми откупят дяловете + собствеността. Да, ама не. от къде пари. Последваха обвинения, как не съм зачитал памета на баща ми, и че съм егоист, и т.н. Смеете се нали, ама си го представете да ви се случи на вас. С помоща на много добър адвокат, който струва безумно много, се получи споразумение, което беше горе долу задоволително за всички. От всякъде бях отписан, и т.н. което за моето семейство беше супер. По това време приключи един голям проект, който движех, за една много голяма институция в Бг’то.
    И решихме че е време, за малко почивка. Което и направихме. Да, ама не, като се върнахме, се оказа, че всичко се е сгромолясало и ме чакаха да ми обявят че имат нужда от моето разрешение,
    да се ипотекират 2 апартамента, защото са натрупали огромни дългове .. хе хе .. .категорично отказах. Последва, пак обвинения, и т.н виж по горе. Хубавото е че, аз не притежавам собствен апартамент. Това са ми наследствени дялове. Да, ама не, оказа се, че имотите са ипотекирани, хе хе .. в бг то всичко е възможно. След кратко но ясно посещение в банката, с адвокат и висш съдия – хе хе – и аз имам козове – набързо бях отписан като длъжник, набързо се оформи сделка с някои мои роднини, че са ми изкупили дяловете, и че са ми платили за тях. хе хе – даже успях да си покрия някои разходи. хе хе.
    4. Фирмата, е затънала, ама съм бетониран с документи, така че не ми дреме какво ще сане. хе, хе. Смених си всички телефони, и никой от моите роднини не знае къде съм и с какво се занимавам. хе хе. Даже не знаят и къде живея. Хе хе. Всичко, което притежавам, е описано и прехвърлено на половинката. Както и когато му дойде времемто е изготвено изрично завещание, което не могат да оборят .. хе хе … Ако половинката се спомине, преди мен пак има клаузи. хе хе
    Изводи – никога на прави бизнес с роднини. Документи, документи, документи. Никой не може да пребори бюрокрацията. Никой. И най-важното – не можеш да се защитиш и предпазиш от всички случаи в живота. Ти предполагаш, Господ разполага. Амин.
    Та така .. хе хе

  40. Здравейте,

    Искам да кажа първо, че статията е много хубава и когато я четох, си мислех, че днес българите имат голяма нужда от финансово образование.
    За съжаление в училищата не се изучава такава дисциплина. Но нали сме гражданско общество и се очаква подобни инициативи да идват от самите гражданите, а за това може определено много да се направи.

    В потвърждение на казаното ще дам пример с един сайт http://nadejdabg.org, в който се срещат хора търсещи помощ и желаещи да помагат. Забелязвам, че все по-често молят за помощ хора, изпаднали в затруднено положение именно поради задължения към банките. Изпили са чашата на сладкото удоволствие да разполагат с пари в брой и днес са притиснати до стената, защото не могат да изплащат заемите си.

    Ето с такива отчаяни и нещастни хора е пълна сега България и единствената помощ, която може да им се даде е може би финансово образование.

  41. Евгени Крумов

    sparko ти направо ме уби. Прочетох целия ти коментар и ще ми остане за дълго време в съзнанието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *