четвъртък , 8 декември 2016
Bulgarska Hranitelna Banka

Българска хранителна банка – Включи се и ти!

Случвало ли ви се е да дарявате излишна храна? Ей така, вместо да я изхвърляте, тя да стигне до хората, които заспиват гладни и наистина имат нужда от нея. Какво правим в нашето семейство с тази храна? Когато ходим на гости на родителите ми и тези на съпругата ми, те винаги ни предлагат вкусни манджи за вкъщи и то в големи количества. Тъй като е трудно да им откажеш, а и някой път нямаме време за готвене, ги приемаме. След 2-3 дни тази храна вече ни е писнала. Какво да я направим? Тя е годна и най-вече вкусна. Ами, замразяваме я във фризера и когато ходим на село при бабите и дядовците, им я „даряваме“. Те правят бърз тест за качество и преценяват дали ще остане за тях или ще я дадат на животните.

А какво ще стане, ако искаме тази храна да стигне до хора, който нямат възможност да си позволят дори парче хляб и кофичка кисело мляко. А такива има. Повярвайте ми! Може да не ги виждате или да ви изглеждат съвсем нормални с малко износени дрехи, но те съществуват. Само достойнството не им позволява да отидат и да просят по „20 стотинки“, за да имат пари да хапнат нещо поне веднъж на ден.

Как се дарява храна?

Затова решихме да проучим какви са възможностите да се дарява храна. Първият въпрос, който възникна беше на кого. След ровене в интернет намерихме телефоните на няколко социални домове, обществени кухни и два дома за изоставени деца и си направихме нещо като списък. Започнахме да звъним наред. Още след първия разговор разбрах, че сготвена храна не може да се дарява, защото имало „изисквания”. На следващите заведения от списъка просто задавах принципния въпрос „Как мога да даря храна?”.

На този въпрос, краткия отговор е „Зависи каква храна”. После следваше дълъг разговор с директорката на съответното учреждение каква храна иска, може и има право да вземе. Следва цитиране на един куп документи, разпоредби, наредби, заповеди, закони и съответните им членове и алинеи, за това на какви изисквания трябва да отговаря храната като вид, срок на годност, тегло, опаковка и други. С една от директорките имаме съвпадение и се уговаряме как да им доставим храната.

Тук възниква втория проблем – това трябва да стане през седмицата, защото събота и неделя счетоводителката е почивка, а само на нейния компютър има образец на Приемо-предавателен протокол. Ние, обаче, не можем в работното време на дома. Благодарим на директорката за изчерпателната информация и за разясненията и се уговаряме, ако измислим вариант, да се чуем допълнително. Не можем да измислим и храната заминава за село.

Колко хубаво би било, ако просто можеше да се обадим на един телефон, някой да дойде да вземе храната и след кратко време тя да е на точното място. В 43 страни по света има такива организации, а от лятото на 2012 година и България има своята Хранителна Банка.

Що е хранителна банка и има ли такава у нас?

Преди да ви разкажа за нея, ще ви запозная с идеята, която стои зад създаването на подобни организации. Тя започва от Съединените щати. През 1967 година Джон ван Хенгел от Финикс, Аризона, вижда майка на десет деца да рови в контейнерите зад голям супермаркет. Приканва я да отиде да се нахрани в близката кухня за бедни, но жената простичко му обяснява, че в боклука има повече храна. Ван Хенгел започва да убеждава управителите на магазини да даряват годната храна, която не могат да продадат, и започва да я носи в социални домове и приюти. Така се ражда първата в света хранителна банка.

Хранителните банки по света

Когато за първи път чух за идеята на хранителната банка осъзнах, че от подобен проект печелят всички. Бедните и бездомните получават безплатна храна. Държавните и общински организации спестяват от средства, които иначе биха дали, за да ги нахранят. Бракът на храни по веригата на доставки намалява значително. Търговците имат все по-малко причини да пробутват на потребителите продукти с изтичащ срок на годност във вид на промоции, а производителите – да ги пълнят с консерванти и стабилизатори. Печели и околната среда, защото отпадъците, стигащи до сметищата, стават по-малко.

А какъв всъщност е проблема?

От 1 януари 2013 година прагът на бедност у нас е 241 лева месечно на човек. Според статистиката над 1,6 милиона българи живеят с по-малко от тези пари, като поне 400 хиляди от тях са деца, а над 500 хиляди – възрастни хора. Тези данни показват, че всяко 4-то домакинство у нас живее под границата на бедността. Голяма част от тези хора ограничават консумацията на основни храни или пропускат някое от храненията през деня.

Но, да оставим статистиката. Всеки от вас е виждал (или не) хора, които имат нужда не от стотинки, а от храна, от парче хляб. Хубаво е, че от време на време показват такива хора по телевизията, за да не забравим, че те съществуват. Това са нормални хора, които живеят в по-малки или в по-големи градове и села. В идеалния случай и двамата родители работят, но ако семейството е четиричленно, парите не стигат и започват ограниченията, включително и на основни храни като хляб, ориз, картофи или месо.

Как се решава проблема сега?

Българския червен кръст чрез 9-те обществени трапезарии предоставя безплатен обяд на около 500 уязвими граждани, които поради материални, финансови или здравословни проблеми не могат да си го осигуряват или приготвят сами в домашни условия. Тези трапезарии са разположени в 6 града в България.

От началото на октомври 2012 год. до края на април 2013 год. Министерството на труда и социалната политика, чрез фонд „Социална закрила” ще осигури безплатен топъл обяд на близо 10 хиляди души (от които около 1,200 деца) в 134 обществени трапезарии. Целта е през тежкия зимен период да се осигури помощ и подкрепа за най-уязвимите групи от населението.

В продължение на повече от 10 години, КНСБ също осъществява подобна инициатива през зимните месеци в 10 населени места в България. От тази програма се възползват над 1,500 крайно нуждаещи се лица.

Както и да го смятаме, обаче, 12 хиляди е доста по-малко от 1,6 милиона души, нали?

Началото е поставено

През 2012 година е учредена Българска Хранителна Банка (БХБ) като фондация с нестопанска цел. Тя е създадена, за да е полезна на обществото и основната й дейност е събиране и управление на дарени храни при спазване на всички стандарти за безопасност на храните. Мисията на БХБ е да намали глада и разхищението на храни в България, като предоставя дарените хранителни продукти на максимален брой хора при това дългосрочно и целогодишно, а не само за определен период или само за зимния сезон.

Как може всеки от нас да участва

Въпреки че, България не се слави с особена дарителска култура, аз вярвам, че всеки от нас би помогнал, стига да намери точната кауза за себе си. А каква по-добра кауза от такава, от която всички печелят и се решава едни от най-големите проблеми не само у нас – глада и разхищението на храна.

Хранителните банки по света разчитат най-вече на доброволен труд. БХБ се нуждае от подкрепата на неплатени доброволци за голяма част от дейностите си. По отношение на оперативната си работа банката ще има нужда много да комуникира с обществото и да печели доверие. Ще имаме нужда от хора, които дългосрочно и при определени събития да помагат в тази комуникация.

Ти как ще помогнеш на Българската хранителна банка?

Хранителната банка има нужда и от дългосрочни доброволци, които няколко часа в седмицата се включват в определена роля – да раздават храната, да създават база данни, да оказват административна подкрепа и да участват в дейности, свързани със сортиране и организиране на дарени храни.

Другите начини за подпомагане на БХБ са с пари, храна или услуги (транспортни, логистични и други). Приемат се храни и продукти, които са в срок на годност, с доказан произход и отговарят на стандартите за безопасност на храните, определени от българското законодателство.

Това, което ми привлече вниманието е т.нар. корпоративен доброволец. БХБ предлага различни форми на сътрудничество за социално-отговорни фирми и организации – от организирането на „набирателна“ кампания сред служителите, до работа в склада за хранителни продукти или участие в дейността на партньорските организации, занимаващи се разпределянето на дарената храна на нуждаещи се хора.

За да е успешен този проект, Българска Хранителна Банка се нуждае от вашите дарения – на храна, на идеи, на услуги, на доброволен труд. За начало, аз дарявам тази статия, а за в бъдеще дейността на БХБ ще е сред каузите, който ще подкрепям лично и чрез Финансовите съвети на Бат’ Тони и Личен финансов консултант.

Ако искате вие да направите дарение или да разберете как може да станете доброволец и част от Robin Food Army пишете на contact@bgfoodbank.org или посетете сайта на Българска Хранителна Банка – http://bgfoodbank.org.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

22 коментара

  1. Тони, много добра инициатива. Възхищавам се на ентусиазма ви като семейство да се опитате да дарите храна. Аз честно да си призная съм доста по-малко активна в подобен тип дейности.

    Според мен най-много храни за даряване остават от хипермаркетите. Гледах репортаж по телевизията, че за да се дарят тези храни трябва да им се плати ДДС, което за търговците е по-скъпо, отколкото да ги изхвърлят като брак. Та си мисля дали няма да е добре да се направи петиция да не се плаща ДДС на дарените храни. А може би вече съществува такава? Ако имаш информация за подобна петиция, може да я пуснеш в блога, за да я разпишем.

    Впрочем възниква и въпроса дали вследствие на това може да има и злоупотреби.

  2. Теди, идеята за хранителна банка я чух преди няколко години и веднага се запалих. Направих няколко опита за даряване на храна (включително от познати с хранителни магазини), но заради разни изисквания не станаха нещата. След това реших да се свържа с организации, които се наричаха „хранителни банки“, но те се оказаха различни секти и църкви, които така привличаха последователи.

    Така, бях забравил за тази идея и когато видях, че вече има легитимна българска хранителна банка, много се изненадах. Въпреки че, БХБ е извървяла дълъг път под различни имена и форми, тя все още не е много популярна и трябват много активни в мрежата хора като нас, за да достигне тази кауза до повече хора. Освен в двата ми сайта, ще разкажа за тази идея и в компанията, където работя, както и на мои близки и познати със собствен бизнес.

    Сега за ДДС-то. Права си, че сега е по-изгодно да се изхвърли храна, отколкото да се дари. Това е така, защото когато се приемаха тези промени в Закона за ДДС, идеята беше да не се злоупотребява с бракуването на храни и да не се внася дължимото ДДС (имаше доста такива случаи, които лично съм виждал). Сега, едно от предложенията на БХБ е именно това – да не се начислява ДДС на дарените храни, при спазването на определени изисквания, за да може и държавата да е защитена от злоупотреби.

  3. Ще е хубаво, ако приемат закон, чрез който дарението на храни да се улесни. Глупаво е точно буквите на закона да са пречка за тази инициатива. Не е нормално този, който дарява да е прецакан.

  4. Тони, поздравления за инициативата!

    И аз като Теди мисля, че проблемът е главно в законовата уредба, която вместо да помага, обикновено пречи (напр. облагането на дарителски смс-и с ДДС – не знам дали не го махнаха накрая).

    Пишеш, „България не се слави с особена дарителска култура“ – не мисля така. Много хора помагат на различни каузи по различни начини. Просто това обикновено остава скрито.

  5. Рая, ДДС-то на дарителските СМС-и мисля, че е махнато. Поне това видях на страницата на DMS – благодарение на една от статиите на Тони за благотворителна бизнес лаборатория.

  6. Здравейте Тони,запознаваме се през Вашия сайт. Надявам се това да стане и на живо. Благодаря, че така самоотвержено разпростнанявате идеята за хранителна банка. Аз лично съм ангажирана с нея от години и да прав сте, че изминахме дълъг път и вече има дейност. Моля да ми се обадите, за да поговорим по конкретни възможности за взаимодействие. Вие сте един истински Робин Фуд! Надявам се до скоро.

  7. Здравей Мая, аз също се надявам да се видим на живо, защото тази кауза ми е наистина близка по много причини.

  8. Аз тази идея за първи път я чувам, но ми звучи страхотно. Такива неща трябва трябва да се популяризират. И си мисля, че Рая е права, не е проблемът в дарителската култура на хората, а организационен. Ако има повече информация как и къде може да се прави това, според мен ще има много желаещи. Забелязала съм, че българинът не обича да изхвърля, повечето биха предпочели старите им неща, че и храната даже да продължи да се използва, затова има едва ли не традиция непотребните вещи първо да се предлагат на роднини и приятели, преди да се наложи да се изхвърлят. Така че е въпрос на време и организация да се направи процеса по-достъпен и лесен за хората, да знаят къде и как могат да дарят старите си вещи, храна или каквото и да е друго или поне да получат изчерпателна информация по въпроса.

  9. @Denny – И аз мисля, че проблема е в организацията. Написах, че няма дарителска култура, защото всички международни индекси и дарени суми показват, че не даряваме много или поне не толкова явно.

  10. Някои фирми пък си правят реклама чрез дарения. Това може да се сметне за лицемерно и не особено безкористно, но по-добре ли е парите да отидат в бюджета на някоя богата медия. Ето въпрос за размисъл.

  11. Тони, официалните индекси явно отчитат само официално дарени суми 🙂

  12. Рая – така е. Тези индекси и дарени суми, отчитат само официалните данни. Да ти кажа честно, аз съм дарявал и дарявам само за 2-3 каузи (като изключим sms кампаниите), които съм проверил лично (бил съм одитор на тези организации). Това е така, защото по природа съм недоверчив, а и в последните години има много случаи на различни видове измами.

    Ще ви разкажа за една, на която станах свидетел докато работех в една банка. Излизам аз пред клона и ме среща едно момиче, което събира пари за болно дете. Дава ми една картичка и ми казва, че тя струва 2 лева. Взимам я аз и гледам, че сметката е в банката, в която работя. Казвам й, че ще преведе по-голяма сума директно по банковата сметка. Момичето ми я записва на лисче и се отдалечава бързо. Проверявам аз тази сметка и се оказва на съвсем различно лице в Пловдив. Обадих се на колегите там, те провериха и се оказа, че титуляра по сметката изобщо не знае, че тя е изписана на някакви картички.

    След тази случка, реших да разбера какъв е номера с тези картички. Веднага намерих една позната „промоутърка“, която участва в подобни инициативи. Сподели ми, че от въпросните 2 лева, 1 лев отива за фирмата организатор, 50 стотинки за нея и 50 стотинки за каузата (ако е реална, разбира се). И какво излиза, от тези 2 лева само 1/4 отиват за съответната кауза.

    И последно за благотворителността (докато сме на темата) – аз не давам пари на просяци. Никога. Случвало ми се е да купя някаква закуска на гладни деца или възрастни хора, но стотинки не давам. Аз също мисля, че българите по природа искат да даряват (за справка – най-големите университети в България са построени с дарения, както и много други обществени сгради и организации), но просто им липсва точната кауза. Поне при мен е така.

    Вчера прочетох последната статия в блога на Рая. И на мен се е случвало да искам да помогна на някой в магазина, който си брои стотинките за хляб и избира между два вида обикновени вафли с 1 стотинка разлика. Не съм го правил, за да не ги засегна. Ако такива хора получат подкрепа от организации като БХБ, няма да ставаме свидетели на подобни сцени. Малко дълго стана…

  13. Тони, тези с картичките по улиците (или по автобусите) са много нагли. Дори прилагат някакви мазни измачкани копия от епикризи, снимки, и какво ли не. Учудвам се, че изобщо някакви пари отиват за реалната кауза :))

    Има и нещо друго. Дори даренията да минават през „легална“ благотворителна организация като УНИЦЕФ или някаква друга, въпросното сдружение ВИНАГИ задържа част от даренията за себе си с оправданието, че са за административни разходи. Окей – все пак как иначе ще организираш стотици хиляди хора за кауза, ако нямаш такава организация – та да кажем, че това е оправдано. Само че покрай административните разходи (наем, ток и пр.) вървят и заплати на служителите, а какви ли ще са те? Хайде на редовите служители може да са малки, но по веригата? Особено при огромни организации като УНИЦЕФ.

    Затова за мен логиката е да се подкрепят кампании, администрирани от малки сдружения, защото разходите им са по-малки и защото е по-вероятно те да са по-близо до каузата, да са по-„запалени“.

    А най-добре според мен когато човек може да помогне директно (лично на „бенефициента“) и в ситуация, близка до него.

    И накрая, не бива човек много да се чуди коя кауза е по-„стойностна“, важното е да е за добро. Дали ще дадеш 5лв за децата в Африка или ще дадеш 5лв на приют за животни или ще дадеш 5лв за строеж на храм или 5лв на местната библиотека – все едно. За мен тези каузи са еднакво добри. 🙂

    ПС Тони, в ситуацията в магазина не можеш винаги да помогнеш, защото на хората – особено ако ги познаваш – им става супер неудобно.

  14. Рая, аз съм решил проблема с избора на организации, защото тези, които споменах съм гледал лично къде и колко отива, включително административните разходи и тези за заплати. Но, не може всеки да е одитор и да проверява такива неща. Може би си права, че малките организации вдъхват повече доверие.

    За каузите – да, всички са стойностни, но някои са ми по на сърце. Като тази с даряването на храна. Други, също са смислени, но не са ми толкова близки (като строеж на храм, например – умерен вярващ съм).

  15. Да, ясно че всичко е въпрос на личен избор и кое ти е по на сърце. Просто казвам да не съдим другите и да не твърдим, че нашата кауза е по-стойностна само защото е… ами наша :))

  16. Всичко е много добре…когато завърши много добре…Защо трябва да има законова уредба за дарение…какво целим с нея…дарявайте, защото го искате…дарявайте, защото Бог ще ви възнагради!

  17. Донк, Донке, Донке:)
    Таке се получва,когато пишеш без да четеш.
    Законовата уредба е нужна, не за да те накара да даряваш, за да премахне пречките пред теб.
    Защото, голямите дарения на храна са възможни основно от юридически лица – магазини, ресторанти, кафенета и т.н.
    А те, за съжаление (или не) са под наблюбението на редица държавни органи ХЕИ, ДВСК НАП и т.н. и не могат ей така „просто“ да дарят – без съответните документи.
    Освен това, ХРАНИТЕЛНАТА БАНКА (пък и другите благотворителни организации) са длъжни да приемат само стоки , придружени с документ за произход, в срок на годност и т.н.

    И какво се получава?
    От една страна – не можеш да дариш стоки , които си бракувал
    а от друга, ако дариш стоки в срок – дължиш ДДС.

  18. feeria, аз съм правила малки дарения, но не чрез Хранителната банка или чрез друга организация, защото не разполагам с големи възможности.
    Не съм имала пречка до сега да направя дарение лично на хора, които се нуждаят от моята помощ.
    Приветствам всеки, който желае да се занимава с дарителска дейност – лично или чрез различните организации. Ако някой ден и аз имам повече финансова възможност ще се включа в дарителската кампания към БХБ.

  19. Впрочем вече съм сигурна, че дарителските смс-и са без ДДС, защото получих съобщение от мобилния оператор, че начислената сума ще ми се върне от следваща фактура

  20. Здравейте, от 7 години работя в Общинска администрация. Още тогава, в интернет случайно попаднах на информация за ХБ по света – идеята направо ме обсеби. Накратко – от администрацията се изсмяха и ме посъветваха да не мисля. Срещнах се с Областния управител, той се впечатли и дори предложи вариант за складове на територията ни. След това се срещна със Земеделския министър с предложение в нашият областен град да се разкрие „такова нещо“:). Отговора на министъра беше – финансовия не желае да свали ДДС върху дарените храни, пък и в момента и ние не сме много наясно какво е това нещо!!!?????? Отчаях се и се отказах – реших да последвам съвета на висшите общински чиновници и да не мисля. Малко след това се създаде Българската хранителна банка – проследих в медиите как стана това – трябваше пак някой чужденц да ни каже че това е добро.:) ПОЗДРАВЯВАМ ВИ, ВИЕ УСПЯХТЕ! Моята мечта обаче, все още ме чопли…Мислите ли за разкриване на филиали?

  21. това е хубава идея ,за която си мисля от доста време преди да се появи БХБ ,но как стои въпроса със балките населени места ,градовете и общините с население от 20 000-30000 жители ,те също имат подобни нужди .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *