четвъртък , 8 декември 2016
Biznes idei hartieni znamenca

Бизнес идеи: Хартиени знаменца

В тази статия ще представя бизнес идеята на един от редовните читатели на сайта – Светлозар Христов (звучи като в „Минута е много“ :)). Ето я и нея:

Имам удоволствието да коментирам с вас една моя бизнес идея която всеки може да реализира и ако не го мързи, в домашни условия ще реализира печалба от 3 пъти вложените пари, и на всичко отгоре няма закон който да го спре.

Каквото и да си говорим, да знаеш, че накрая става дума за пари. За начало си приготвяш в най-лошия случай 350 лева, с които купуваш 1 кубик сух дървен материал. Закарваш го на някой дърводелец и му даваш следните размери 5 мм х 5 мм х 250 мм. При разбичването фирата ще е около 50%, но пак остават около 80,000 клечки. И когато разделиш 350 лева на 80,000 клечки се получава 0.0044 лева/брой, което е под половин стотинка на брой.

След това, купуваш един пакет хартия за принтер която струва между 5 и 6 лева за 500 листа. Продължаваме със сметките – 5 лева делено на 500 прави по една стотинка на лист. Следите ли ми идеята дотук?

Продължаваме с покупките. Сега е ред на една тубичка хартиено лепило и строяваш у дома всеки между 3 и 90 години да лепи знаменца. Нищо че са бели, с тази тубичка ще залепиш около 100 бройки. За тази дейност ти трябват около 30 минути. После им даваш на работниците почивка за неопределено време (синдикатите го изискват, няма как). Сега идва истинската игра.

До тук (ако сте следили сметките) цената на белия байрак е около 0.015 лева/брой. Пред теб стоят куп институции – партии (колкото щеш), училища, организации, стадиони, спортни зали, стачки, митинги и всякакви  други места където се струпват хора. Намираш организаторите или главните действащи лица и договаряш  доставка на знаменца, като носиш мострите и те сами да кажат какво да се напише на белия лист. Предлагаш цена като завършено изделие не по-малка от 15 стотинки за тираж до 200 броя, ако си достатъчно убедителен цената можеш да запазиш и за над 1,000 бройки.

После, забравяш за принтерната хартия и отиваш в първата офсетова печатница. В момента там цената на трицветен печат на формат А5 е около 8 стотинки на най тънката  хартия, режете го на две и занасяте всичко у дома. Почивката на работниците е приключила и се започва лепене. Ако поръчката е по-голяма – наемаш още работници от родата, докато си гледат…”Пепел от рози”.

И така да направим една рекапитулация. Ако успееш да си реализираш 80,000 клечки и хартийки получаваш следното:

1 кубик = 350 лева

80,000 хартийки (+печт)  x 0.04 лева/брой = 3,200 лева

Други непредвидени разходи = 200 лева

Резултат: Похарчил във времето = 3, 750 лева

Приход: Ако си тичал достатъчно – 80,000 х 0.15 =12,000 лева

Това е една математика, ако си достатъчно мързелив и много не ти се тича. Но, ако си дадеш малко зор и включиш надраменната си кутия на по-високи обороти можеш да си докарваш по около 100,000 лева годишно без много ядове.

Ще очаквам вашите коментари към тази бизнес идея. 

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. А на дърводелеца колко ще платиш?

  2. @feeria – Ти хвана първия пропуск 🙂 Прав си, възнаграждението на дърводелеца не е предвидено.

  3. Абе , то и за роднините нищо не предвидено, май.
    А 80 000 знаменца не се лепят за 2 дни.:)

  4. Друг пропуск – бизнесът със знаменцата вече го държи някой, който едва ли ще допусне да му бъде отнет. Вероятно човек с връзки и собствена печатница 🙂 Но статията ми хареса. Доста ме развесели 🙂

  5. @feeria – Роднините се експлоатират, естествено, но 80,000 знаменца и аз не знам как се лепят. А в себестойността, именно този труд трябва да е най-скъп.

    @Теди – Всъщност, това е основния проблем – връзките. Трябва да имаш връзки, за да реализираш знаменца, колкото е населението на един голям областен град.

    Ако погледнем реално на идеята, тя не е лоша. Аз съм търсил подобни услуги (ставаше въпрос за 1,000 знаменца) и намерих много трудно. Големите печетници не работят с такива малки количества, а малките искаха невероятни цени на бройка (явно те плащат на роднините :)).

  6. Не е лоша идеята, но сметките са доста необмислени.
    Със сигурност не става дума за 2ст. себестойност.
    20-30 по може.
    И пак не е много, но реализацията не е лесна.
    Най-вече, защото знаменца се търсят кампанийно и „за вчера“.

  7. Николай Жеков

    Идеята става, ако искаш по 3-ти март, примерно, да изкараш някой лев…

    Иначе, доста пропуски има – дърводелци, роднини… А и заложения в сметките формат А6, незнам къде ще може да се пробута, освен по детските градини 🙂

  8. Отделно,
    200 бр. звучат много, но ако даваш знаменцата по 15ст.
    става дума за 30лв.

  9. Според мен целта на Светлозар с изпращането на статията е не да бъде точен в детайлите, а да ни покаже как е правилно да мислим. Да кажем – виждаш едно знаменце и си представяш колко труд е вложен в направата му и как можеш да спечелиш от това. Ако постоянно си задаваме такива въпроси, не е изключено след време да стигнем до интересна идея за бизнес и успешно да я реализираме. На мен ми беше интересно да я прочета!

  10. @Teodora – Браво, брависимо!!! Изглежда ти си един от малкото хора, които не страдат от бизнес късогледство… 🙂

  11. А, според мен, да забелязваш очевидните проблеми е всичко друго, но не и късогледство.

  12. Благодаря, Пламен! Аз мисля, че чарът на подобни бизнес идеи, макар и не винаги осъществими, е именно в дискусията. Само различните гледни точки могат да ни накарат да прогледнем дали един проект си струва да бъде реализиран или не.

  13. Николай Жеков

    @Plamen Penev
    Опитай се да не слагаш хората в определени групи и категории, макар така да е по-лесно за възприемане от мозъка ти…
    Аз лично имам какво да науча от всеки коментиращ тук, даже и от хората страдащи от „бизнес късогледство“. Бих го нарекъл точно обратното – бизнес далекогледство – способността да разглеждаш даден проблем/идея от всевъзможни ъгли…
    Иначе, Теодора е права! Най-важен е начинът на мислене!

  14. По ред на неразбралите…

    @feeria – имам в предвид друг тип късогледство, но щом си решил/а да спрягаш думата буквално… добре, ти си знаеш.

    @Николай Жеков – В отговор на Вашия евтин сарказъм, мога да кажа следното: ако няма групи и категории, някак си нещата в бизнеса няма да се случват… ама никак, ако случайно имаш някаква теория чрез която може да се възприемат хората без категории и групи… съм сигурен че мозъка ми, без значение колко е напънат, няма да я възприеме. 😉 По отношение на Теодора, престави си – на едно мнение сме. 🙂 Отделно аз нямам лично против хората страдащи от „бизнес късогледство“, но това е до момента в който те си изложат тяхното мнение, ако го направят както трябва – да добре, но ако тръгнат да се изкарват прави и безпогрешни с универсалния „аргумент“ – ‘щото аз така съм рекъл, няма как да се съглася!

  15. @Teodora – Моля, за нищо. 🙂 Определено е така както казваш, има два вида хора – страдащи от бизнес късогледство, които се забиват в двете стотинки и се отказват ‘щото за две стинки не си струва, хора които притежават бизнес дълекогледство, като те измислят някакъв маркетинг план, стратегия, трикове и прочие за да продадат един милион бройки от който печалбата им ще е 20 000 лева… 🙂

  16. Добре, ние сме късогледи, а вие сте не далекогледи, а направо телескопи.
    Това не променя фактите:
    на всеки ред от описаните в статията ( с изключение на първия ) има пропуски и необосновани и дори наивни предположения.

    И нещо важно, не отхвърляме идеята , а точно този „някакъв маркетинг план, стратегия, трикове и прочие“, който е скалъпил на две-на три авторът.
    Добрата идея изисква и добро планиране (да не говорим за доброто изпълнени) за да стигнем до „милионите бройки“.

    Освен това 2 стотинки не стигат за нищо, ако не произвеждаш машинно, а предвиждаш да използваш ръчния труд на баба си и стринка си.
    Факт.

  17. @feeria – …излишно е да коментирам повече по темата, само ще се смея… :)))

  18. Само искам да вметна, че не мисля за късогледи хората, които изтъкнаха недостатъците на идеята на Светлозар. Просто ми се струва, че понеже е доста недомислена, вероятно авторът й по-скоро е резюмирал набързо някои свои разсъждения без да се задълбочава особено.

  19. @Теди – Мда, затова е бизнес идея, а не бизнес план 🙂

  20. @Plamen Penev
    Пламка, мисля че мнението ти е доста квалитетно и нужно. Не разбрах само идеята, че има два типа хора? Няма ли и някакво средно положение?

  21. Теодора@
    Аз лично, не мисля, че идеята е принципно лоша. Просто, сметките са криви.
    Факт е , че има хора и фирми, които продават такива знаменца. Явно има финансов смисъл.

  22. Feeria, аз също мисля, че не е лоша, но вероятно ще я осъществи някои с дърводелски цех или собствена печатница и с вече наети работници, които ще му налепят знаменцата. Даже може и да не им плати допълнително, понеже се водят на заплата.
    А и, както ти каза 80 000 знаменца не могат да се налепят от родата за 2 дена.

  23. не нужно да унищожаващ дървен материал за знаменцата ;можещ да го заменищ с пластмасови дръжки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *