петък , 21 юли 2017

БГ история: Може ли да фалира баничарница?

Да си предприемач не е лесно и трябва да притежаваш определен набор от знания и умения, за да успееш. Все пак, има бизнеси, които са сравнително устойчиви на сътресения, и трябва да си наистина много зле, за да ги фалираш. Такива са магазините за левче, „скара-бира“ павилионите, погребалните агенции и …баничарниците. Точно за една такава ще ви разкажа в тази статия. Историята е интересна и може да си вземем ценни уроци от нея.

Предприемач съм, брат

В нашия квартал на много комуникативно място със значителен пътникопоток и до спирка на градския транспорт, има постройка с два търговски обекта – „Плод и зеленчук“ и хранителен магазин. Собствениците сами си ги работят, и живеят на втория етаж на същата сграда. Не мога да кажа, че са много отдадени на това, което правят, но бизнеса им върви горе-долу.

Преди около година изчистиха едно по-малко помещение, което е било нещо като склад, и решиха да го превърнат в баничарница. Пробиха отвор в стената, където ще се продават стоките, и го оборудваха с всичко необходимо за този бизнес. Баничарницата не изкара много, защото собствениците отново решиха сами да си правят нещата, отиваха късно на работа (към 8.00 часа) и първите банички бяха готови малко преди обяд, когато вече всички хора наоколо бяха или на работа, или бяха закусили (дори 34-годишния съсед, който живее още при родителите си, и не се събужда преди 11.00 часа).

След като фалираха, собствениците решиха, вместо да продават оборудването, да дават помещението под наем, за да изкарват някой лев. Дълго време стоеше надписа „Дава се под наем“, когато един местен бизнесмен – Киро Частното го взе (прякорът му идва от едно време, когато е работил в държавно предприятие, но по цял ден си е въртял лични далавери) с идеята да направи „Втора частна баничарница“ в нашия квартал.

Речено – сторено. Брандира обекта и нае добра майстор-баничарка, която не била доволна от предишния си работодател. Тя се казва Тотка и има близо 20 годишен стаж в тази професия. Отидох един ден, за да пробвам нещата. Баничките не бяха лоши, но и не бяха нещо особено, а също така имаше доста скромен избор. След около месец и половина отново имаше надпис на помещението „Дава се под наем“, а от Киро Частното нямаше и следа.

Неделен бизнес урок

В една неделна сутрин, след около две седмици, бях тръгнал до близкия магазин, за да купя някаква закуска, когато видях, че баничарницата отново работи. Стана ми интересно как може такъв бизнес да фалира само за месец и отидох да разпитам (а и да пробвам баничките, разбира се). Тогава се запознах с Тотка и я попитах от кога работи обекта и какво е станало с предишния собственик.

Тя ми разказа, че предишния собственик (Киро Частното) я наел с обещанието да ѝ плаща всяка седмица по 250 лева с фиксирано работно време. Обаче проблемите започнали още през първите дни. Киро не ѝ плащал с оправданието, че чака едни пари от друг обект, звънял ѝ през нощта да отиде до баничарницата (за да вземе някакви пари), без да ѝ плати таксито (както е обещал), както и други „мизерии“.

Тогава Тотка си казала „Щом няма пари за мен, няма да има и за теб“. Въпреки че майстор с над 20 години опит, е казала на Киро, че може да прави само прави банички със сирене и кренвиршки. Също така, просто е подавала нещата и е вземала парите от клиентите почти машинално. Постепенно, хората намалели, доставчиците не си получавали парите, и бизнесът фалирал.

Две седмици след фалита, Тотка решила, че е време да стане предприемач и да работи за себе си – отишла при собствениците на помещението и го взела под наем. За мен, разликата в обслужването и в асортимента беше осезаема – говореше и разпитваше всеки клиент от къде е, кога тръгва за работа и му предлагаше богат избор от няколко вида банички, домашни кифли, кашкавалки и много други.

Питах я „Защо мислиш, че твоя бизнес ще оцелее и каква е твоята стратегия?“. Тя ми отговори, че основната разлика от преди е, че сега тя е собственик, а не работи за някой друг. Стратегията на Тотка е проста – добро обслужване и богат избор от качествени банички и други тестени изделия.

Днес сутринта минах пак през баничарницата и имаше опашка пред нея. Когато дойде моя ред, Тотка ме позна и ми каза „Стратегията работи!“. Изкуших се да ѝ кажа, че този бизнес може да стане още по-голям и да отвори друга баничарница, но видях, че тя е щастлива от това, което прави, и си замълчах. Причината е, че го прави за себе си, а не за някой друг. Не искам да се правя на ясновидец, но тази баничарница ще оцелее доста по-дълго от много други бизнеси.

Аз научих много ценни бизнес уроци в тази неделна сутрин, които никой университет не може да ми даде.

Какви са изводите, които вие ще си направите от тази история?

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

One comment

  1. К. Миланов

    Един бизнес никога не е абониран срещу фалит,колкото и собственикът да е отдаден на работата.Ако например в Пирдоп има две баничарници,и някой отстрани решава че е много добра идея и той да направи,сле един месец може да има четири.Купувачите на банички са определен приблизителен брой за населеното място.Баница,преди разделена на две,вече трябва да се дели на четири,а разходите не намаляват.Киро Частното не прави нещата както трябва,но… той трябва да покрие повече разходи от Тотка-тя спестява около 1200 лв с усигуровките,а работи поне 10-11 часа,а не-8.Баба ми казваше-чуждата кокошка все на пуйка мяза.Преди бума на Интернет търговията ми направи впечатление в магазин за обувки колко много клиенти имаше-сега вече е различно.Имам приятел с такъв магазин,и когато споделих с него,оказа се че това са кратки периоди,сезонни,докато си накупят, най-често два пъти годишно.В България също има някои нетипични методи за отърваване от конкуренти,непознати в „белите“ страни.На крупен производител на хляб изведнъж му се самозапалиха седем буса,по морето също имаше такива случаи със сезонни заведения.Едва ли собствениците са предполагали,че бизнес се прави по такъв начин…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *