петък , 2 декември 2016
5 stupki za po-dobro obrazovanie v Bulgaria

5 стъпки за по-добро образование в България

Тази статия публикувам сега, след изборите, за да не се смесва с популистките тези на различните политически партии по време на кампанията. Става въпрос за образованието – началното, основното и средното. За висшето съм писал доста неща, а и там университетите имат автономност, зад която се крият непрекъснато. При тях решението е само едно – конкуренция. Останалото само ще си дойде.

Сега да се върнем на образователната ни система до университета. Че тя има големи е ясно дори на децата в детската градина. Всички сте чели, че половината от 15-годишните българчета са функционално неграмотни според сравнителното европейско изследване PISA. Това значи, че учениците не разбират текст, който четат или слушат, и не знаят как да си попълнят документи за кандидатстване за работа например. Да, те знаят да преписват разни анализи писани от известни и неизвестни критици и да ползват царски пищови на класното, но не могат да разберат каква е идеята в един непознат текст. Тъжно, нали?

В същото време всеки втори учител е готов да напусне работа, а 60 на сто от школските директори също обмислят тази възможност заради ниското заплащане на труда им. Една трета от децата и 47% от родителите са посочили, че биха отишли да учат в друго училище заради липсата на добро обучение в сегашното. Водещи мотиви за това са хулиганските прояви на децата в учебното заведение, лош климат в класа и недобри отношения с учителите. Но къде ще отидат, като и на останалите места картинката е същата – боеве между момичета за някакви глупости, учениците пият бира в час, а на последните чинове кротко цъкат белот. Ще завърша с едно число от същото изследване – 80%. Това е процента на учениците, които приемат, че училището е само добро място за общуване, нищо повече.

Всичко това не се случи изведнъж, а в продължение на много години, за да се стигне до днес, когато образованието е на по-ниско ниво от всякога. Светлите примери на момчета и момичета, печелещи медали на световни олимпиади или млади предприемачи, създаващи уникални продукти, не само за България, само потвърждават правилото. И така, положението е лошо, но какво може ние да направим то да се подобри. Може да кажем „Ами, то политиците трябва да решават тези проблеми. Нали за това сме ги избрали”. Мда, това е добър подход, но нищо няма да последва.

Аз ще ви дам 5 стъпки (решения), върху които да помислите и как може да се включите в някоя от тях – като ученик, родител, учител, работодател, държавен служител или човек със свободно време, който иска да се включи в някаква кауза. Решенията, които предлагам не са нещо гениално. Те са прилагани на други места по света в продължение на десетилетия и са дали резултат.

Училищата да се управляват като компании

В момента училищата се управляват по изключително безобразен начин. Съгласно настоящото законодателството, всеки учител с достатъчно дълъг стаж и изкаран изпит може да стане директор и да управлява съдбата на десетки други учители, помощен персонал и стотици (дори хиляди) ученици. Резултатите са видими – единици са училищата, които се управляват наистина професионално. Останалите са се пуснали по течението и качеството на тяхното обучение непрекъснато се влошава – година след година. Няма да давам примери, те са видими от всички. Както от всеки добър експерт, не става добър мениджър, така и не от всеки добър учител, става добър директор.

Решението е сравнително лесно приложимо – трябва да се назначат подготвени мениджъри с опит на ключовите места в управлението на едно училище. А, такива хора има. Просто те трябва да се привлекат със съответното заплащане и възможности за професионално израстване и развитие. За да може тази стъпка да се осъществи, трябва да има единна система за оценка и ясни критерии за избор на училищен Директор и който не ги покрие от сегашните, да се освободи.

Училищата в България трябва да се управляват от способни мениджъри
Училищата в България трябва да се управляват от способни мениджъри

Втората част от пази промяна е свързана с кариерното развитие на учителите. Сега, единствения критерии за израстване (и съответно увеличение на възнаграждението) е стажа на съответния учител и няма нищо общо с неговите лични качества и умения. Трябва на всеки 3 или 5 години да има независима оценка за всеки учител, която да покаже дали той има необходимите качества да продължи да преподава или да израсне в кариерата.

Промяна във финансирането на училищата

Сега се финансира само държавното образование, което не среща сериозна конкуренция от страна на частните училища. Така се събират паралелки дори с по 30 ученика, само и само съответното училище да получи по-голям бюджет. Когато се постави равен старт между различните форми на образование, можем да говорим за реална конкуренция и повишаване на качеството в българското образование. Засега има само количествено натрупване на ученици.

Отделно се правят доста далавери с броя на записаните ученици. Ако някой се разрови в тях, ще открие доста „мъртви души” и дублирани ЕГН-та, откъдето изтичат още държавни средства без никакъв резултат.

Промяна на училищната среда

Скоро говорих с моята класна от средното училище. Тя се оплака, че в една сграда са буквално наблъскани три училища – начално, основно и Икономическа гимназия. Учениците учат в едни и същи стаи на две смени. Самата сграда плаче за ремонт, а такъв не е правен от поне 20 години.

Това събиране на ученици от 7 до 19 години, води до тормоз от по-големите над по-малките, ужасни хигиенни условия, ниско ефективно образование на две смени, демотивирани учители и други.

Решението е всяка възрастова група да учи в отделна сграда. Сега с по-малкия брой на учениците и многото изоставени сгради, това не е трудно постижимо. Също така, учителите да не преподават и в 5-ти и в 10-клас, а да се специализират само в съответния начин на преподаване.

Реално външно оценяване

Сега т.н. „Външно оценяване” след 4-ти, 7-ми и 12-ти клас се прави от Министерството на образованието, младежта и науката т.е. системата оценява сама себе си. Как очаквате такава оценка да е обективна и да отразява реалното състояние на нещата? А, те изобщо не са добри, както го доказват наистина независими изследвания като това на PISA.

Решението на този проблем е много лесно – просто трябва това външно оценяване наистина да е външно и независимо. То може да се осъществява от обществена организация, която има подкрепата на цялото общество и на всички страни в процеса – държава, учители, ученици и родители.

Предмети като „Управление на парите” и „Предприемачество” в училище

Много пъти съм казвал, че все още темите за парите и за предприемачеството са натикани в ъгъла на нашето общество. Те не се изучават в училище и всеки разбира как да си управлява парите и какво е предприемачество първоначално от неговите родители. А те са родени, израснали и живели в друго време с други разбирания и техните знания не са приложими в днешната ситуация. Това води до сегашната ситуация, в която само няколко процента от младежите до 25 години работят почасово и имат някакви допълнителни доходи. За тях единствената алтернатива за работа е „по специалността” и дори не се замислят за създаване на собствена фирма.

Ситуацията с управлението на личните финанси е подобна. Много хора, поради липса на знания, изпадат във финансов колапс без изглед да излязат от него. Това може да се отрази върху целия живот на един човек и взаимоотношенията му с неговите близки и познати. Финансовото образование в училище би намалило тези случаи.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Здравей Тони,

    за много от нещата за мен си прав. Статията ти отново е на ниво. Най ми допада управлението на училищата като компании, но на делегирани бюджети, те трябва да си търсят спонсори от вън, вероятно семействата на учениците, въвеждане на допълнителни такси, което незнам дали е легално при държавните училища, или вероятно някакво спонсопство от страна на външни фирми, като съотвеното училище предоставя някакви ползи за спонсорските фирми.

    Относно заплащането на учителите – аз мисля,че и двойно да се увеличи, дори и без натоварването им да се увеличи успоредно, пак повечето няма да са доволни, но това си е все пак мое мнение.

    Спорен ден!

  2. Георги, за последното, което казваш може би е така, но това не е черта само на учителите, а на всички имали някакъв достег с подобна държавно-финансирана система. Само ще ти дам един пример в тази връзка. Държавна институция, служителка с 20 годишен опит в нея на нормален 8-часов работен ден. Тя, обаче си тръгва почти всеки ден към 11.30 часа, защото „си е свършила работата за деня“. Това ми го разказа един приятел, който има желание да промени нещо точно в тази държавна институция или поне в териториалното й поделение.

  3. Борис Бачев

    Голям проблем са и незаинтересованите родители, които си мислят, че на децата им е позволено всичко. Вече и прекалено много е паднала бариерата между учители и ученици. Няма никакво уважение, за респект да не говорим. Моите уважения към всички преподаватели, но смятам, че е нужно едно подмладяване. Както в училищата, така и в университетите.

  4. Борис, напълно съм съгласен. Когато аз бях ученик, при слаба оценка родителите ми обвиняваха мен, сега е виновен учителя 🙂

    Да ти кажа и това с подмладяването не знам дали ще проработи. Присъствал съм на уроци на млади учители (мои приятели) в елитни гимназии. Направо не можеха да ги озаптят, камо ли да ги накарат да слушат и да разберат за какво им говорят. Учениците ги приемаха като хора на тяхната възраст (в лошия смисъл). Един ученик даже искаше да прави „мечка“ на учителя си и искаше да го събори на земята.

    Друг пример от същото училище. Влиза закъснял ученика, затичва се и скача през отворения прозорец (стаята е на 2-рия етаж). Пада долу на земята и започва да вика, че си е счупил крака. Моя приятел си изкарва акъла, слиза при ученика, а той с цялата си наглост казва „Майтап бе“.
    И това в езикова гимназия. Представям си в другите училища как е.

  5. Борис Бачев

    🙂 Да и мои познати учители са ми разказвали истории, които са необясними. Прав си, че учениците възприемат по-младите преподаватели като свои връстници, но пък от друга страна тези преподаватели по-скоро могат да „влезнат във филма“ на по-младото поколение. Пример:
    Младият преподавател по английски, който го уволниха защото децата си бяха направили видео как се забавляват на някакво нашумяло подобие на музика. Да може би го уволниха защото едно от децата пушеше в клипа. Но каква вина има учителя за пороците на децата. Въпреки всичко този учител е успявал да стимулира децата да му ходят в часовете и да учат английски език. Нужно е и да се смени цялостният процес на преподаване. Вместо да седи учителят и да цитира 2 часа урокът по история примерно, доста по интересно ще бъде на децата да изгледат една качествена презентация. Когато чуят хан Кубрат, няма ли да е по-добре да му видят лицето и до него с голям шрифт да са написани важните години около това име и т.н. Заради завишеният престой във фейсбук и т.н., днешното поколение е загубило способността си за жива комуникация. Децата не могат да слушат, нужно е да им бъде привлечено вниманието, чрез визуализация на нещата, чрез компютъризиране (за съжаление) на учебният процес.

  6. Малко им е! /визирам даскалите в средното образУвание/. Те също трябва да си научат уроците и да не си избиват комплексите и семейните проблеми в час. Всяка година психо преглед + обучения относно промените и ценностите при различните поколения и внедряването им в учебния процес.
    И аз съм за училищата да се управляват като компании стига да не се преминават определени граници.

  7. Иванов

    Може би разсъждавам твърде негативно, но моето мнение е, че образованието е сферата, която ще се оправи най-трудно. Причината е, че почти всички проблеми в държавата се отразяват на образователната система, а в същото време лошото образование е фактор за проблеми в другите сфери. Получава се един затворен кръг. Сега се чудя от къде да започна, за да обясня какво имам предвид… Например културното състояние на обществото, сриването на всякакви нравствени ценности, незачитането на никакви морални норми, лошото възпитание в семейството водят до там, че в училищата е пълно с невъзпитани, нахални, нагли (да не засилвам повече епитетите, защото все пак говоря за деца) ученици. От друга страна икономическото ни състояние и огромните ни демографски проблеми са причина да се обръща повече внимание на количеството ученици, а не на качеството. Дори и най-съвестните ръководители на училища не могат да си позволят в сегашната обстановка да изключат примерно 20 деца заради неграмотност или лошо възпитание. Поради същите тези икономически и демографски причини, тези ученици не само завършват средно образование, но даже стават и висшисти. По-будните се насочват към перспективни специалности, а в специалност Педагогика отиват останалите, тъй като само там са останали места. Учителят у нас е с нисък авторитет, ниско заплащане, доста натоварваща работа, затова всеки търси реализация другаде. И какво се получава? Същите тези ученици, които едва-ли не са завършили по милост, записали са виШУ сега го завършват и се завръщат в училището като учители на следващите поколения. Тук правя една забележка, че има невероятни млади преподаватели и в средното, и във висшето образование, но за жалост повечето не са призвани за учители.
    И за да затворя кръга, трябва да отбележа, че не всички отиват в специалност Педагогика. Останалите продукти на лошото средно образование се насочват в други насоки и в бъдеще от тях ще се очаква да решат икономическите, социо-културните, демографските и др. проблеми, които влияят на образованието. Параграф 22…
    Забележка: Казах, че има невероятни учители. Също така мога да кажа, че има и невероятни ученици/студенти, само че и те са малко, за съжаление.

  8. Станислав

    Много жалко за образователната система, в която ще трябва да учи и моето дете. Надявам се че ще има промяна до 6-7 години, когато трябва да го пратя на училище.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *