събота , 22 юли 2017
Kolko vi struva da hodite na rabota

5 сбъднати мечти

Обикновено, края на всяка година е време за равносметки. Повечето хора се замислят за изминалата година 10 минути преди словото на президента и си обещават нещо от сорта на „през Новата година ще откажа цигарите” или „ще вляза във форма”. Тези неща никога не се сбъдват, най-малкото защото всяка цел трябва да има план за нейното осъществяване.

    За да имам повече време до 31 декември ще си направя равносметка на изтичащата година сега. И така, през 2011 година ми се сбъднаха 5 мечти. Ще ги опиша по реда на сбъдването им. 

   Мечта №1

   След много тежки дни, безсънни нощи в размишления кое как да стане, изхабени нерви в работата с разни „майстори” и доста лишения, най-накрая ремонта на апартамента, който купих миналата година е към своя край. До края на годината остават още няколко неща и ще е почти „завършен”.

   Въпреки че все още се ремонтираше, започнах да живея в него от началото на тази година. Чувството да живееш в свой дом не може да се сравни с нищо. Да направиш всичко в него по свой вкус и разбирания, да промениш нещата, които не са ти харесвали в жилището на родителите ти или в квартирата – това е безценно. За всичко останало има заплата.

   През това време, освен всичко друго, разбрах как не трябва да се прави бизнес в България. Изпуснати срокове, некачествен монтаж, некоректни доставчици и майстори, които си бяха оставили ръцете (буквално) бяха само част от тази история.

   Когато го купих апартамента беше в много лошо състояние. Никой не беше живял в него от години, всичко от „доброто старо време” беше запазено (включително розовите плочки в кухнята). Но, за мен апартаментът притежаваше едно много важно нещо – потенциал. И така постепенно, с много труд и нерви той се превърна в дом. И тук е мястото да благодаря на един много добър приятел, който направи по-голяма част от ремонта и то така, все едно си го прави за него. Въпреки че живота е непредвидим, не знам дали някога ще мога да му върна жеста.

    Мечта №2

   Вторият важен успех, който постигнах тази година, се случи официално в началото на февруари. А той е, че станах Главен Вътрешен одитор в най-голямата и най-старата застрахователна компания в България. Това беше голямо признание, но и голяма отговорност. Екипът, който управлявам е от 5 души, някои от които имат доста дълъг стаж в дружеството и са с вече изградени навици, които се опитвам да приспособя към новите реалности в бизнеса.

   В същото време, участвам и в много международни проекти, от които се опитвам да извлека максимума като знания и умения, които след това да приложа. Тук, съм благодарен на всички мои мениджъри и колеги, които са ми показали, как трябва да се правят нещата и как НЕ трябва. Дори мога да кажа, че вторите са ми били по-полезни. Въпреки отрицателния пример, от тях съм научил едно от най-важните неща – не очаквай от хората си нещо, което ти самия не правиш. А ръководителя (дори да ръководи само един човек) трябва да служи за пример. Не може да очакваш от екипа да спазва срокове, ако ти не ги спазваш…

   Мечта №3   

   За третия успех мога да благодаря само на себе си. След почти 3 години и доста часове прекарани в четене (включително и в градския транспорт), през месец юни станах Сертифициран вътрешен одитор (Certified Internal Auditor, CIA), най-признатия и авторитетен сертификат в областта на вътрешния одит. Сигурно това нищо не ви говори, но за мен беше важно да го взема. Какво се промени ли? Ами нищо. Просто на стената зад мен има един поставен в рамка лист А3, на който пише моето име.

    Тук, нещо извън темата. Ако сте решили да вземете някакъв сертификат, просто защото „може да ви е полезен в бъдеще” – недейте. Преди да се регистрирате и да започнете да се готвите за изпитите, помислете внимателно. За какво точно ще ви служи? Претеглете всички плюсове (ползи) и минуси (като пари и най-вече време) и тогава действайте. Това, че гаджето на братовчедка ви има CFA и „изкарва мноо пари” нищо не означава. Най-вероятно, той ги е изкарвал и без този сертификат, а таксите за него са платени от работодателя му.

   Мечта №4

    Четвъртата мечта идва още от детството ми. Тогава, като четях приказки и разкази бях много впечатлен, как автора е успял да нарисува такава живописна обстановка, която те пренася на мястото на действието. По тази причина не обичах много истории с много диалози и „пряка реч”. Още си спомням как имах една тетрадка с „разкази”. В тях се опитвах да накарам читателите да се потопят в обстановката. Защо ви разказах всичко това ли? Ами защото тази година през юли се сбъдна тази моя детска мечта – да пиша и да има кой да го чете (освен брат ми и баба ми). Въпреки че този блог тръгна съвсем случайно, провокиран от една случка (виж първата ми статия) нещата се развиха много бързо.

    От тогава имам една публикация в сайта NovaVizia.com (най-четената през месец юли 2011 год.), две статии в Пари и лични финанси  (тук и тук) и две статии (тук и тук) в webcafe.bg (едни от най-коментираните). Може би ви се струва, че това не е кой знае какво постижение, но за мен е. Но, е също и отговорност. Тези 50-ина посетители дневно искат да четат интересни статии и да научават нещо ново. В момента имам много идеи за развитието на блога, но за да се осъществят трябва да ги запиша, за да се превърнат в цел, а не просто желание.

  За сбъдването на тази мечта трябва да благодаря най-вече на Тодор Христов от NovaVizia.com, който публикува още първата статия от блога ми (And now we wait…или грешките при започване на бизнес), на Рая Христова от Пари и лични финанси, затова че нейния сайт ми служеше за вдъхновение и че ми даваше ценни съвети, на Свилен Николов от Бизнес Идеи за съдействието и на всичките читатели, близки и приятели, които ме подкрепиха и продължават да ме насърчават да пиша и да не се отказвам. Благодаря ви!

   Стана малко като връчване на Оскар. Остава и на кучето си да благодаря. Спокойно, няма да го направя – нямам куче.

Мечта №5

   Стигнахме и до 5-тата мечта. Тя е малко по-лична. От много време си мечтаех да видя Рим. Предишните години все не се получаваше по различни причини. Ходих до Лондон, Париж, Мюнхен, Мадрид, Барселона, Брюксел, Венеция, Истанбул и на много други места, но си мечтаех да посетя Рим. И така тази година стигнах и до Вечния град. Оказа се по-величествен, отколкото си го представях.

   Рим не е само Колизеума, той е много повече. Той е и величието, и падението. Всеки камък в него е част от историята. Ватикана – тя е една цяла вселена. Трябва да отидете – заслужава си. А и Рим винаги ще го свързвам  с едно много важно събитие в моя живот, но то ще си остане само за мен. С него станаха даже 6 мечти.

   Така, че за мен 2011 година беше много успешна. Надявам се 2012 година да е още по-добра. Плановете ми са блога да се развие, да участвам в повече обществени инициативи, пространството около моя блок да стане по-красиво (все пак съм домоуправител), за започна довършването на една къща в родното село на родителите ми и… още много неща, но всичко с времето си.

   А каква беше за вас 2011 година. Успешна или не? Коя мечта или цел ви остана за 2012 година?

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Честито, Тони, и благодаря за хубавите думи 🙂

    Блогът ти е супер и няма да остане дълго на 50 посещения 🙂 абсолютно съм сигурна. Не знаех, че си бил публикуван в НоваВизия и в Уебкафето, защо не си се похвалил по-рано? 🙂

    Отдава ти се да пишеш и личи, че го правиш… как да кажа… с любов 🙂 Сега тук като написа че от малък си чел много, всичко се обяснява.

    Още веднъж – поздравления! 🙂

  2. Благодаря ти, Рая.

    Хубавите думи за теб са напълно заслужени.

  3. Трогнат съм, че ме спомена. Благодаря ти много. Искам да използвам възможността да те поканя да публикуваш и статия при мен, ако желаеш, въпреки, че аз съм малко по-собствен бизнес ориентиран, но с радост ще публикувам каквото и да напишеш защото нещата ти са интересни и опита ти е богат, а ти си човек с интелект. И моето начало се върти около НоваВизия – с Тодор се познаваме, бих каза и че много сме комуникирали и.т.н., добри колеги сме, та веднъж се
    бях надъхал да публикувам нещо при него. Докато го писах ми хареса писането, а и той искаше да поразширя статията – пък аз вместо това си направих собствен блог :).

  4. Когато ми дойде вдъхновението за по-бизнес статия ще говорим 🙂 Ако междувременно нещо ти хареса от другите статии може да я публикуваш под Creative Commons лиценза.

    А с Тодор от NovaVizia се познавам задочно от няколко семинара, в които съм участвал и през неговия сайт.

  5. Тони, с удоволствие и на един дъх прочетох всичко:)

    Очаквам с нетърпение следващата статия.

    Успех!

    Таня

  6. Благодаря ти, Таня.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *