четвъртък , 27 юли 2017

4 остарели финансови съвета, с които да внимаваме

Всеки ден получаваме от нашите приятели и близки, поне по няколко съвета как да си управляваме по-добре парите. Често те са полезни, но има и много финансови съвети, които вече са остарели и не се приложими в наши дни. Преди да вземем важно решение за нашите пари, нека се убедим, че напътствията, които получаваме са в наш интерес и са актуални. В тази статия ще ви представя 4 финансови съвета, за които да поискаме поне още едно независимо мнение, преди да ги приложим.

Съвет 1: Намери си сигурна работа и остани по-дълго на нея

За около 12 години смених 6 работодателя и 3 различни професии, а след като станах предприемач взех участие в няколко фирми и десетки проекти в различни сфери. Доскоро си мислех, че ми липсва фокус или стабилност (доста HR-и са ми го казвали), докато не започнах да се интересувам по-задълбочено колко работни места са сменили хората до 30-годишната си възраст. Оказа се, че средно всеки от тях е работил на 10 места, след завършването на висшето си образование, като имаше и хора буквално скачащи от един работодател на друг, със среден стаж при всеки от тях по 6 месеца.

Моите родители са работили на едно и също място през целия си живот – от завършването на образованието си до пенсионирането. Ако ги бях послушал, трябваше и аз да завърша Минния техникум в родния ми град, после да уча в МГУ и накрая да си намеря сигурна работа в мината. Тя ще е „на бюро“ и по цял ден ще пиша нещо на компютър, без да си давам много зор. Добре, че не го направих. Освен, че това изобщо не ми е интересно, мината почти фалира, а останалите хора бачкат яко за малко пари.

Но какво се случи с родителите ми и останалите хора, които посветиха живота си на мината и родината?

Голяма част от тях получиха ниски пенсии и се налага да работят, докато могат, а на 70 и повече години това не е лесно. Една от причините за това развитие на нещата беше, че новият собственик на компанията намали официалните заплати и започна да дава останалото в „плик“. Хората цял живот бяха работили на едно и също място и нямаха реален избор да напуснат на 55 или на 60 години. Те са бяха институционализирали, както казваше героят на Морган Фрийман във филма „Изкуплението Шоушенк“ за затворниците с по-дълъг стаж.

Да видим дали този съвет е приложим при сегашните условия. Имам познати, които се чувстваха като „заек на фарове“ и не знаеха какво да правят, след като бяха уволнени от фирмите си, където имаха 10+ години стаж. Причината – освежаване (refreshment) на колектива. Те дотолкова бяха се вкопчили в тази работа, че не виждаха какво се случва около тях. Техните меки умения (такива, които може да използваме и на други места) бяха изчезнали, защото прекалено много залагаха на твърдите (знания за продукти и процеси, които са типични само за дадена компания), които не са особено приложими на свободния трудов пазар. Резултатът беше, че си търсиха работа дълго време и накрая се съгласиха да започнат на два пъти по-ниска заплата в съвсем различна сфера.

Съвет 2: Първо изплати дълговете си, преди да инвестираш

Това не толкова лош съвет, но не винаги работи в конкретната ситуация. Аз си имам вярване от моите родители, баби и дядовци, че не трябва да дължа нищо на никому. По тази причина нямам кредити и бързам да върна нещо, което съм взел назаем. Работя усилено, за да преодолея това ограничение, защото то ми пречи при вземането на инвестиционни решения.

В света на финансите трябва да гледаме цифрите, а не да разчитаме на емоциите. Имам доста клиенти, които имат възможност да купят имоти за инвестиции със собствени средства, но предпочетоха да изтеглят банкови кредити, за да придобият 4 апартамента, вместо 2, и да максимизират печалбата си. При сегашните нива на ефективна годишна лихва от малко над 2% си струва да се ползва външно финансиране, за придобиване на инвестиционни имоти, които могат да ни носят 7-8% (капиталова печалба + наем).

Има и много случаи, при които предсрочното погасяване на заеми не е препоръчително. Ако сме изтеглили дългосрочен банков кредит и сме в последната 1/3 от срока, по-голямата част от лихвите са изплатени и остават предимно плащания по главницата. В тези случаи е по-добре да инвестираме при по-висока доходност свободните ни пари, а не да погасяваме кредитите ни.  Не съм теглил фирмен кредит, но ако реша да финансирам разширяване не дейността ми, един банков заем по някоя от европейските програми за предприемачи, ще ми свърши работа. Доходността може да е десетки проценти на година, а лихвата – само няколко. Струва ли си? Разбира се.

Съвет 3: Инвестирай в образованието си

Аз няма да съм нито първия, нито последния, който ще ви каже, че трябва да инвестираме на първо място в себе си, защото ние сме най-големия ни актив. Но, всички ли инвестиции в образование и придобиване на нови умения, ни се отплащат? Не, разбира се. И както винаги ще дам личен пример. Аз бях маниак (буквално) на придобиването на всякакви нови знания, дипломи и сертификати.

Да започнем с академичното образование – учил съм в три български университета, като освен Счетоводство и Корпоративен мениджмънт, семестриално завърших и специалност „Туризъм“. Това ми „струваше“ доста собствени и на родителите ми пари, както и почти 6 години от моя живот. Не се оплаквам, защото ги уплътних с доста „странични“ занимания и това са ми едни от най-хубавите години (не съм ходил в родната казарма).

Какво ми донесе тази „инвестиция“?

Академичното образование у нас (тук визирам държавните средни и висши училища) не се слави с придобиването на практични знания и аз го разбрах по емпиричен път. Зубренето от остарели учебници на още по-стари преподаватели, които си докарват по някой лев от продажбата им, не е приятно занимание. Това образование ми даде една тъъъъъъъъничка основа, върху която да градя след това, няколко добри приятеля и средата, в която трябва сам да се оправяш.

Когато завърших, „тапията“ беше просто входен билет за „голямата игра“, наречена трудов пазар. Пишеш „висше образование“ и имаш някакъв шанс да не попадне твоето CV веднага в кръглата папка. А ние сме нация техническа, и дори чистачките вече трябва да са висшистки и да говорят на работно ниво поне един западен език (иначе как ще кажат на големия шеф Гюнтер да се помести малко, за да изчистят кабинета му). В интерес на истината само един работодател ми поиска копие от дипломата. При останалите минавах на доверие, тъй като изглеждам интелигентно момче, а и с костюм и вратовръзка, много приличам на висшист.

След това придобих и N на брой сертификати и дипломи, в които инвестирах също доста пари и време. Само три от тях ми свършиха работа и се изплатиха. Останалите не ми донесоха нищо, а един сертификат дори ми навреди. Кандидатствам аз в голяма българска банка и на интервюто са бъдещия ми пряк ръководител и една HR-ка. Говорим по професионални теми, развитието на кредитния пазар у нас, как се виждам след 5 години и ако съм животно, кое ще е то, когато се включва ТРЗ дамата.

Пита ме този сертификат за управление на човешките ресурси какъв е? Обяснявам, че като човек, който иска да управлява по-голям екип, знания в тази сфера ще са ми полезни, а тя ме гледа скептично и накрая каза „Всички се извъдихте големи HR-и. Куцо и сакато вече има сертификати и си мисли, че това е лесно. Скоро и моята работа ще искаш“. Сами разбирате, че не получих работата. Може да е било, защото не съм бил най-подходящия кандидат, но може и заради този сертификат. Никога няма да разбера.

Съвет 4: Трябват ти връзки за всичко

В България, където всички сме братовчеди, не е чудно, че за да свършиш някаква работа трябва да намериш връзки. Може и това да действа в повечето сфери, но категорично не го препоръчвам за нашите лични финанси. За начало, ще ви разкажа две истории. Първата е от преди няколко месеца. Приятел претърпя лек инцидент с автомобила си на мокър път. Всички са живи и здрави, но по колата имаше щети за няколко хиляди лева. Автомобилът има застраховка „Пълно каско“ и моя приятел заведе щета в застрахователната компания.

Тогава разбрах, че е избрал една от трибуквените „инс“ компании. След като го мотаха няколко месеца, накрая му отказаха да му изплатят обезщетение с мотива, че застраховката изобщо не е влизала в сила (нищо, че той си е платил премията на 100%), защото е трябвало, според някакъв дребен текст, да се снима при подновяването на застраховката (нищо, че е това е трета поредна година).

Когато го питах защо изобщо е избрал тази компания, след като сме си говорили, че те не са толкова коректни, той ми каза, че приятел му препоръчал агентката, а тя дори не му казала, че трябва да прави нещо допълнително при сключването на застраховката. Същата дама не си вдигала изобщо телефона, когато е станала щетата, камо ли да съдейства с нещо.

Втората история е на една дама, с която се запознах на моя лекция. Тя ми каза, че е загубила всичките си 300,000 лева спестявания след фалита на КТБ. Отначало не разбирах ситуацията, защото всички вложители си получиха гарантираните 195,000 лева. Тя обаче, е загубила всичко, защото нейна приятелка (обикновена касиерка в КТБ) ѝ е препоръчала банката и даже и е съдействала да ѝ увеличат лихвата по депозита с 0.5%. Така е поставила нейния влог при тези с преференциални условия, които не са гарантирани, и тя е загубила всичките си спестявания.

Имам и още една история, в която нашето семейство почти не загуби всичките си спестявания, защото приятел на баща ми го посъветвал да ги вложи в една известна пирамида през 90-те години.

През 2017 година трябва да разчитаме най-вече на себе си, когато става въпрос за нашите пари, и да не се доверяваме на „познат на познат“, или на „един приятел ми го препоръча“. Колкото и да не ни се вярва, не всичко става с връзки. Не трябва да се доверяваме на хора, макар и познати, които защитават собствените си интереси. Също така, тези хора може и да са добронамерени, но да не разбират особено онова, което препоръчват и да го правят, само защото вече са го купили.

Знам, че в България все още няма много независими финансови консултанти, които не работят в някоя компания, но те могат да ви спестя хиляди левове и още повече нерви.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

2 коментара

  1. Уау, не знаех, че преференциалните депозити са негарантирани, много полезна информация.

    Иначе, че образованието е смешка – не само тук, а и по цял свят това е вече ясно на много мислещи хора. Аз например като съм учил с Канада в бизнес училище и съм придобивал и практически знания, не мога да кажа, че си е струвало да загубя това време и тези пари. Никой не ми е искал дипломата и то за позиции с над 20 подчинени и заплата от няколко хиляди. Пак четеш едни учебници, слушаш едни лекции и се опитваш да възпроизведеш на хартия запомненото, което не значи, че го разбираш, а че имаш добра памет. Нищо от наученото не е нещо, което да не съм можел да науча от статии, книги, учебници, филми и клипчета, както е евтини или безплатни онлайн курсове без да се налага да ходя в университет. Сега знанието е достъпно навсякъде и за много от професиите университета ми се вижда излишен. То като цяло и цялото училище от 3ти клас нагоре ми се вижда излишно под тази му форма.

    Абе аз съм провел няколко стотин интервюта, учил съм управление на човешките ресурси като предмет, никога, ама никога не съм питал някой какво животно е и как се вижда след пет години или защо иска да почне работа. По-скоро си говоря на някакви теми с човека, гледам да науча нещо за миналото му, за уменията му, за мотивацията му и най-вече за характера му.

    Виж за дълговете искам да отворя една скоба – вземането на заем, както и обслужването му губи много време, добре е да се прецени това, както и може лихвата да е ниска, но имаш много други разходи. Най-важното, обаче което трябва да се вземе предвид е как ти влияе психически, това че имаш кредит. Щото ако си потиснат и си плашлив в действията си заради това, по-добре изплати и тогава действай.

  2. Браво, Стойне. Успял сте да синтезирате „Богат татко, беден татко“ в една кратка статия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *