понеделник , 5 декември 2016
3 uroka koito nauchih za 11 godini kato slujitel

3 урока, които научих за 11 години като служител

Днес ще ви споделя уроците, които научих за 11 години като наемен служител. Това не са съвети или препоръки, защото не са универсални и не са приложими навсякъде, а са написани без емоция и от дистанцията на времето. Чувствайте се свободни да си вземете всичко, което ви е необходимо от моите научавания и да ги споделите с вашите приятели и познати.

За малко повече от 11 години съм работил в 6 компании и съм сменил 3 професии. Ако някой ме попита дали този период е достатъчен, за да науча някакви ценни уроци за т.нар. корпоративен свят, ще кажа, че не знам. Всеки е свободен да избира сам къде да отиде и колко време да остане там. За мен, тези години бяха точно толкова, колкото трябваше.

А на HR-ския въпрос дали 6 работодателя и 3 професии за толкова кратко време не говори за липсата на стабилност, бих казал, че основния принцип, който ме е водил през това време е да бъда полезен на себе си и на компанията, за която работя. Когато съм усетил, че моите ценности и интереси се разминават с тези на хората, с които работя, съм търсил мястото си другаде.

Урок №1 Не навсякъде е еднакво

Много хора си казват „Къде да отида, като навсякъде е едно и също?” и продължават да ходят всеки ден на място, което не харесват и то изсмуква всичките им жизнени сили, ден след ден. И те не са сами – над 80% от служителите не харесват или мразят работата си, но не напускат, защото не виждат нищо по-добро. А това води до стрес, който от своя страна е причинител на повечето тежки болести на нашето съвремие.

Ако не сте сигурни дали попадате в тези 80%, нека да направим един малък тест – изберете си една от двете ситуации:

Ситуация 1: 07:00 часа е и алармата на телефона ви звъни на пожар. В просъница натискате snooze бутона. След пет минути, обаче, тя отново грубо ви напомня, че е време да напуснете топлото и удобно. След като изричате някакви нечленоразделни ругатни, намирате сили да се вдигнете от леглото. Седите още няколко минути докато се опомните какво се случва. Обличате се, закусвате нещо набързо, без да ви интересува какво, и тръгвате за работа. Попадате в задръстване, а всеки в него се прави на тарикат и иска да е пръв на светофара. Стигате най-накрая до офиса, въздишате, пъшкате. Денят започва ужасно. Като всеки божи ден. Мразите го. Мразите себе си. Сядате на бюрото си, подпирате се уморено, гледате продължително часовника и броите колко часа остават до пет и половина. В 5:29 си събирате нещата и вече сте на външната врата. Прибирате се уморени вкъщи, вечеряте, гледате новините, мърморите още малко и си лягате.

Алармата отново звъни. Питате се кога ще дойде краят на този ад. Изпитвате непреодолимо желание да спите непробудно до събота. Мечтаете да работите за себе си, а не да се чувствате като в някакъв капан, от който не може да излезете.

Ситуация 2: Алармата звъни. Вие се усмихвате и след малко вече сте под душа. От главата не може да ви излезе мелодията на Happy и си я пеете наум (или само вие така си мислите). Внимателно подбирате дрехите, които ще облечете днес. Пускате доволен поглед към отражението, което виждате в огледалото пред себе си. Тръгвате за работа, не се разделяте с музиката през целия път до офиса. Няма задръствания или вие не ги забелязвате. Влизате в офиса и поздравявате всички колеги в коридора. Питате ги как са и им пожелавате хубав ден. Чувствате се чудесно. Сядате на бюрото си. Поглеждате часовника – дошъл е краят на деня. Но как е възможно? Дори не сте усетили. Излизате на вечеря, прибирате се, лягате и заспивате моментално, повалени от приятна умора. Алармата звъни – още един страхотен ден.

Ако вашите дни се доближават до ситуация 1, може би алармата иска да ви предупреди, че е време за промяна. В тази ситуации, не бързайте да натискате snooze бутона, а по-скоро се опитайте да разберете какво точно не е наред в настоящата ви работа и пробвайте да го промените.

И така, първият урок, който научих е че не навсякъде е еднакво. Да, много голяма част от нашето възприятие за външния свят е вътре в нас, но има компании, където работите с млади и мотивирани хора, които се опитват да ви помогнат и ще споделят с вас това, което знаят. Просто, защото това се толерира в тази компания и хората са избрани така, че да паснат на корпоративната култура. На такива места е много по-лесно и не толкова стресово да се работи.

Има и друг тип компании – на собственикът или мениджър им е вродено още от едно време да унижават служителите си и да си изкарват всички отрицателни емоции върху тях. Там шефа е Бог, а служителите са негови роби. Често се чува „Щом аз така казвам, значи е така!”. Единственият канал за получаване на информация са клюките, които се обменят около кафе машината. Сплетните и интригите са ежедневие, скатавенето на част от колегите ви е достойно за олимпийски медал.

Ако продължавате да се самоубеждавате, че няма смисъл да си търсите по-добро място и да очаквате, че нещата ще се променят от само себе си, годините ще си минават и скоро ще осъзнаете, че вече сте „институционализирани”, както Морган Фрийман във филма „Изкуплението Шоушенк” нарича затворниците. Това означава, че вече толкова сте свикнали със сегашното си положение, че дори мисълта за промяна предизвиква паника у вас.

Следващият път, когато си кажете, че навсякъде е едно и също – помислете! Може и тревата в съседния двор да не е толкова зелена, колкото ви се иска, но със сигурност е по-зелена от изсъхналата на сегашното ви място. Това беше първият урок, който научих като служител.

Урок № 2 Няма демотивация, има мързел

Сигурно и вие сте чували някой приятел да ви споделя, че е тотално демотивиран при настоящия си работодател, защото не са го повишили / не са му увеличили заплатата / не е получил бонус / колегите му по цял ден нищо не правят (подчертайте вярното твърдение). И това са хора на високи позиции, а не чистачки във ведомствения стол. Какво значи демотивация, според вас? Сърдите се на вашия шеф, че не ви е оценил и го саботирате? Вие ги лъжете, че работите, а те ви лъжат, че ви плащат? Искате да организирате стачка, но дори за това ви мързи? Не ми отговаряйте. Всеки си има някаква причина и оправдание.

Аз тази дума не мога да я разбера, а още по-малко какво се крие зад нея. Или работиш на максимума от 50% или напускаш. Всичко останало е чиста загуба на време. Освен, ако демотивацията е вашата причина да не се напрягате. Бъдете честни със себе си и го наречете с истинското му име – мързел.

Досега съм бил честен с вас, и сега ще го направя. Случвало ми се е да попадам в такива ситуации. Едната беше, когато работодателя намали заплатите на всички служители с 15%, защото печалбите започнали да намаляват. Как бихте се чувствали в такава ситуация? А ако имате кредити и тези 15% са точно месечната вноска, както имаше много такива случаи? Повечето хора просто намалиха работата си с 30-40%, а скоро и напуснаха.

Така направих и аз. Проблемът не е в намалението на заплатата, а в причината – по-малки печалби за собственика и в начина – вместо повишаване на ефективността и някаква мотивация, да се намалят заплатите. Преди да си намеря друга работа, не се чувствах добре – разбрал си се за един размер на заплатата и след това тя се намалява. Нямаше как това да продължи, но предпочетох да не се оправдавам, че съм демотивиран, защото това състояние не води до нищо градивно.

Урок № 3 Възможностите са навсякъде

„И какво сега?!? Ще трябва да идвам на това обучение в събота?!? Писна ми да ми вземат от личното време!” – познато ви е нали? А само преди няколко месеца гледахте влюбено интервюиращия, докато му задавахте култовия въпрос „Има ли предвидени обучения за тази позиция?”, който показва, че вие не сте само заради парите тук, а искате да се развивате и да учите нови неща.

Отначало и аз реагирах така, но с времето се научих да оценявам това, което получавам, особено ако това са знания и умения. Да, за сертификатите, които придобих трябваше да отделя доста дни от личното си време, но не съм дал и един лев за тях, а те не са от най-евтините. Как ще пропуснеш двудневно безплатно обучение по бизнес етикет на Кристина Крънчева, осигурено от работодателя ви, например. Или курс по бизнес английски?

Сега давам не малка сума за обучения и курсове, но всеки лев, който съм дал се върнал десетократно. За 11 години съм ходил на наистина много обучения, осигурени от работодателите ми, за което съм им благодарен. Винаги казвам на различни събития, че през цялото това време съм работил, не за шефа ми или за компанията, а за себе си и за моите знания, умения и активи. Може и да ви се струва невъзможно, но е така. Винаги съм избирал работодатели и проекти, в които се развивам. Когато съм усетел, че няма предизвикателство в работата ми и няма от кой да се уча, това е било началото на края.

Също така, много хора се опитват да постигнат баланс между личния и служебния си живот. Не го правете, невъзможно е. Как до 17:30 часа си продавал застраховки, а след това не искаш и да чуеш за тях? Как вечер учиш хората на здравословен живот, а на следващия ден отиваш на работа в тютюнева компания?

За мен, това е невъзможно. Ако правя нещо със страст, няма как да разделя едното от другото. Когато бях одитор, бях такъв и в свободното си време. Дори като си купувах нещо от McDonald’s гледах как е организиран процеса им по продажба и какво се случва, ако се пусне грешна поръчка. През уикенда се виждам с приятел, който има собствен бизнес и темата отива към оптимизиране на поръчките му.

Когато разбрах, че съм червен домат в буркан със зелени краставички (образно казано) и реших да се посветя на страстта си, ми беше много трудно (да не кажа невъзможно) да превключвам между основната ми работа и това, което правя след това. За мен това беше много силен урок – не се опитвай да балансираш, а направи така, че да живееш в хармония със себе си. Не е лесно, но и не е лесно да си творец по душа, а на работиш на поточна линия за замразени пилета, нали?

Ако искате да последвате сърцето си имате още малко време до 1 март.

Това бяха моите 3 най-важни урока, които научих като служител. Надявам се да са ви полезни и ще се радвам, ако споделите вашите уроци, които сте научили и искате да споделите с читателите.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

9 коментара

  1. Браво, Тони! Много хубав, интересен, и полезен материал. И аз това го чувам много често – „то навсякъде е еднакво“. НЕ Е еднакво. Аз го знам от личен опит, но се чудя как го приемат младите колеги, на които това им е първа работа. Или по-възрастните колеги, които обаче цял живот са работили в кофти фирми. Може би тук вече нещата зависят от това как е устроен човек вътрешно и с какви неща може да се примири.

    Аз бях попаднала в две много кофти фирми. В едната останах цели две седмици, макар че исках още на втория ден да се махна. В другата останах една седмица. Определено е неприятно да отделиш толкова време на търсене на работа, интервюта, подготовка на документи… и накрая да се махнеш след две седмици.

    Интересното е, че и в двете фирми имаше неща, които ми се видяха супер нелогични и глупави, и колегите ми там мислеха същото – НО, неизменно след това имаше въздишка и „ама какво да направим, то навсякъде е така“.

    Истината е, че не навсякъде е така, обаче не всеки може да си намери друга работа. Същите тези хора, които се оплакват как колегите им сплетничат и обиждат, те самите сплетничат и обиждат. Същите тези хора, които вдигат шум до небесата щом някой колега закъснее с доклада, самите те не могат да си спазват сроковете.

    Да кажеш „навсякъде е еднакво“ е все едно да кажеш „всички мъже са еднакви“. Ако попадаш все на боклуци (или ги привличаш по някакъв начин), редно е да се замислиш дали проблемът не е в теб.

  2. Стойне Василев

    Благодаря ти. Това за мъжете (важи и за жените) много ми хареса. Да, отнема време и доста усилия да си намериш друга работа, но обикновено си струва. Най-краткият ми престой беше 8 месеца в една банка, но когато чуеш от шефа ти, че ако нещо „оплескаме“ няма тя да го отнесе още на първата седмица, ти става ясно що за човек и мениджър е. А когато ти отменят отпуската един ден преди да излезеш с намека, че си на изпитателен срок, а след това, когато все пак ползваш 5 дни, имаш около 60 пропуснати обаждания от колеги, които не искат да се занимават с „моите“ клиенти. Тогава чух нещо от един колега, което ми се запечата в ума – „Няма лош опит. Когато попаднеш отново в такава кофти обстановка, ще го приемеш нормално“.

    Права си, че хората, които казват „Навсякъде е така“ обикновено си търсят оправдание, за да продължават да мрънкат и нищо да не променят. Някой от тях над 10 години чакат нещо във фирмата им да се промени. След това просто свикват и чакат пенсия.

  3. Кирил Марков

    Здравейте г-н Василев,
    Следя публикациите Ви с интерес тук, в сайта на Кариери и в LinkedIn.
    Като цяло съм съгласен с Вас, с едно-две малки изключения :
    „Демотивация“ има и тя е реална и не винаги е свързана с мързела.
    Предполагам, а и със сигурност знаете по-добре от мен, че „демотивацията“ понякога може да е свързана с промяна на отношението на работодателя към служителите си, примери много…
    Другото с което не съм напълно съгласен е Вашето мнение относно баланса между личния и служебен живот.
    Постига се, аз съм го постигнал или поне съм се доближил максимално до него.
    За едно съм на сто процента съгласен :
    В момента в който се събудиш сутрин, отидеш на работа и си кажеш : „Аз какво правя тук?“, е време да напуснеш.
    Хубав ден и бъдете здрав!

  4. Стойне Василев

    Здравейте г-н Марков, благодаря Ви за коментара. За демотивацията – да, има я и аз дадох пример със себе си, но ако има такава за дълъг период от време клони към мързел 🙂

    За баланса, това имах предвид, че не е нужно да балансираш нещо, а да живееш с него.

  5. Тони, хубава статия, особено 1-та и 2-ра точка. Но с една малка част от 3-та няма как да се съглася 🙂 Разбира се, че не можеш да спреш да мислиш за бизнеса – особено когато е собствен, защото той е част от теб, нещо важно за теб. Но също е много важно да бъдеш със семейството си – то дава сили за всичко друго. Т.е., нормално е везните да се накланят в различните посоки през различни периоди от живота ни, но е добре да се стремим към баланс или компенсация, ако се задържат твърде дълго на работата.

  6. Димитър Христов

    Има служители на, които им се работи и наистина горят в професията си и в работата и го правят с кеф. Готови се да се раздадат не само над 50%, но и над 100%..лошото е че не ги оценят, не оценят техният труд, но хубавото при някои е, че осъзнават че го правят за себе си! Какво имам предвид – ще дам за пример себе си – отивам първи на работа, оставам по до-късно но просто знам, че това ще ми даде някакво умение и урок за напред!!! Че аз за това време мога да науча нещо по-вече!!!

    Колкото до мързела има три неща, които чувам постоянно от персонала:
    1. Няма как да стане
    2. Не мога да го направя
    3. Защо аз трябва да го правя, това не е мое задължение?

    Поздрави!

  7. Хубава статия. Аз си харесвам работата. Повече от 7 години съм тук. Постоянно ми се налага да казвам „това не може да стане“, „това е объркано“. Понякога разбира се, се налагат повечко обяснения, но е неизбежно. Работа ми е свързана с конкретни и точни неща. Хората разбират и се нагаждат към условията. Няма човек с които да съм работил и да не съм му хванал грешки в работата вкл. чужденци. За себе си съм стигнал до извода, че който не прави грешки, значи не работи достатъчно :). В съвременния свят всичко е толкова променливо, че едни от най-важните качества са това да се научиш как да се извиняваш за грешките си и как да прощаваш грешките на другите. Само тогава между колегите може да се създаде здравословен климат за работа. Тя работата трудно може да се измери, винаги един работи малко повече, друг по-малко, важно е да не се настройваме негативно – или го приемаш за нормално или си търсиш друга работа.

  8. Стойне Василев

    Мая, на месечната среща на Клуб на инвеститора дойде при мен собственик на IT и ми каза, че част от неговите служители просто работят съвестно и след работа изобщо не мислят за IT неща. И това е нормално. Въпросът ми беше какви са останалите, които влагат страст в работата си и се занимават с нещо подобно и след работно време. Той ми каза, че те растат в кариерата, отговорни хора са и може да им се довери. Другите са просто добри изпълнители и нищо повече. Разбира се, че трябва да намерим време за семейството и да си почиваме, но това разделение на личен и професионален живот само ни кара за балансираме и някога залитаме в едната или другата посока 🙂

  9. Стойне Василев

    Г-н Христов, дори да не се оценява сега това, което правят тези хора, рано или късно те ще попаднат на място, където техните усилия ще бъдат възнаградени. Винаги става така или поне това, което съм виждал аз. Хората, които само мрънкат не стигат далеч, но те и не искат. За тях е по-важно да „скатават“, а не да израстват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *