събота , 27 май 2017
Cenata na kredita

Цената на кредита – можем ли да си я позволим?

Това е втората статия на Владимир Узунов. Първата му статия беше за това как едно средностатистическо българско семейство може да се пенсионира с много високи за стандарта ни пенсии, само отказвайки алкохола и цигарите. Тази статия е посветена на кредита – Каква е неговата цена (в буквален и преносен смисъл) и дали може да си го позволим?

Напоследък постоянно се върти една ТВ реклама на потребителски кредити. Един мъж с мацка под ръка са на почивка и й обяснява как си прекарват хубаво, защото са му дали пари на заем от еди-коя си банка. Когато гледах рекламата за пръв път, бях възмутен. Банките така добре манипулират хората, че са способни да ги направят свои роби за цял живот. По-късно обаче си помислих: „Добре де, банките имат интерес да дават кредити и затова прибягват до търговски трикове. Това до някъде ги оправдава. Но има ли толкова глупави хора, които да теглят заеми, за да отидат на море (кой всъщност е лудия – който яде баницата или…)?”.

За съжаление житейският ми опит показва, че такива индивиди има под път и над път. Дори веднъж мой съсед (някак примирено, но и леко ядосано) ми сподели следното: „Миналата година направих основен ремонт на апартамента и сега не мога да се отърва от кредити!”. Е, кой те е карал да ги теглиш? Това беше въпросът, който беше на езика ми. Не го зададох, защото възпитанието не ми позволяваше, а и държа да съм в добри отношения със съседите (най-малко за да не се гледаме на криво в асансьора, пък и не знаеш в кой момент по Законите на Мърфи ще ти свършат яйцата от щастливи кокошки или захарта). Освен това щях да рискувам да остана неразбран предвид ниската финансова култура, витаеща сред обществото (ако има изобщо такова).

Как очаква при положение, че с години не е успял да спести пари за ремонта, да го направи точно сега, а на всичкото отгоре допълнително да плаща и лихви? Чувал съм да се прибягва до такива банкови (и не само банкови) услуги с цел покупка на златен ланец, маркови маратонки, смартфон, скъп автомобил (който е за хора далеч над класата на кредитополучателя) и какво ли още не.

Чудя се какво за Бога се е случило с пирамидата на Маслоу за потребностите. Май тази пирамида, както почти всичко, в България се обърнала на обратно и стои някак неестествено с основата нагоре. Не само е обърната, но и отделните и нива са разместени, а някои дори липсват, извън нея са или са деформирани. Ако по света пирамидата изглежда така:

Пирамидата на Маслоу

то в България при много екземпляри изглежда така:

Пирамидата на Маслоу в България

Дори народът някога е описал това положение с думите „На гол тумбак чифте пищови”, без да е задълбавал в описанието на пирамидата и нейните странни разновидности по родните земи. Друг е въпросът, че логично обяснение има и то се корени в едно типично за нашите географски ширини явление, наречено със звучното словосъчетание „Избиване на комплекси”.

Това е едната страна на нещата. Предвид факта обаче, че съм финансист ще наблегна на другата страна, а именно как това се отразява на семейното благосъстояние.

За целта най-напред ще разгледаме как точно функционират банките.  Най-ключовото понятие в този бранш е „лихва”. Още от първи курс в Икономическия университет (Варна) най-често повтаряната фраза на даскалите беше: „Лихвата… Това е цената на парите”. За неикономисти е малко странно да си представят как и парите могат да имат цена. Та нали цената си е в пари? Пък и парите не са стока, че да имат и цена.

Цената е това, което плащаме в замяна на нещо друго (стока, услуга, пари, просперитет, уважение и други). В по-широк смисъл цената може да е не само финикийски знаци, но и услуга, стока, труд, време, та дори и неща като спокойствие, авторитет и т.н. Но, да се върнем на парите. Те могат да са както нещото, с което плащаме, за да получим друго, така и нещото, което получаваме и за което си плащаме цената. Какво плащаме, за да получим пари от банка? Лихва, нали? Ако парите са дефицитни, цената им расте. И обратно – ако има много желаещи да дават пари, а няма кой да ги вземе, цената им пада, за да са по-привлекателни.

Ако кварталният магазинер купува стоки за 100 единици пари и ги продава за 120 единици, той евентуално (не е задължително) реализира положителен паричен поток (ППП). По същия начин банката купува пари (не стоки) и ги продава с надценка. Може да се каже, че банката е магазин за пари – купува пари с единствената цел да ги препродаде. В известен смисъл кварталната бакалия също може да се разглежда като магазин за пари. Купуват се пари от банката на някаква цена и след серия операции, свързани с покупко-продажба на стоки, се получава по-висока цена за тези пари. Положителната разлика между продажната и покупната цена на парите би могла да донесе ППП за магазинчето.

Това е идеален случай. Какво би станало обаче, ако собственикът на бакалията не купи парите, за да ги препродаде, а за да отиде на почивка с тях? Той би ли получил продажна цена за тези пари? Не. А би ли платил покупна цена? Разбира се. Това умно ли е от негова страна? Очевидно не. Ако беше умно, всички банкери щяха да привличат депозити, само за да използват средствата за почивка. При това положение със сигурност няма как паричният поток да е положителен. Извод: Почивката ни прави по-бедни, ако е финансирана със заем.

Още по-фрапиращо би било, ако изтеглим кредит, за да си купим скъп автомобил. Тогава освен разходи за лихви, ще имаме и непосилни разходи по поддръжката. Е, ако държите да сте „гъзаря” в квартала, то тогава цената, която ще платите – влошено материално положение  – би била твърде незначителна и приемлива за вас.

Всъщност бих оправдал тази покупка, ако тя по някакъв начин генерира ППП. Това може да стане в случай, че се използва за бизнес – за превоз на пътници или товари или се използва за бизнес срещи. Някак не върви да отидеш на бизнес среща с 20 годишна каруца, несериозно е. В този смисъл скъпата кола би могла да ти донесе повече продажби и да се превърне в актив.

Сега усещам, че ще се намери някой, който да ме апострофира с думите: „Ама тя колата не е ли актив по принцип?” Винаги, когато споменавам думите „актив” и „пасив”, влагам в тях онзи смисъл, който влага и Робърт Кийосаки. Абстрахирайте се от счетоводните значения. Знаете, че според счетоводството колата няма как да е пасив. Но от инвестиционна гледна точка виждате, че автомобилът може да е и пасив, и актив. За да не се бъркате, ще посоча истинските значения на думите според споменатия автор.

Актив – това, което ти слага пари в джоба

Пасив – това, което ти взема пари от джоба

С други думи активът те прави по-богат, а пасивът – по-беден. Не само автомобилът е актив/пасив, а всичко, включително и заема.  По-горе видяхте два примера – как заемът ни прави по-богати (бакалията) и  как заемът ни прави по-бедни (почивката, ремонта). В тази връзка  Кийосаки е казал: „Не е рискован кредитът, рисковано е това, което правиш с него.”

Ако искате да сте по-богати, купувайте активи. Всъщност това е разликата между бедните и богатите. Тя не е в материалното състояние, а в това, че бедните купуват пасиви, за да стават още по-бедни.

Давам си сметка, че критиката ще каже: „Ама какво сега – да не ходим на почивка ли?” Отговорът е: „Ходете, но не си я купувайте вие, а оставете активите да го направят вместо вас”. Какво имам предвид ли? Вместо да си изхарчите спестяванията за последната година за почивка, купете си актив, който ще ви купува почивки всяка година до края на живота. На практика може да не са спестяванията само за последната година, но въпросът е принципен.

Към края искам да добавя за кредита, че той е актив, само когато се влага в актив и то в актив, който генерира ППП след лихвените плащания. Иначе какъв е смисълът да изтеглим кредит, чиято месечна вноска е 800 лева, а наемът, който ще ни носи имотът, закупен с кредита, да е 500 лв. Всеки месец ще обедняваме с 300 лв. Разбира се, банкерите няма да ви представят нещата по такъв начин, но пък и главата, която стои на раменете ни, не е само за украса.

Ще завършва с няколко съвета към читателите:

  1. Спестявайте възможно най-много, за да купувате възможно най-много активи.
  2. Теглете кредити, но само за да купувате активи, които слагат пари в джоба ви, дори след като банката си е взела полагащото и се.
  3. Помнете, че купените активи носят пари, които купуват нови активи.
  4. Ако купите актив, защото според вас след 20 год. ще струва повече, то това не е купуване на актив, а хазарт. Актив е, ако през тези 20 год. ви осигурява ППП.
  5. Не купувайте пасиви, оставете активите да го правят вместо вас.

И ако на някого всичко това му се вижда утопично, бързам да отбележа, че идеята е по-скоро да се формира начин на мислене. Иначе съм съгласен, че понякога е трудно да се спазват съветите, особено на фона на „умопомрачителните” доходи в милата ни татковина.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Тони, поздравления за теб и Владимир Узунов. Много готин материал и напълно разбираем, при това представен много увлекателно. Браво! 🙂

    Единствено бих коментирала точка 2: „Теглете кредити, но само за да купувате активи, които слагат пари в джоба ви, дори след като банката си е взела полагащото и се.“ – съгласна съм, а още по-добре не с кредити, а със собствени пари да се купуват тези активи.

  2. Съгласен съм с твоята добавка. Въпреки, че не с всичко, което казва Робърт Кийосаки съм съгласен, важна е идеята хората да са финансово грамотни и да инвестират в активи.

  3. А според мен преди да се стигне до Кийосаки трябав да се четат лични финанси, да се вкарат в рамки, и тогава.

  4. За това няма спор.

  5. Много, много хубава статия! Поздравления! Особено ми хареса примера с българския вариант на пирамидата на Маслоу.

    На мен, за съжаление, ми трябваха години, за да проумея всички тези неща. Много хора от моето поколение (50-60г.)са с тотално объркани понятия за пари, финанси, активи и т.н. Всичко сме придобили с кредити и си мислехме, че това е нормално. Най-лошото е, че пренасяхме стари понятия в нови времена, тъй че нещата съвсем се объркаха.

    За мен е изключително ценно и полезно това, което чета във вашите блогове и за това ги следя с интерес!

  6. Благодаря за хубавите отзиви, радвам се, че статията ви е харесала. Това е голям комплимент за мен!

  7. И на мен много ми хареса статията, макар че и аз имам кофти кредит и не е много приятно като ти кажат истината, че сам си си виновен. Това според мен, ако се постне в някоя от групите във фейсбук срещу банките, ще отнесе доста негативизъм.
    А Кийосаки е доста надъхващ, но той според мен е достигнал нивото, в което може да нарушава общоприетите правила за парите и пак да е на печалба. И съм съгласна с твърдението, че първо трябва да овладееш стабилните лични финанси и след това да поемаш рискове и смели инициативи за инвестиране.

  8. Здравейте, най-много ми харесват 1,3 и 5 съвет и се старая да ги спазвам макар и от скоро. Колко е хубаво, че се запознах и с теб Рая и с Тони. Не смогвам да изчета всичко, което имате в блоговете, но то е прекрасно.
    Най-после попаднах там където ми е мястото, сред вас. Има един автор, който поне на мен не ми беше известен, където прочетох следното: ЩЕ СЕ СМЯТАМ БОГАТ, КОГАТО СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА ЖИВЕЯ ОТ ЛИХВАТА ВЪРХУ ЛИХВАТА ВЪРХУ МОЯ КАПИТАЛ.(Това е казал приятел на автора, какво е за него богат човек). Как ви се струва това?

  9. Дай Боже всекиму такъв капитал. Аз ще се смятам за богат, когато се чувствам удобно и дребните неща не ме притесняват.

  10. Дай Боже всеки му наистина. Аз бих искала да имам достатъчно, и да не се притеснявам дали имам достатъчно. Колко му трябва на човек да е щастлив!

  11. Адаш на Владо

    Добре написано, с прости примери, които онагледяват ситуацията с кредитите за хората, на които целият този филм не им е много ясен.
    Но нека да доразвием Съвет номер 4, като дадем най-често срещания пример – за закупуване на жилище:

    Предположение 1
    Закупуване на имот на стойност 100 000лв., финансирано с ипотечен кредит с месечна вноска 800лв. (ГПР около 8%).
    Да приемем, че срокът по този кредит е 25 години, или 300 месеца. Общата сума, вложена в изплащане на кредита е 800*300 = 240 000лв.
    Средностатистически, цените на имотите растат с около 7% годишно (по-малък процент за развитите пазари, и по-голям за неразвитите, като за България нарастването за последните 10г. е 206%), за 25 години, с натрупване, това би означавало 350% поскъпване на стойността на имота. Тоест, той би имал пазарна стойност 350 000 лв. след 25 години. Ако добавим разходите по поддържание на имота (2-3 ремонта, плащане на данъци и т.н.), те не биха надвишили 20-30 000лв. за 25г.
    Това означава 350 000-240 000-30 000= 80 000лв. положителен резултат.

    В случая отново се прави инвестиция, но с реализация в дългосрочен план. Очевидно, в случая не се предвижда имотът да бъде продаден след 1, 2 или 5 години.

    Предположение 2
    Допълнително, ако предположим, че имотът носи 500лв. месечен приход от отдаване под наем, това, съвсем опростено (пресметнато при 100% отдаваемост за периода, но без коригиране спрямо инфлация, растеж на наеми и т.н.), би ни донесло допълнителни 300 * 500 = 150 000лв. Естествено, това е облагаем доход, т.е. дължим 15 000лв. данъци. Ще имаме нужда и от повечко ремонти, да ги сложим на 50 000лв. за 25-те години.

    Когато добавим 150 000-15 000 – 50 000 = 85 000 към 110 000лв. от разликата в цената на имота, това прави 195 000лв.

    Предположение 3
    Ако вземем масовия случай, в който младо семейство е изправено пред дилемата да живее под наем или да тегли кредит за купуване на жилище:
    По горните сметки, семейството би платило 150 000лв. за 25 години без притежание на никакви активи след тази дата. Резултат = -150 000лв.
    При закупуване на апартамент, то би платило 240 000лв. по кредита и би било притежател на актив за 350 000лв.

    В заключение на моето мнение, важно е за закупуването на какъв вид актив се отнася тегленето на кредит. Разбира се, че всяка една движима вещ би се обезценила във времето, но не така стоят нещата при недвижимите имоти и именно по този начин Робърт Кийосаки и неговият добър приятел Доналд Тръмп са натрупали голяма част от милиончетата си!

  12. Здравей,

    Много добре си (до)развил варианта със закупуване на жилище. Единственото нещо, което не е налице в сегашната ситуация е нарастването на цените на жилищата. До сега, в исторически план може би ръста е бил около 7% на година, но това не означава, че той ще продължи. Сегашната криза не е техническа, а фундаментална – засегнати са самите основи на икономиката и не знам дали скоро ще „излезем“ от нея или тя ще продължи поне едно десетилетие.

  13. Адаш на Владо

    Така е, гаранция за бъдещето няма никаква. Затова човек си прави предположения на база на минали събития. Като изключим големи пикове (икономически и демографски бум) и спадове (пукане на балони, войни, епидемии и др.), тенденцията е за един стабилен ръст.
    Но може би единственото (а то не е маловажно!), което не съм отбелязал е коригирането на цените спрямо инфлацията. Тогава може би при вариант 1 резултатът в крайна сметка да е 0-0.

  14. Точно така и ще стане още по-фрапиращо е ако изтеглим кредит, за да си купим скъп автомобил. Тогава освен разходи за лихви, ще имаме и непосилни разходи по поддръжката. Много ми хареса и това с пирамидите което сте направили, статията е уникална и много полезна, това е нашата реалност, трудно можем да си позволим кредит или по скоро след това вноските ще ни направят голям проблем, а и там не може да закъсняваш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *