понеделник , 24 април 2017
Български пенсионер на море

Поколения и нрави

Тази статия е за колегите от различните поколения. Ще ги разграничим по това коя клавиатура на компютъра използват. Родените между 1960 год. и 1980 год. използват най-често БДС подредбата, тези след това – Фонетик. За поколението на нашите родители (родените преди 1960 година) компютъра е някаква безсмислена машина, която само им затруднява живота. Ще използвам това разграничение за да опиша поведението на представителите на различните поколения в работна среда. Естествено, това е много условно, но все пак има известни характерни черти.   

Поколението БДС

Представителите на поколението БДС, освен че ползват държавния стандарт на клавиатурата, в повечето случаи са отговорни за своите действия. Не се крият зад някой друг като мишки. Ако се направя на психолог ще кажа, че това идва от детството. Тогава ако обидиш или удариш някое друго дете няма как да се скриеш и да останеш анонимен, както например сега в интернет. Като направиш някоя пакост пак всички разбират, че ти си я направил. Такива са и в работата – поемат отговорност и си носят последствията от нея.

Също така, разбират идеята за принадлежност към някаква кауза. Независимо дали е да се постигнат годишните цели на отдела, да се бие на плоча на къщата на братовчеда или да се организира почистване пред блока те ще се включат. Естествено, не са толкова добре с техниката като поколението Фонетик, но се стремят да не изостават много. Хубавото при това поколение, е че не са работили много по време на комунизма и не са придобили вредни навици.

Стана нещо като хвалебствено слово. Може би, защото и аз съм един от представителите на това поколение, роден в началото на 80-те години. Това мнение е на база работа с доста хора от различни поколения в няколко фирми и още десетки фирми, в които съм бил само външен наблюдател. Но наистина, ако трябва да избера нов служител за дадена позиция бих избрал такъв човек. Ако някой не е съгласен съм готов да обсъдим аргументите му.

Offline поколението

Това е поколението на нашите родители. Дългите години работа в неконкурентна среда са ги направили доста не инициативни. Има и изключения, но те само потвърждават правилото. След като завършиш веднага ти се намира работа. Принципа е бил – работа за човека, а не човек за работата. Няма интервюта, няма изпитателен срок. Половината ти рода вече работи в същото предприятие. Нали те са те уредили там. Конкуренция е била мръсна дума. Дните минават, работата си върви. Ако си по-амбициозен веднага си „повишен” на нЕкой отговорен пост без реална власт – няма сега като ти се работи да разваляш рахата на другите. Така минава година след година. Но идват промените. Твоето предприятие е приватизирано за смешна сума. Новия собственик е един от новите български „предприемачи”. Ти обаче си продължаваш по стария начин. Той и новия собственик не знае друг. Всичко става с връзки и подкупи – както едно време. И така работата върви криво-ляво.

Само че идва момент в който все по-масово навлизат чужди фирми и собственикът вижда в това възможност да продаде бизнеса си и да се отдаде на заслужена почивка като депутат или на някой тропически остров. Чуждите собственици навлизат плавно в купеното от тях дружество. Първо изпращат един-двама представители да се мяркат за цвят. След като никой не ги бръсне за нищо уволняват част от местните ръководни кадри и вече всички разбират за сериозното им отношение към предприятието им в България. Следва масово съкращаване на служители навършили пенсионна възраст. Това има само лек ефект върху останалите. Започват да се внедряват нови начини за правене на бизнес и нови технологии.

Какво правят старите кучета в тази ситуация? Снишават се и чакат бурята да отмине, както са правили и досега. Но тя не отминава този път. В техния отдел назначават нов шеф и няколко млади служители. Зайците проявяват някакъв ентусиазъм и желание за комуникация с по-опитните си колеги. Напразно. Няма обратна връзка. Само от време на време в отговор на някой въпрос се вмъква «Това не е лесна работа. Има си особености. Вие младите нищо не разбирате». Новия шеф е образован, има професионален опит и лесно комуникира с новите собственици. Започва да въвежда новия начин на работа – с разделянето й на различни проекти, използване на нови програмни продукти, по-задълбочен анализ на ситуацията и т.н. Младите веднага приемат идеята и започват да работят по новия начин. Какво става със старите ли? Те друга ИТ техника освен калкулатор никога не са  ползвали. Имало е само един компютър в офиса и най-печения с информационните технологии служител (т.нар. Хакера) в края на месеца събира написаните на ръка от неговите колеги доклади и ги вкарва в компютъра.

Нашия герой Филип Балабанов, обаче не беше Хакера. Той трудно прие промените. Мислеше си щом го карат да работи на компютър и да си отваря електронната поща веднъж на седмица, значи искат да го махнат. Или още по-лошо искат да го накарат сам да се тръгне. Няма друга причина за тези нововъведения.

Данчо Каракашев работеше в същия отдел. И той не беше очарован от  промените. Компютър беше виждал само веднъж, като отиде в общината да си плати местния данък за вилата. Неговото мото беше „Колкото ми плащат, за толкова ще работя. Нека тези с високите заплати да работят”, дори веднъж се изпусна да го каже на глас. А той не получаваше ниска заплата, нито някой от другите ветерани. Напротив, с т.нар. класове (допълнение към заплатата за всяка прослужена година) си докарваше повече от доста млади специалисти със стаж.

Стария Хакер започна да организира съпротивата. Не приемаше и не изпълняваше нито едно от решенията на новия шеф. Той го изтърпя още няколко месеца и го уволни.

На Балабанов и Каракашев им оставаха по няколко години до пенсия. Те живееха с чувство на изпълнен дълг. Бяха с фирмата почти от самото й начало. В тяхното положение са още хиляди знайни и незнайни служители. За тях всяка допълнителна задача е повод да мърморят за увеличение на заплатата. Всяко обучение е полагане на допълнителни усилия, които няма да им се заплатят. Започнаха все пак да работят с компютър. Напредъка беше едва забележим. Всяко ново нещо трябваше да им се обяснява по няколко пъти. И тук не говорим за някакви сложни програми, а за Word и Excel. Останалата част от работата им беше някаква странна смесица между стария и новия начин на работа. Как да постъпи новия шеф с тях? Дали да ги съкрати и да назначи нови хора на тяхно място или да ги остави и да удвои усилията за да може те да догонят младите?

Поколението Фонетик

Това се родените през 80-те и 90-те години. Границата за началото е доста условна. Може би родените между 1980 година и 1985 година са взели чертите и на БДС и на Фонетик поколението. Работил съм с много по-млади хора. Те обикновено не са най-отговорните хора, които съм срещал. Свикнали са да са анонимни в интернет и така се държат и на работа. Много трудно поемат инициатива, а ако нещата се объркат гледат да се скрият. Мотивират се от самата задача, която им се поставя. Ако тя не им е интересна или предизвикателна нищо не може да ги накара да я свършат. Нямат усещане за принадлежност към работодателя или нещо друго. Не са свикнали да са членове на големи общности. Обикновено участват в групи по интереси от по няколко човека.

На първия работен ден започват да питат дали имат достъп до Facebook и Twitter. А ако липсва Skypeще преровят цялата мрежа за съвети как да преодолеят защитата и да си го инсталират. И ако не успеят ползват електронната поща за чат. А ако компютъра им не е от най-ново поколение настава истинска драма. Предпочитат да работят във виртуалната ферма, а не в реална.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Рая (Пари и лични финанси)

    >"няма сега като ти се работи да разваляш рахата на другите" – ах, колко е точно това за държавната администрация. Чак люти.

  2. Бат' Тони

    >Лошото е, че това не е само в държавната администрация. Това се случва на много други места в големи частни компании. Просто там има служители, които са свикнали да не работят, както е било едно време и сега продължават по същия начин.

  3. Бат' Тони

    >@Рая – А ти каво би направила с Балабанов и Каракашев?

  4. iKaramanchev

    >Харесва ми какъв портрет си направил на поколението БДС, както и самото разделяне на поколение БДС и Фонетик – интересна гледна точка :о) Жалко, че си съкратил портретът на поколението Фонетик.

  5. Бат' Тони

    >@iKaramanchev – Имам какво да напиша и за поколението Фонетик. Обещавам една от следващите статии да е за това поколение.

  6. Хехе … Аз съм роден 1971 година и пиша на фонетик от както съм докоснал компютър. А това се случи някъде 85-6 година. МИнал съм през всички поколения и типажи на персоналните компютри , операционните системи, помня дори онези с перфокартите и ми е отнемало по 24 часа да изчертая движеш се прозорец с данни, които се визуализират на един зелено черен монитор. Иначе може би повечето ми връстници ползват БДС … по клиентите на на фирмата , които са на моята възраст съдя ,че това е така. Смятам поколението родено между 1985 и 1995 за безвъзвратно похарчено. Ако има нещо съхранено между него то то е много малко. Това поколение израстна в годините на най нисък морал и мизерия. То не носи конкретна вина, но ще търпи последствията. КОгато едното поколение не е достатъчно подготвено да смени другото ..последното се застоява или казано по просто има по дълъг професионален път. Това добре за едните и зле за другите. Тук говорим за елементарна конкуренция. Да се връщаме назад с родените преди 1955 е напълно излишно … Тях просто ,както пее Ицо Хазарта „мене ме нема у цялата схема …“ Тея хора бяха на по 35 години 90-та година и бяха достатъчно извратени от плановата икономика на социализъма и комунизъма. Те не бяха подготвени за нещо което никога не са опитвали ..свободата в сичките и форми и извратени проявления ..в това число и икономическата! Те и не искаха да работят … те не искаха и да забогатяват ..КОфти тръпката е ,че бяха хора с отлични морални качества и човещина , но без поглед за бъдещето… / на тях някой им го беше откраднал мноого отдавна/ А другите, които се родиха и пораснаха в годините на анархия имаха мерак да забогатяват но нямаха никакви познания …От тази гледна точка смятам, че бъдещето на тези родени след 1995 ..в едни по нормални години, когато вече всяко дете можеше да бъде нахранено и да предпочете стилът на музика и на живот който предпочита. Да планува образованието си … В тях е бъдещето …. в буквален и преносен смисъл.Моето поколение също не смятам за потърпевшо аз бях на 19 години през 1989 … после съм ходил в казарма и после в университет. Работил съм много малко може би 2-3 месеца в комунистически завод. Така че.. ние бяхме пуснати на „свободният пазар“ от самото начало. Така по лесно понеже нямаше как някой да убие всичко човешко в нас, като ни отучи да работим. Беше трудно но мисля, че се научихме .. В тоя ред на мисли и относно темата за фонетиката и БДС , колкото по дрът ставам 🙂 толкова по склонен ставам да приема идеята , че най добре е да пишем изцяло с латински букви. Преди 10 години , че и досега много се дразнеш ако някой пише на латиница. ПОследните няколко години съм на обратното мнение. Абстарахирайте се от разни пикльовци в нета които пишата „As ta 0bi4am“. Тва винаги дразни .. така или иначе. Става въпрос за глобализацията, обаче на един свят / дума, която много мразя/. Трябва да се рабираме и да бъдем възможно най близко до хората с които искаме да живеем и правим бизнес. ПОвече от ясно е, англичаните няма да почнат да изъчават български и е добре … че ние го правим .. Един език , като френският например Ви дава още 120 милиона потенциални клиенти , или възможности 🙂 испанският ..още близо половин милиард и т.н. В началото на миналият век Кемал Ататюрк в Търция… въвежда светското образование и една от основните особености на този факт е , че успава да въведе писането на турски с латински букви. МИсля , че това е едно разумно решение , което води единственно до ползи за народ малък като нашия! С въвеждането на този стандарт … теми като фонетика или бдс ще станат излишни … а и тогава ше си измислим други характеристики да описваме поколенията 🙂 Ако някой сега се изправи и почне да ми обяснява , какъв гигантски принос за историята имаме, за кръвното ни родство с брататя КИРИЛ и МЕТОДИЙ … нема да му откажа тоя спор .. даже ше ми е кеф …… ама ше се опита да включа и един грък в него …Аз ше обяснявам за глаголицата, гърка за кирилицата … пък накрая ше поговорим пак за латиницата 🙂 Много се откъснах от темата …./ ама това е щото бързам да пиша на кирилица 🙂 ..докато не са я сменили/ Решение , кое аз ще приветствам! Айде ..със здраве. ВЕНСЕРЕМОС, както се казваше едно време.

  7. Явно с теб сме от едно поколение, защото моите мисли почти се припокриват с твоите.

    Роден съм 80-та година и също видях компютър за първи път през 86-та. Беше един чисто нов Правец 8М. Струваше 6 хиляди лева (колкото един Москвич тогава). Баща ми го купи с връзки, естествено. Първата ми програма я намерих в списание „Моделист конструктор“ и три писах почти денонощно стотици редове програмен код, за да направя от компютъра нещо като синтезатор 🙂

    След това съм минал през MS DOS, първите версии на Windows, Lotus 1-2-3 и т.н. През 89-та бях на 9 години и си спомням доста неща от преди това. Когато се правеха големите пари през 90-те години съм бил тинейджър. Хората, които тогава бяха двайсе и няколко годишни се ориентираха много бързо и направиха пари в мътната вода. Сега повечето от тях са милионери. С моите приятели издавахме по някои и друг килограм мед или алуминий и с парите всички бяхме „Господин за един ден“ (от него остана и прякора на един приятел – Пурко).

    За поколението след 90-та година какво да кажа. Наистина останаха някак си встрани от нещата. Сега виждам в тях абсолютна апатия, нямат идеи, нямат каузи, има я само силата на анонимността в интернет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *