неделя , 20 август 2017
от-добрите-експерти-стават-ли-добри-ме

От добрите експерти стават ли добри мениджъри?

Всеки е виждал как в неговата фирма или учреждение някой добър експерт заема ръководна длъжност. Защо точно той или тя е станал/а мениджър сега няма да коментираме. А ви се иска, нали :). В първите дни ситуацията е някак странна. Колегата с който сте пили бира след работа и сте обсъждали новата счетоводителка, изведнъж става ваш шеф. За него е също толкова некомфортно, колкото и за вас. Поне в началото. След това, моят опит показва, че новият мениджър изпада в една от следните две крайности:

–         Продължава да се държи като експерт. Какво означава това ли? Иска да знае всички подробности, изисква най-малко двама души да потвърдят един и същ факт и мисли, че всички искат да не успее. Най-често това се случва с хората, които не са сигурни в собствените си способности и са получили новата длъжност случайно или по щастливо стечение на обстоятелства. Отличителна черта на тези ръководители е, че започват да управляват by the book т.е. прочитат всички наръчници и вътрешни правила във фирмата и започват да ги налагат на подчинените им до най-малките подробности. Ако нещо не е описано в тези документи те се допитват до висшестоящ. Това да ви напомня на някой управленски стил. Да познахте – бюрократичния. Този стил не е лош, ако сте началник смяна в завод за електроника, но няма място в отдел „Продажби”, да кажем.
Ролята на мениджъра е да организира по най-подходящ начин наличните ресурси за да постигне поставените цели. За това има много начини, но ролята е една – организатор. Не е възможно само един член на екипа да се справи с цялата работа, дори да е началник (или поне бай Иван). Е може, ако е в някои закътан отдел в държавната администрация или в някое останало държавно предприятие, но това е по-скоро частен случай. Затова мениджъра трябва да организира първо своята работа после и работата на хората в екипа. Оперативките са добро начало, макар че се отричат, заради „изгубеното” време. Питайте хората какви са им проблемите и как могат да се решат. Те ще ви кажат. Разгледайте процеса глобално във всичките му части. Ако се занимавате само с подробности и детайли никога няма да ви остава време да се отдръпнете една крачка назад и да видите цялата картинка. А, и за щастие има доста добри курсове, книги и видеоматериали в интернет на тази тема.

Истинска история: Наскоро участвах в международен проект, в който екипа беше смесен (българи и чужденци). Една от тези чужденци беше Ръководител на проекта. Нека я наречем Ана. Това беше един от първите й ангажименти като Project manager. Преди това бях останал с добри впечатления от работата си с нея по друг проект. Та Ана, изиска един куп документи и изчисления още преди да дойде в България и да обсъдим как ще протече самия проект. Доста се озорихме за краткото време, но Project manager-а си получи информацията в срок.

Още в първия ден след пристигането и невинния въпрос „Ок ли е 100 евро за такси от летището до центъра (на София)?” започнаха срещите с представители на клиента. Графикът беше пълен. Всеки ден имаше по няколко срещи на които присъствахме всички. Въпросите на Ана бяха безкрайни и срещите бяха доста изморителни. Между тях уточнявахме и разяснявахме отговорите на интервюираните. След като чужденците си тръгнаха, остана само да доуточним някои дребни неща, да направим някои допълнителни калкулации и след това Ана да изготви финалните документи. Сами се досещате, че не стана точно така. Въпросите продължиха. Искаше да знае и най-малките подробности. Включително и за неща извън обхвата на ангажимента.
  Резултатът беше, че изпуснахме крайния срок за завършване на проекта. Ана така и не беше разбрала всичко. Във финалните документи имаше доста объркващи неща и неточности, които трябваше да коригираме. Надявам се Ана да си е взела поука и в следващите съвместни проекти да не се държи като експерт, а като мениджър.

–         Става големия шеф. Този типаж е противоположен на предишния. Вече го интересуват само глобалните неща. Първото нещо с което се заема е плана за продажбите. Веднага цифрите са „коригирани” в посока нагоре. С такъв нов шеф няма как да не се увеличат продажбите. Започва да раздава заповеди, без изобщо да се допита до хората от екипа. Ако нещата не вървят, виновни са „онези мързеливци”. Рано или късно, обаче, на големите началници им става ясно каква е ситуацията и новия ръководител обикновено си заминава „недооценен”. За съжаление, по-вероятния сценарий е ,обаче, той да се окаже роднина на най-големия шеф и да продължава да расте по корпоративната стълба докато стигне самия и връх.

  Има и трети вариант, но той е много рядко срещан – Експертът да е бил подготвен за новите отговорности. Това е възможно само в големи международни фирми с богата история и ясна корпоративна стълба. Там всеки знае какво трябва да направи за да получи промоция и да се изкачи на следващото ниво. Самите компании подготвят тези хора чрез различни обучения за придобиване на управленски и soft умения(включително и с тренинги в чужбина). Аз съм имал щастието да работя в няколко такива компании. Естествено, и  самоподготовката е важна. Четенето на книги не е навредило на никого.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. >Все някога някой експерт ще стане шеф, рядко се случва да се родиш шеф, ако ме разбираш 😉

  2. Стойне Василев

    >Разбирам те. Но, ако поне си гледал как се справят новите мениджъри в твоята фирма, ще избегнеш техните грешки. Това не е трудно, нали? Естествено, че никой не се е родил научен. Но имах една мениджърка, която в началото тотално не ставаше за шеф. След това, с помощта на много курсове и външни обучения, се справяше доста по-добре. Идеята на статията е да се прочете от такива нови ръководители и те да се замислят, защото обикновено никои от подчинените им не се престрашава да им го каже.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *