събота , 27 май 2017
Работа или собствен бизнес?
Работа или собствен бизнес?

Мотиви за започване на собствен бизнес

Мотивацията за започване на собствен бизнес обикновено са следствие от три житейски ситуации. Първата е неудовлетвореност от заплащането и възможностите за развитие на работното място. Втората е липса на работа и невъзможност да се намери такава. И третата е като естествена стъпка след завършване на училище или университет. И докато при първите две ситуации бизнеса е алтернатива и начин за подобряване на материалното състояние, то третата е целенасочен избор.

Идеята за създаване на собствена фирма е доста привлекателна за българите, като най-запалени са младите хора. При тях желанието да създадат и развият нещо свое е най-силно. С нарастването на възрастта, оценката на възможностите и намеренията става по-реалистична и вследствие на това делът на потенциалните предприемачи намалява драстично. Другата причина за намаляване на желанието за стартиране на собствен бизнес при увеличаването на възрастта е нарастването на дохода и страха, че няма да може да се поддържа същия жизнен стандарт, ако се откажат от този източник на доходи. Не знам дали стана ясно, но е по-лесно да се откажеш от 300 лева заплата, отколкото от 1,500 лева.

Пред всеки работоспособен човек, независимо от неговата възраст има две алтернативи: да бъде наемен работник или да притежава собствен бизнес. Този избор е съдбоносен, защото променя коренно начина на живот.

Наемния работник, дори да е мениджър, продава своята „работна сила”, срещу което получава заплата, социални и здравни осигуровки и евентуално бонуси (ако е рекъл Господ и CEO-то 🙂 ). Срещу това наемникът (как звучи само) е на разположение на своя работодател през работно и често извън работно време, подчинява се на неговата воля, издава поставените му задачи и е отговорен за тяхното изпълнение.

Доходите на наемните служители зависят най-вече от търсенето и предлагането на работна сила на пазара, както и от някои регулации наложени от държавата. Като правило по-високо възнаграждение получават хората с по-високо образование, заемащи по-високи или дефицитни длъжности и тези, които упражняват тежка или нездравословна дейност.

Друга характеристика е, че наемните работници плащат дължимите данъци и осигуровки едновременно с получаването на заплатата, докато собствениците на фирми плащат тези разходи след приключването на годината и формирането на крайния резултат от дейността (печалба или загуба).

В България на наемния труд се гледа като един вид робство и своеобразно насилие над личността, която няма друг избор, освен да работи за „чорбаджии” и „новоизлюпени бизнесмени”. Както знаете, това е следствие на историческото ни развитие. Само в България хора, които не са успели да се реализират ритат гумите на скъпата кола на съседа с думите „Мошеник, забогатя с кражби!”. Тъжно, но е истина. Малко по на запад хората уважават богатите, защото знаят, че с техните големи данъци те изграждат инфраструктура, училища, болници и други.

Разбира се, за това има и други причини, не само исторически. Една от тях е, че цената на труда в България е изключително ниска и то не като абсолютна сума (че у нас са най-ниските заплати, това и децата го знаят), а като процент от оперативните разходи на фирмите. У нас само 25% от разходите отиват за заплати на работниците и служителите. За сравнение, средния процент в ЕС е 41%, а в САЩ – 53%.

На другия полюс е собствения бизнес. Той е привлекателен, защото дава пълна свобода на личността, възможност да взима самостоятелни решения, да прави това, което иска и да печели за себе си. Но, не всеки има възможност и възможности за стартиране на собствен бизнес, като причините и препятствията са много (от липса на пари до липса на пазар).

Друго препятствие за стартирането на собствен бизнес е липсата на информация и примери от успешни предприемачи. Този сайт, както и много други се опитват да запълнят тази празнина.

И третата възможност за разгръщане на собствената инициатива е фирменото предприемачество. Напоследък, във все повече компании (особено в IT сектора) то се насърчава. Но какво, всъщност, представлява то? Фирменото предприемачество е когато се дава възможност на служителите в дадена компания да работят по собствени проекти. В идеалния случай те имат относителна свобода да взимат решения за развитието на проекта. Възнаграждението им също зависи от успеха на техния проект. Ако той се провали, тези служители няма да получат допълнителен бонус или ще им „отрежат” от заплатата. Ако проекта се окаже успешен, освен фирмата, ще спечелят и неговите създатели.

В големите компании, дори в България, повечето служители имат възможност да се включат в различни проекти и работни групи. Те стават owner-и (собственици) на този проект и се грижат за неговото развитие. Годишната им оценка, а от там и бонуса им, завити от тези проекти. Няма да давам конкретни данни, но по един такъв проект се създаде продукт, който сега се предлага от компанията и е много успешен.

В една от следващите статии ще напиша за различните начини за финансиране на собствения бизнес.

Тази статия е част от поредицата „Стартиране на собствен бизнес“, в която съм се опитал да представя всички стъпки, през които трябва да премине всеки предприемач, който е решил да започне собствен бизнес. Постарал съм се информацията да е поднесена максимално достъпно и с доста практически примери, които илюстрират съответните стъпки.

Тази поредица не може да замести изцяло образованието и курсовете в тази сфера, но ще ви помогне на тези от вас, които нямат необходимото време и пари да инвестират в такова образование.

Ако имате предложения за нови статии от поредицата или забележки и коментари към вече публикуваните, може да ми пишете на BatTony@battony.com

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Тони, бих искал да добавя още две предимства на собствения бизнес, ако нямаш нищо против, разбира се:
    1. Бизнесът се наследява от децата ти, когато отидеш при Св. Петър, а работното място – не. Т.е. когато починеш, това не поставя семейството ти в по-неблагоприятно финансово положение, защото не води до намаляване на доходите. Това за отговорните бащи и съпрузи има значение.
    2. При бизнеса обикновено колкото повече работиш и колкото по-компетентен си, толкова повече пари изкарваш, а при работата често не е така, дори по наши ширини много често е и точно обратното, защото мисленето на много бълг. шефове е, че щом работиш повече за същите пари защо да ти вдига заплатата и „ако не ти оттърва за тези пари, прав ти път“. Присвояването на идеи и представянето им за свои също е често срещана практика. Примери за последните две има хиляди.

  2. Всъщност има и трети вариант: работа на заплата + допълнителен доход. Или доходИ.

    Има дори и четвърти: фриланс. Фрилансът не е нито бизнес, нито наемна работа (или по-точно е хибрид между двете).

    Но кое е по-добрият вариант зависи 1) от човека, 2) от обстоятелствата, 3) от времената. Като почнаха съкращенията на кризата, много работници се вайкаха и си викаха „сега ако беше моя фирмата, последен щях да си тръгна“. А собствениците като си гледат отчетите и те се вайкат, „сега ако бях на заплата, щях да спя спокойно – дреме ми за печалбата, дреме ми за фирмата…“

    Чуждата трева е по-зелена 🙂

  3. Съгласен съм с тези две предимства на собствения бизнес. Мисля да напиша отделна статия за предимствата и недостатъците на работата и на собствения бизнес. Този пост беше по-скоро за мотивите, които подтикват човек да започне собствен бизнес, както и житейските ситуации, които са налице при стартиране на собствена фирма.

  4. В тази връзка днес се натъкнах на една много интересна статия, която ме впечатли.
    http://www.economy.bg/history/view/1801/Uvolnenieto-koeto-gi-napravi-bogati-i-izvestni

  5. За третия вариант съм съгласен.

    Фриланса го разглеждам по-скоро като бизнес. И при него търсиш клиенти, оправяш се с осигуровки и други подобни неща, свързани с бизнеса.

    Специално в България, ако имаш свободна професия като счетоводител, всички клиенти ще ти искат да имаш регистрирана фирма, за да могат да си признаят разходите за тази услуга.

  6. Фриланса… една стъпка по-близо до бизнеса отколкото допълнителния доход. Но дали фрилансът е почти бизнес? Ако имаш поне един нает човек, по-скоро да. Ако сам си вършиш всичко, по-скоро не.

    Впрочем ако си регистриран като свободна професия пак можеш да издаваш фактури, дори да нямаш фирма на свое име.

  7. Да, можеш да издаваш фактури, но специално за България повечето контрагенти изискват да имаш регистрирана фирма, дори да е ЕТ.

  8. Диана Цанкова

    Искам само да допълня,че съгласно приложимото българско законодателство собствениците на фирми си плащат осигуровките ежемесечно,както е при наемните работници,а също и авансов ежемесечен или тримесечен корпоративен данък.Т.е. в месечен аспект разлика почти няма.Тя се явява при годишното изравняване на осигурителния доход и годишното деклариране на корпоративния данъчен финансов резултат.

  9. Напълно съм съгласна че наетия работник „е на разположение на своя работодател … често извън работно време“ но това не се вижда никога от шефовете.
    За това по – добре собствен бизнес. Каквото направиш за себе си го правиш.

  10. Съгласен съм. Наистина, така е по-коректно да се каже.

  11. Така е, Ралица, но не всички събират смелост и имат финансовата възможност да започнат бизнес. За начало е добре да имат допълнителен доход и ако тазе дейност потръгне да се превърне в собствен бизнес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *