вторник , 27 юни 2017
Kolko vi struva da hodite na rabota

Колко ви струва да ходите на работа?

Един приятел си смени работата преди няколко месеца. Когато го попитах как е на новото място, вместо да ми каже стандартното „ами, по-добре е” или „още свиквам”, той ми каза, че си е намалил разходите с около 250 лева на месец. След това ми разказа как точно е сметнал тази сума и колко пари е „спестил” в единия месец почивка между двете работни места. Така, освен че знаеше с колко точно е намалил разходите си на новото място в сравнение със старото, знаеше и колко му струва да ходи на работа.

Тази история ме накара да се замисля какви са ежедневните разходи свързани с ходенето на работа и да направя някои корекции в изчисляването на буфера ми от заделени пари. Досега съм го смятал, че ако нещо се случи сумата ще ми стигне за Х месеца, но за база съм взимал нормалните месечни разходи без да изваждам разходите, свързани със самото ходене на работа. В този случай, парите биха ми стигнали за доста повече време.

Другото нещо, което ми дойде в главата е, че повечето хора не си правят такива изчисления, когато си сменят работата. Просто си казват „новото място е по-близо до вкъщи” или „има безплатен паркинг”, но не си правят труда да изчислят колко точно ще е разликата. Е, на моя приятел явно му беше станало скучно и си беше поиграл да я изчисли.

Но какви са тези разходи? В началото всички се сещат за транспортните разходи, но офис по-близо до дома не винаги означава по-малки разходи. Може да се окаже, че няма удобен транспорт и трябва да използвате личния си автомобил, което може да ви струва повече пари. Другия разход, който е свързан с пътуването е наличието или липсата на места за паркиране. Ако близо до офиса ви няма безплатен паркинг (както е в моя случай) имате общо взето два варианта – или да ползвате градски транспорт или да паркирате малко по-далече (както правя аз). Като при втория вариант печелите 2 здравословни разходки на ден. Има и трети вариант – да ходите на работа с велосипед, но на мен ми изглежда доста опасен, особено в град като София.

Транспорт до офиса

Втория разход за който се сещам са храната и напитките. Близо до предишната ми работа имаше само няколко „луксозни” ресторанта и избора за обяд беше доста ограничен. Цените в тези ресторанти също бяха доста завишени. Когато се преместих на новата работа разходите ми за храна през деня паднаха наполовина. Още по-облагодетелствани са служителите, които имат евтин стол (или заведение на самообслужване) в или близо до офиса. В тази връзка, ако не сте ходили все още посетете задължително Супатерия-та на Славейков. Супите са страхотни и почти всеки ден има италиански и испански ястия.

Напитките може да се окажат голям разход (особено лятото). Не е все едно дали може да си купиш минерална вода от 0,5 л. за 0.60 лв. от близкия супермаркет или за 1.50 лв. от барчето в сградата, нали? Кафето за повечето хора също е значим разход. Аз спестявам по някой лев, тъй като през деня пия само нес-кафе и съм си взел за офиса една електрическа кана за гореща вода и купувам по една кутия кафе на 2-3 седмици. Всъщност спестените пари ги давам за кафета в Onda, Coffee House, Costa Coffee и други подобни заведения, където кафето е безбожно скъпо (но това е друга тема).

Време за обяд

Другия разход, който ми идва наум са дрехите. Ако работата ви е свързана основно със срещи с клиенти или работодателя е определил някакъв дрес код (но е забравил да ви дава пари за дрехи), то в този случай разходите за официално облекло може да са съществена част от вашия бюджет. Тъй като аз не нося костюм (а още по-малко вратовръзка) в свободното си време (а и не ходя много по коктейли), ако работех в отдел „Маркетинг” на някоя семейна фирма, разходите за официално облекло щях да го спестя и да си ходя на работа с ежедневните ми дрехи. Само за справка един комплект от костюм, няколко официални ризи и вратовръзки, официални обувки, колан и други с горе-долу добро качество струва около 1,000 лева.

И накрая нещо, което почти никой не отчита е такса „корпоративна култура”, която може да ви излезе повече като разходи от всички останали. Има компании (дори отделни отдели в тях), които имат нещо като неписани правила за вида на облеклото, марката и модела на личния автомобил, стойността на часовника (например над 1,000 лв.) и други. Тези правила са установени от отделни членове на колектива, но с времето са се превърнали в задължителни за всички (или поне за онези, които искат да продължат да са част от този колектив). Най-безобидното „правило” е било „Събираме по 30 лева за рождения ден на шефа. Ще му купим една много яка (но доста грозна според мен) картина”, но съм бил и в компании, където са работили много „връзкари” и хора с професии като „син/дъщеря на мама и тати”, за които почивките на Малдивите и ваканциите в Сейнт Мориц са били нещо нормално.

Въпросът е дали много хора не си надскачат стандарта само за да са част от групата, която няма да ги приеме, ако не спазват нейните правила. Така че, ако видите служителите от един отдел да карат коли, които не могат да си позволят с техните заплати, замислете се дали искате да работите в тази компания. Да, може да станете част от тяхната група, но това ще е само временно. Рано или късно ще трябва да я напуснете, просто няма да издържите на темпото им.

 

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. О, това е любима моя тема на размисъл. По-добре у дома на спокойствие и да пиша 5 статии/преводи по 5 лв на ден 20 дена в месеца = 500лв , но да си знам съня, почивката, храната, спокойствието. Отколкото работа за 1000лв с пътуване 2 часа на ден, стрес, шум, боклучава храна от „заведения“, недоспиване, конфликти с колеги и какви ли не простотии дето само разхода ти за минерална вода, цигари ( щото стреса и средата те карат да пушиш ), боклучава храна и транспорт са ти 400лв на месец. Това горното със статиите е реален пример и за сведение отнема от 4 до 7 часа работа.

    Сега съм се хванал с едни мои клиенти да им помагам на място и виждам за какво става въпрос като разходи. Ужас направо. Повечето хора изобщо не се замислят и попадат в ужасен омагьосан кръг.

  2. Нещо се загуби напоследък. Като допълнение на твоя коментар, направо се замислям дали да не отида в малко по-изостанала старана като Куба и да живея като цар и без стрес със 100 лева на месец. Сега търся човек, който да ми ги изпраща по пощата всеки месец. Приготвил съм доста пощенски марки с Фидел Кастро, Ленин и Мао 🙂

  3. В София съм, работя на място при мои клиенти по доста голям и дълготраен проект, че затова съм в затишие с коментарите и писането на статии :). Ти ако си в София може да пием по нещо? Пиши един мейл ако имаш желание?

  4. Тони, много точна статия. И аз си ги мисля тези неща постоянно. Всъщност в мойта статия по темата изпуснах дрес кода, а той е важен на много места. Например когато работех в Министерството на културата, плащаха малко, а те пращаха на събития, където трябва да си официално облечен. Това не е малко перо от бюджета. Впрочем аз съм от хората, които не биха могли да виреят в снобарска среда, където ми налагат някакъв стандарт мамини синчета и богаташчета.

  5. Благодаря ти, Теди. Аз също не бих оцелял дълго в някаква снобарска среда и се стремя да избягвам такива места, но не винаги се получава. За са стигнеш до определено ниво трябва да минеш и през подобни места.

  6. Иванов

    Интересна статия. Като се замисля, много хора наистина отчитат само транспортните разходи, когато сравняват две или повече работни места.

  7. Напълно прав. Аз бях така в софийския офис, сега си бачкам вкъщи и спестявам много нерви покрай шеф и колеги

  8. Статията е много вярна и едновременно не много вярна. Все пак си мисля, че е въпрос на себеуважение да ходи човек прилично облечен. Да не би в дънки, маратонки и чехли на бос крак да изглежда много привлекателно, а като прибавим и карираните панталони под коляното, супер. Това облекло за в къщи е наистина много добро и удобно, а може човек и гол да си седи и да си прави преводи или да си пише проекти. Защо не? И аз така правя, като съм си в къщи, но не и когато съм на среща с хора свързана със сериозен въпрос. Едва ли на сергията на Женския пазар е нужно продавачите на картофи и краставици да са в костюм и вратовръзка. Освен това не съм много сигурна, че ако започнат да говорят за спестяване, инвестиции или други подобни ще се заслуша човек и ще обърне внимание.
    Разбира се, че не е добре да се изкривяват нещата до степен на непоносимост и снобизъм. Човек може да направи само един път първо впечатление. Умереността в нещата е важна за хармонията в живота и бизнеса, нали!

  9. Снимките, които споделихте са страхотни и това, че цените в тези ресторанти също са били доста завишени, поне нас лично не могат да ни учудят свикнали сме на по високи цени и да се възползват от нас, но за качеството си струва. Има компании , които имат нещо като неписани правила за вида на облеклото, марката и модела на личния автомобил, стойността на часовника , но на други нямат така е. Ще се радвам често да споделяте с нас, тази тема е интересна и любопитна.Храната изглежда изключително вкусна и ми се дояде.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *