неделя , 19 ноември 2017
CSR
CSR

Какво е CSR?

Това е съкращение на Corporate Social Responsibility (Си Ес Ар) или Корпоративна социална отговорност. Повечето хора, обаче, го приемат като един вид индулгенция, т.е. големите компании не помагат с нищо на обществото, но искат с една кампания за почистване да си излъскат публичния образ (малко стана игра на думи, но не е нарочно).

Но какво все пак е CSR? Както хората са социални организми, така и фирмите не съществуват в някаква изолирана среда, а влизат в контакт с други фирми и хора, т.е. и те са един вид социални организми. В тази връзка, както един човек е социално отговорен като почиства около къщата си и не замърсява, помага на другите, ако имат нужда и други подобни социални дейности, така и компаниите трябва да полагат усилия в тази област.

Но, както и в много други области ние сме изостанали малко в тази сфера и само филиалите на големите чуждестранни компании у нас се опитват да прилагат някаква социална политика. Проблемът при тях е, че го правят непоследователно и по шаблон спуснат от компанията-майка. Те си мислят, че с две-три събития на година ще се покажат пред обществото като социално отговорни компании.  А това не действа.

За да стане една фирма социално отговорна, процеса трябва да започне отвътре навън. Първо трябва да „запалиш” служителите за идеята, и чак тогава да я „предлагаш” на публиката. Не може, ако в компанията цари страх от уволнение, хора напускат всеки ден, клиентите са недоволни, бавят се плащания към доставчици и т.н., компанията да е социално отговорна. Но, това е България (както казваше един Изпълнителен директор-чужденец). Преди две години М-Тел стана „Социално отговорна компания на годината” и нейния ръководител „Мениджър на годината”, като в същото време десетки служители напускаха всеки ден и хората изобщо не си получаваха месечните сметки, заради срив в тяхната система. Абсурдно, но се случи.

За разлика от България, където главно медиите са съдник коя компания е социално отговорна и коя – не, в чужбина самите потребители гласуват за това всеки ден, като не купуват продуктите на компания, която не помага на обществото. Това е ясен знак за всяка фирма, какво трябва да подобри във взаимоотношенията си с нейните клиенти.

Корпоративна социална отговорност е неразривно свързана с медиите. Всеки, независимо дали е човек или компания, иска доброто, което е направил да се разбере от колкото се може повече хора. Това ни е вродено, няма как да го избегнем. Но, това в никакъв случай не е лошо. Напротив, така повече хора ще могат да се включат или да измислят свои инициативи.

И тук, идва другия проблем. Медиите (най-вече електронните) под угрозата да бъдат глобени от СЕМ за скрита реклама, не казват името на компанията, която е организирала някаква благородна инициатива. Излъчването по новините, разбира се, не трябва да бъде самоцел, но и компаниите нямат някакви алтруистични наклонности и техните акционери искат да „видят” за какво са отишли „онези 50 хиляди лева”.

На този проблем има решение и то се казва Web 2.0. Новите социални мрежи като Facebook, Twitter и LinkedIn все повече изместват телевизията и радиото като основни средства за масова информация. Ще ви дам един пример. След земетресението от 5.9 по Рихтер на 22 май, първите съобщения са се появили в Twitter на 30-тата секунда, във Facebook – на 35-тата секунда, по радиото – на 25 минута, а всички останали медии са реагирали след 4 часа. Това говори достатъчно за силата на социалните медии и тяхното влияние в информирането на хората.

Блогърите също участват дейно в разпространението на добрите социални каузи. Те са новите „лидери на мнение”, както чух скоро да ги наричат. Разликата, обаче, между блогърите и другите медии е съществена. Докато телевизиите, например, си гонят собствения интерес и биха излъчили репортажи от някакво събитие, организирано от техен рекламодател (дори без пари.Ужас!!!), само за да го запазят, то блогърите обикновено не получават пряка изгода от отразяването на подобни събития. Те сами определят, за какво да пишат и за какво – не. Нямат шефове, които им казват „Айде пусни този материал. Знаеш фирмата колко пари налива в реклами при нас, нали?”.

Дори вече е станал емблематичен един случай, в който известен пивовар изпраща по една каса бира на доста блогъри, за да отразят спортно събитие, което е организирано от него. Да, ама не. Ефектът е точно обратния. Почти всички блогъри публикуват отрицателни статии в техните сайтове за това „как тази компания се опитва да ги купи с каса бира”. Затова, колеги помислете добре какво ще правите, ако някоя сутрин пред вратата ви има оставена каса бира :).

Ако искате да се запознаете по-подробно с философията на CSR, както и с българската и световната практика в тази област може да посетите сайта на CSR България – www.csr.bg.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Еййй, изпревари ме, и аз мислех да пиша за социалната отговорност 🙂 Интересна и не много позната тема.

  2. Тя, тази тема има много страни и наистина малко се пише за нея. Напиши и ти. Тъкмо хората ще имат по-пълна представа за нещата.

  3. Мечтата на екипа ни е един ден българските потребители да правят своя избор за покупка спрямо КСО на дадената компания. Но това мислене ще дойде по естествен начин! http://csr.bg/ (линка на края на статията не работи)

  4. Оправих линка 🙂 Надявам се, че това ще се сбъдне. Наскоро участвах в едни проект за CSR на две български компании. Оказа се, че те разбират Корпоративната социална отговорност само да засадиш две дръвчета и да дадеш пари за някаква изложба, а в същото време не се финансираха много добри инициативи, предложени от служители. Но, както казва, ще му дойде времето 🙂

  5. Поздравления за статията! :))) Много на място и доста обективно отразява действителноста ни тук. :)))

  6. И аз си мислих скоро, че компании, които не могат да изпъкнат с невероятни, наистина уникални качества на продукта. Намират се в браншове, където конкуренцията е много голяма (напр. шоколада Милка) и постоянно инвестират големи бюджети в реклама, за да се позиционират на първо място в съзнанието на потребителя/ „top of mind“.

    Вместо да се чудят какъв криейтив да сътворят, колко повече пари да инвестират … няма ли да е по-добре, ако насочат внимание към Коорпоративната Социална Отговорност? Смятам, че това е много по-силно, обвързващо емоционално и сформира общности от посланици на марката.

    Хората ще харесват марката, защото е готина, а не защото виждат телевизионна реклама всеки ден!

  7. Големия проблем при CSR е, че много трудно се измерва ефекта от една такава кампания. Местния мениджмънт и особено компанията-майка в чужбина иска да види ясен резултат от CSR дейностите, което е малко трудно.

    От друга страна електронните медии (най-вече телевизиите) не излъчват репортажи за тези инициативи, поради някакъв неясен страх от СЕМ да не се изтълкува като скрита реклама. Като резултат накрая, фирмите си плащат да се излъчват репортажи за техните доброволчески кампании, което опорочава цялата идея за CSR. Може би, затова фирмите предпочитат да инвестират директно в реклама, за която рекламните агенции им показват някакви измерими резултати, като брой достигнати хора и т.н.

  8. Съгласна съм с теб, но до една степен …

    Истински стойностните кампании в съчетание с професионализъм могат да костват в пъти по-малко като бюджет. Могат да бъдат много силна и здрава основа за изграждане на общности от лоялни клиенти. Смятам също, че в скоро време компаниите ще бъдат принудени да гледат доста по-дългосрочно и в дълбочина, т.е. какво правим за обществото, за хората … тогава ще се надпреварват кой ще измисли по-готина инициатива 🙂

    Както сам каза голяма част от нещата се случват онлайн, а там имаме едни от най-прецизните метрики за измерване на резултатите.

    За телевизията си представям планирана рекламна кампания. Нещо подобно на марката Dettol, в рекламния спот комуникират инициативи, с които са свързани. От друга страна изтъкват и конкретно предимство на марката, което не е нещо „УАУ“, но подплатено с грижата им за обществото … 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *