петък , 18 август 2017
Istoriata na edin pishman ikonomist

Историята на един пишман икономист – Началото

Авторът на тази история е Владимир Узунов. Той вече е познат на читателите на сайта с няколко други статии, които предизвикаха голям интерес.

Историята е измислена и всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Бог създаде Слънцето. Дяволът обаче контрира и създаде слънчевото изгаряне. На следващия ден Бог създаде секса. В отговор Сатаната измисли брака. На третия ден Бог сътвори един икономист. Сега вече Дяволът беше изправен пред тежка задача. Мисли, мисли и накрая реши и създаде втори икономист. И така беше сътворена най-древната професия – Икономиката. Тя има за цел да повишава благосъстоянието на хората. Идеалният вариант е, ако това стане с правителствени пари, а не с тези на хората.

Различните икономисти обаче са на различни мнения как да стане това. Едните смятат, че трябва да сме равни и че така е най-справедливо. Други пък мислят, че някои заслужават повече от другите, защото съумяват много добре да си купят една ябълка, да я измият, да я излъскат и да я продадат по-скъпо. С тези пари да си купят две ябълки и по същия начин да ги направят четири.

Едните питат защо са му на филан кишията (бел. ред. еди кой си, някой си) 4 ябълки, след като съседът му няма нито една. Другите пък контрират с аргумента, че филан кишията е много умен и не трябва да му се отнема потенциала.

Тази дилема води само до едно – винаги се сменят икономическите системи. Прилага се едната до момента, в който не се проявят нейните недостатъци. След това хората искат промяна и сменят системата. И така до онзи момент, в който и тя проява слабост.

Така например, когато прилагаха системата, която дава възможност да се направят 4 ябълки от само една, филан кишиите не се задоволяваха само с 4, а продължаваха, докато не станат милиони. Само че тези ябълки не се губят и не се появяват, а са си едни и същи. Затова те можеха единствено да преминават от една торба в нечия друга, обикновено на този, който най-добре съумява да прави от една ябълка – четири. Поради тази причина ябълките на малкото филан кишии ставаха все повече, а на останалите все по-малко.

Тези обаче с малкото ябълки винаги се чувстваха ощетени и започваха да си взимат своето дори с цената на насилие. Филан кишиите също не оставаха безучастни и си купуваха власт под една или друга форма с многото си ябълки. След това убеждаваха всички, че работят за общото благо, макар повече да гледаха тяхното си лично. Законите се правеха така, че да е максимално трудно да се направи от една ябълка – четири, а да е максимално лесно да си работиш цял живот за една ябълка. Нямаше как да е иначе, защото ако тези с много ябълки станат много на брой, няма да има достатъчно на брой с малко ябълки, за да захранят тези с многото.

Разбира се, имаше моменти, когато някой е толкова алчен, че събираше много повече ябълки от колкото можеше да поберат торбите му. В резултат те се разпиляваха, но предвид властта му това не беше болка за умиране. Просто убеждаваше тези без ябълки да ги съберат и да му ги върнат под формата на спасителна помощ, за да има къде да работят хората с малкото ябълки.

Винаги обаче идваше моментът, в който с малкото ябълки разбираха, че са излъгани и правеха бунтове, за да сменят системата. И успяваха. Сменяха филан кишиите с други такива. Възцаряваше се равенство. В последствие обаче се разбираше, че едните са по-равни от другите и че новите филан кишии не са нищо повече от приятели и роднини на първите. И така се стигаше до нова смяна на системата. Третата система винаги беше принципно същата като първата, но „по-усъвършенствана”. Незнайно обаче защо историята се повтаряше и идваше четвъртата система, която по същия начин беше аналогична на втората, ама още по-хубава. Та нали човечеството се развива спираловидно и всичко ново е добре забравено старо.

Едни са по-равни от другите (Фермата на животните от Джордж Оруел)

Тези с многото ябълки имат нужда от хора, които да заблуждават тези с малкото, че всичко върви по мед и масло, за да се спечели възможно най-много време преди да се смени системата. Това е лесно. Просто наетите икономисти представят статистиката, която следва да убеди хората, че всичко се развива по план. Също както при колбасите не ви трябва да знаете как точно се прави тази статистика, но за властта тя е това, което е електрическия стълб за пияниците (използва се за опора вместо за осветление) и бикините за жената (това, което показва, е важно, но това, което прикрива, е основното).

Друг начин да заблуждават тези с малкото ябълки, е като ги лъжат, че търговията става все по-свободна и по-свободна. Истината обаче е, че тя е като да отидеш в Рая. Всички го искат, ама възможно най-късно.

Няколко години след поредната смяна на системата на Ивайло по фамилия Груев му предстоеше завършване на гимназия и облегнат на парапета на терасата си, си мислеше какъв иска да стане по професия.  Всъщност той искаше само две неща от живота.

Първото нещо е спокойствие, като това за него означава да се пенсионира на двайсет и няколко години (максимум 30) и да заживее на някой малък и симпатичен тропически остров. Там по цял ден да се люлее на мрежест хамак между две палми, като в ръката си държи екзотичен коктейл с чадърче и резенче лимон, а на главата си да има небрежно захвърлено сомбреро, което да му пази сянка. И всичко това на фона на бял като сол пясък, красиво изваяни от природата вулканични скали и луксозно бунгало в самия океански бряг, което да се държи на колове, така че да стои малко над повърхността на водата. А водата си я представяше с тюркоазен оттенък и толкова бистра, че лодките в нея да изглеждат сякаш между тях и дъното няма нищо освен въздух.

Второто е да има красива жена до себе си. Но от това бързо се отказа, след като се сети как някога богатият му чичо в момента се развежда със съпругата си, защото тя успяла да го разори. Харчела толкова много, че когато откраднали кредитната му карта, той не подал сигнал в полицията и банката, защото крадецът е теглил по-малко пари от жена му.

Така Иво остана само с една мечта – Спокойствието. Трябваха му обаче пари за целта. Беше чувал как на фондовите борси се изкарват много пари. Даже беше гледал по телевизията как разни костюмари, които ръкомахат ентусиазирано, постоянно вдигат телефонни слушалки (даже по две едновременно), гледат някакви монитори с много цифри и графики, изкарват луди пари. Беше чул, че акциите на някаква компания са скочили с 2% само вчера. Бързо сметна, че ако с минимална сума си купи такива акции и ако поскъпват с 2% всеки ден, само след няколко години ще може да се пенсионира по желания начин. След малко обаче се запита дали е възможно една акция да поскъпва абсолютно всеки ден в продължение на години. След бърза проверка се разочарова. Видя, че всеки ден има и поскъпващи, и поевтиняващи акции.

Тогава си зададе въпроса как да разбира предварително кои акции ще поскъпват през следващия ден, за да си купува точно тях. Чак в този момент си даде сметка за какво са всичките тези графики и цифри. Осъзна каква сила притежават онези чичковци в костюми. Та те изкарваха луди пари, без да работят, само натискайки някакви бутончета, с които купуват и продават акции.

Сега вече реши – ще кандидатства икономика. Той отговаряше на всички изисквания за добър икономист – непоклатимо владееше очевидното; можеше да обясни утре защо това, което е предсказал вчера, не се сбъдва днес; умееше да убеждава, че най-удачния момент да се купи нещо е миналата година; никой никога не разбираше за какво говори. Даже си намери кумир в тази област. Това е Христофор Колумб – първият велик икономист. Когато тръгнал на пътешествие, не знаел къде ще стигне. Когато стигнал, не знаел къде се намира. И всичко това било финансирано с правителствено дарение.

Иво стигна по-далеч, като се размечта как ще доразвие икономическите идеи на Жак Фреско и ще ги приложи на практика. Мислеше да създаде някаква нова икономическа система, която да реши проблемите с недостига на ресурсите и дори да функционира без пари или каквото и да е разменно средство. Така щеше да избави хората от необходимостта да работят.

Следва продължение…

Очаквайте скоро и Втората част на историята на пишман икономиста Иво Груев.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Иванов

    Уинстън Чърчил: „Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията“. 🙂 🙂

    А по отношение на „някаква нова икономическа система, която да реши проблемите с недостига на ресурсите и дори да функционира без пари или каквото и да е разменно средство. Така щеше да избави хората от необходимостта да работят“. Няма безплатен обяд. 🙂 Очаквам продължението на историята.

  2. Втората част е още по-добра 😉

  3. Владимир Узунов

    Много мъдри думи на Чърчил.

  4. Владимир Узунов

    Относно социализЪма той има 9 характеристики (чудеса):

    1. Всички имаха работа.
    2. Независимо, че всички имаха работа, никой не работеше.
    3. Независимо, че никой не работеше, петилетните планове се изпълняваха на 100%.
    4. Независимо, че петилетните планове се изпълняваха на 100%, в магазините нямаше нищо.
    5. Независимо, че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко.
    6. Независимо, че всички имаха всичко, всички крадяха.
    7. Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички.
    8. Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни.
    9. Независимо, че всички бяха недоволни,всички гласуваха ЗА.

  5. Което си е истина, си е истина. И аз хванах малко от този строй.

  6. Добре, че само малко сте хванали от този строй!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *