понеделник , 24 април 2017

Имаш ли желание?

   Сега ще ви разкажа една история от казармата. Тя не се е случила на мен, а на баща ми, но мисля че е доста поучителна:

    В първия му ден в казармата наредили в редица по един всички войници пред една висока 5 метра метална ограда (може и по-ниска да е била, незнам, но така казва). Командира на ротата им казал, че като им даде знак те трябва да се затичат към оградата, да се изкатерят по нея и да се прехвърлят от другата страна.

 

    Няколко от войниците започнали да мрънкат, че това е невъзможно. Те веднага били наказани. Командира дал знак и всички се затичали и започнали да се катерят. Някои се мъчели 1-2 минути и се отказали. Те също били наказани.  Накрая след 10-ина минути усилия и мъки останали само 3 войници, които били стигнали до средата на оградата. Между тях бил и баща ми. Командира махнал с ръка и казал „Стига толкова. Слизайте от оградата. Виждам, че имате желание, а това е най-важното!”.

 

    Много е тъжно когато наблюдавам различни хора, които веднага се отказват, когато срещнат по-голяма преграда по пътя си. Дори не се затичват към нея. Просто си казват „Това е невъзможно да се преодолее”.

 

    Вие от кои тип сте? Поне затичвате ли се към оградата или се отказвате още щом я видите?   

 

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Много яка история!

    Интересно наистина какъв е правилния подход.

    Ако се колебая, сигурно все пак бих опитала (зависи какво е морковчето от другата страна).

    Но ако виждам, че стената е 10метра, има ли смисъл да си хабя енергията? Особено ако наоколо има стенички от 1-2 метра 🙂

  2. Правилния подход според мен, е във всяка ситуация да положиш максимални усилия да преодолееш препятствието, независимо дали стената е 5 или 10 метра висока. А в казармата (доколкото съм чувал) не е имало морков, а само тояга.

    Много се дразня, когато някой от моя екип дори не се затичва към стената, а веднага казва „Това няма как да стане“. Правилния подход е „студентския“ – дай ми конспект и ми кажи кога е изпита (дори да трябва да научиш китайски за 3 дни 🙂

    В една стара статия беше станало въпрос за мотивацията и как работодателя трябва да създаде стимули за служителите и необходимия контрол. Ами ето, давам задача и човека дори не се опитва да я свърши. Какво трябва да направя? Морков или тояга?

  3. Е, комбинация от морков и тояга сигурно 🙂

    Не съм съгласна, че във всяка ситуация трябва да положиш максимални усилия, а особено когато искаш невъзможното. Само си хабиш ресурсите така. Все едно да изкачиш Еверест с кола – ще ти отиде бензина и гумите и окаването 🙂

    Разбира се, друг въпрос е ако преценката на човека (от твоя екип) не е правилна и той крие мързела си зад „невъзможно е!“.

  4. Абе аз измислих една друга далавера, оставям последиците от несвършената работа да се стоварят на тоя дето не я е свършил. Ако има недоволен клиент заради бруталния мързел на някой. ООО ами заповядайте Георгиев с радост ще ви помогне… 🙂

  5. Или ако някой не знае процедурата за записване на час – точно в неговата смяна обявавам времеви прозорец за записванията. Когато ситуацията изиква отговорност и обстоятелствата те притискат директно и няма къде да се скриеш бързо се научаваш …мене в Швейцария така ме излекуваха…дават ти един бял лист с насоки е началото на деня и оправяй се..

  6. Ако си убеден, че стената е единственият вариант и няма други, си струва да действаш. А защо преди да тръгнеш натам не предложиш друга алтернатива? Ясно е, че в казармата това няма да мине, но ако го дискутираш с някои по-интелигентен началник и той знае, че не те мързи да работиш, може и да излезе нещо добро от това. Понякога, когато шефът те кара да минаваш през стени, ти си мислиш, че му доставя удоволствие да те „юрка“. Мой бивш шеф веднъж си направи устата да окопавам дръвчета, а аз отговарях за всички доставки на фирмата, в която работех. Е той беше бивш военен – то е разбираемо.

  7. В много случаи няма алтернатива и по-лесен начин. Също не ми доставя удоволствие да юркам хората. Единственото което искам е задачата да бъде свършена.

    Другото нещо е, че преди да дам някаква задача съм преценил, че е изпълнима и съответния човек ще се справи. Напоследък използвам един подход, който научих от Тимур. Когато има задача, питам дали има желаещи, с уговорката че ще има бонус точки при добре свършена работа. Така всеки си преценява дали може да се справи или не, после да няма „ама аз не мога“ 🙂

  8. Аз винаги полагам максимални усилия, не само на работа, а и по принцип. Специално в офиса разчитам, че ако някой ми постави задача, той е преценил че може да се изпълни и аз ще се справя. Ако положа всички усилия, направя си добро планиране и анализ и пак не става, го казвам на този, който ми е дал задачата и той вече се оправя. Ако не е някой парашутист, той ще оцени какво съм направил и защо нещата не стават.

    Но без да съм помислил и без да съм се постарал казвам „Това няма как да стане“ не е правилния подход. Имам по-млади колеги, които като им дам задача ще донесат вода от десет кладенеца да ме убеждават, че това няма как да стане. Само че забравят, че аз съм бил на тяхното място и знам кое става и кое – не.

    Малко извън темата, но любимия ми въпрос на интервю за работа е „Ако откриеш нещо нередно в отдела, който проверяваш какво ще направиш?”. 90% от кандидатите казват, че веднага ще кажат на прекия си ръководител т.е. ще му прехвърлят отговорността. На мен такива хора не ми трябват. „Правилния” отговор е, че ще проучат нещата в детайли и ако след това има доказателства за нещо нередно ще кажат на техния ръководител.

  9. Лошото в моята работа, е че не работим с клиенти, които да са коректив. Ако нещо не се направи няма да рефлектира върху човека, който не си е свършил работата.

  10. Ами значи всичко зависи от обстоятелствата. И от двете страни на барикадата е трудно. 🙂

  11. Мда, и аз съм със Свилен за последиците. Иначе много е лесно нещо да оставиш на самотек, ама като се скапе и трябва ти да го оправяш – цяр, цяр 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *