неделя , 19 ноември 2017
Business ideas 2012

Идеалната работа

В началото на тази седмица срещнах една бивша колежка, с която бяхме работили преди години заедно в една банка. И за двамата това беше първата „сериозна” работа, като изключим работата през ваканциите. След като напуснах се бяхме виждали няколко пъти, но последните години й изгубих следите. След дежурното „Как си? Какво правиш?” стана въпрос за това, къде работи сега.

   – Ами сега съм в отдел „Развитие на продуктите” в една банка, но от Нова година съм на друго място. В по-малка банка ще отговарям за потребителското кредитиране, а преди това бях във факторинг отдела на друга банка. Май съм нещо като job hopper, а? – се усмихна тя.

Замислех се, че от завършването на университета сегашната ми работа е 5-та поред. Преди Кризата беше честа практика да си сменяш работата на всеки 6 месеца с надеждата в съседния двор тревата да е по-зелена и да получаваш по-висока заплата.

Стигаше се до абсурда нови служители да получават по-висока заплата от колегите си с по няколко години трудов стаж в същата фирма. Това се получаваше,  защото икономиката вървеше стремглаво нагоре и не достигаха качествени кандидати и фирмите се надпреварваха да предлагат „най-добрите условия на пазара”.

По-това време имах колеги, които на всеки 6-месеца искаха увеличение на заплатата и ако не го получеха – напускаха. Никой не говореше, че някой от кандидатите много често си сменя работата. Нали всички имаха основателна причина – по-висока заплата.

Но дойде Кризата и нещата се промениха. Сега ако някой е сменил 3 работни места за 2 години го обявяват за job hopper и го заклеймаямат като недостатъчно стабилен. Логично стигаме до въпроса „Все пак, колко често да си сменяме работата?”. Универсалния отговор е – докато намерите идеалното място за вас. Това място, обаче, през различните етапи от живота е различно (поне за мен).

И така, като студент най-важното за теб е гъвкавото работно време и работата като промоутър те устройва напълно. След като завършиш искаш да работиш в голяма и престижна компания, където ще оценят твоите качества. Там на жалиш усилия и свободно време (нямаш много други ангажименти) и имиджа е всичко.

Ако работиш в банка – ти си „банкер”, а ако помагаш с папките в някоя адвокатска кантора – ти си „адвокат”. Когато напуснах банката, в която работех баба ми го прие много тежко. До тогава тя се хвалеше, че внука й е банкер, а сега трябва да обяснява какво е одитор.

Та така, ако всичко е наред, сте изкарали няколко години в голямата компания и сте се изкачили няколко стъпала по корпоративната стълба. Но тогава, нещо започва да ви гложди отвътре. Наистина, научили сте много през последните години, но кривата на знанията и уменията не е така стръмна, както в началото.

Чувате от приятели, че в друга голяма международна компания проектите са по-интересни и е доста престижно да я имате в CV-то си (общо взето първите години работите само за автобиографията ви, след това започвате да работите за пари).

Кандидатствате там и ви одобряват. Учите се много бързо и започвате да запълвате белите петна в знанията си. Тук се работи много по-професионално и за всичко е помислено. Има доста обучения в чужбина и обменяте опит с колеги от други страни. Работите много, но все пак ви остава малко свободно време.

Горе-долу на този етап се замисляте, че живота не е само работа и купони. Квартирата вече ви се струва тясна. И тогава решавате да рискувате и да вземете един ипотечен кредит. Одобряват ви и ставате собственик на ултра-модерна панелка в баровския квартал „Дървеница”.

За да изпъкнете сред новите съкооператори си купувате и много бързо 15-годишно BMW с лек гаражен тунинг. Когато, обаче, паркирате лимузината в градинката пред блока и отворите входната врата на апартамента, осъзнавате че това, което сте получили в замяна на 30-годишното ипотечно робство е 20-годишно жилище в 30-годишен ремонт и шестцифрен заем в лева. „Няма проблем, нали получавам висока заплата и само 60% от нея отиват за заема. Ще огранича малко излизанията и това е”.

В офиса започвате да се дразните от въпроси като „Ще дойдеш ли в събота за 3-4 часа да подготвим доклада?” и „Спиш ли? Я ми кажи колко бяха разходите за транспорт в Индонезия?”. Преди приемаше този ритъм за нормален, но сега…

Ремонтът на двустайния ви мезонет върви с пълна сила и служебните ангажименти след работно време ви идват в повече. Решавате пак да си смените работата. Вече приоритетите ви са установено работно време, по-малко командировки и (естествено) по-висока заплата. Намирате такова място и постепенно се издигате до мениджър.

Започвате да се интересувате от психология, човешко поведение, мотивация, управленски тактики, менторство и други. Осъзнавате, че високия стандарт не е толкова скъпата кола и модерния часовник, а свободното време. Започвате да пътувате повече и да се занимавате с различни обществени инициативи. Все по-близо сте до идеалното работно място. За някои търсенето може да завърши тук. За други – то продължава. Зависи от целите.

Аз приемам всяка работа като проект, който трае толкова време, колкото е необходимо за да постигна целта на проекта. Първия ми проект беше кредитиране. Отнеми ми около 2 години и половина в 2 банки. Целта ми беше да разбера почти всичко за кредитирането на физически лица и фирми. Когато постигнах тази цел започнах друг проект в коренно различна сфера. А и ако някой ви каже, че е намерил „идеалната работа” не му вярвайте, защото според мен, ако си обичаш работата, значи я вършиш неправилно…

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

16 коментара

  1. Особено частта, за това че най-високия стандарт всъщност в свободното време е най-голямата истина на всички времена. Ние се раждаме с потенциал за този стандарт и след това доброволно надявамо хомота в робство за промотирания измамен стандарт – коли, пари и.т.н.

  2. И на мен точно това за времето ми направи впечатление 🙂 Не разбрах обаче защо казваш, че ако работата ти харесва, значи я вършиш неправилно.

  3. Свилен,

    През последните 2-3 години оцених какво означава да имаш свободно време. Сега не бих го заменил за нищо.

    Рая,

    Ами според мен, ако толкова много харесваш работата си, значи не я вършиш съвсем правилно. Дори най-добрата работа ще ти омръзне, най-вече защото на човек му трябват различни неща през различните етапи от живота. Например, аз когато всяка седмица бях в командировка, ми се струваше, че това е идеалната работа. Пътуваш много, срещаш различни хора, не мислиш за храна и транспорт – в хотела има закуска и вечеря, а до клиента стигаш или пеша, или с такси (което се плаща от работодателя ти). Пътувах много и в чужбина по различни проекти. Но…с времето и това ми омръзна. Липсваше ми най-важния елемент от високия стандарт – свободното време. Изкарвах пари, но нямаше кога да ги харча. Не можех да си уредя една нормална среща с приятели, защото не знаех къде ще съм утре или другата седмица. Те си мислеха, че ги отбягвам. В такъв смисъл казвам, че е трудно да си обичаш работата завинаги. А и във всяка работа има досадни административни или бюрократични елементи, които ти развалят кефа понякога…

  4. Реално погледнато в момента бъхтим за един фалшив „стандарт“ от къщи, коли и други простотии, което в крайна сметка е заробване, от което печелят други – тези на върха, че и те са заробени и неосъзнават в много случаи нещата. Не може 40кв.м да се изплащат 25 години. Това е абсурд и смешно. Не може 5 дни да бъхтиш за други с цел да имаш пари и да изхраниш и подслониш тялото си за да може да има енергия да бъхтиш отново на другия ден. Реално се получава преливане от пусто в празно. Реално погледнато ако се хванеш сам да си набавиш материали от природата и има свободни места можеш да си направиш дом за година, две и след това спокойно да си изхранваш семейството.

  5. @ Свилен – напълно съм съгласен с теб. Имам един приятел, който сега се бъхта здраво и изкарва добри пари за да си обзаведе къщата и да си купи хубава кола. След това, като няма толкова големи разходи е решил да си намери работа с по-ниска заплата, която да му стига „за кафенце“ и да му е спокойно.

  6. Честита Коледа на всички!

    Има хора, които работят, за да живеят, има и хора, които живеят, за да работят.
    Но- повярвайте ми (имам 36 години трудов стаж) – истината е в баланса на тази формула. Човек е щастлив, когато се чувства ползотворен – мисля, че така сме устроени.

    Според мен за идеалната работа са важни три фактора:
    1. Да харесваш това, което работиш.
    Работата не е статично явление. Ти се усъвършенстваш и се развиваш във времето. Може да преминеш нагоре или в страни от първоначалната позиция, но това е пътя, който решаваш да изминеш. Вярвам,че всичко което си работил до сега е твой натрупан актив и ще ти дава бонуси напред в годините.
    2. Средата, в която работиш – колеги и условия на труд.
    Прекарваме много голяма част от времето на работното си място и това буквално ни формира като хора. Този фактор е много ценен – като позиционирането при имотите.
    3. Какви пари получаваш за тази работа.
    Това също е променлив елемент. Няма лошо, че се стремим към по високи цели (пари).

    Важността на тези фактори не е задължително да е по този ред. А трите фактора са свързани по между си и взаимно си влияят. Ако някой от тези елементи липсва – чувстваме неудовлетворение. На мен ми липсва САМО половината от т.1 (работата е хубава, но не е за мен) и това е достатъчно да искам нещо различно от това, което имам. Много е хубаво, ако човек знае как изглежда лично за него идеалната работа !
    И както беше казал Конфуций (551 – 479 пр.н.е.) ”Намери си работа която обичаш, и няма да работиш нито ден повече!”

  7. Аз по-скоро изграждам автоматизирани решения и неща носещи пасивен доход. Гугъл като компания се води от същата политика що се отнася до автоматизацията. Времето е най-ценни, всичко друго е ужасно преходно, но малко хора го осъзнават.

  8. lupop, добре дошла в коментарите.

    Съгласен съм, че това са важните фактори. Но, аз не вярвам някой да си обича работата за дълъг период, именно защото тези фактори са динамични. А и всеки човек се променя – важните неща за мен преди 10 години и сега са различни.

    В тази връзка, един приятел има идеалната работа – динамична, сам си е шеф, среща се всеки ден с нови хора, пътува на различни места, седи през цялото време на удобно кресло и му свири любимата музика. Да, познахте. Той е таксиметров шофьор 🙂

  9. На мен все още пасивните ми доходи идват главно от депозити и акции.

  10. Защото от това разбираш и си си майстор в областта. Ако аз го правех щеще да е с променлив и най-много неуспешен край. Аз пък разбирам от проекти и примерно 300 лв мога да ти кажа къде да ги вложиш и как за да ти носят по 30 лв на месец – говоря за нишов проект. Просто с времето съм развил почти безпогрешен нюх и си карам по позната схема. Както ти примерно почти със сигурност знаеш даден финансов продукт какво ще донесе. Единственото, което ме спира да стана фабрика за проекти е времето и нуждата да се занимавам с тривиални неща като пазаруване, готвене, спане и.т.н. ооо и шофиране, търсене на място за паркиране и.т.н.

  11. Може ли да ме светнеш за тези нишови проекти.

  12. Радвам се, че попаднах на този блог (благодарение на Свилен и неговия предколеден списък ;)) Нека и аз се включа по темата за свободното време.

    Категорично не съм съгласна с твърдението, че ако си харесваш работата, значи не я вършиш правилно… Примерът, който си дал, Стойне, не е съвсем правдоподобен. Обичал си да ходиш командировки, а вече не обичаш… истината е обаче, че твоята работа никога не е била да ходиш в командировки, нали? Пращали са те в командировки, за да свършиш същинската си работа – която си или не си харесвал… това със свободното време може да се случи и се случва на хора от всякакви професии, без значение дали си обичат работата или не, без значение как я вършат… Липсата или наличието на свободно време и желанието за такова няма пряка връзка с любовта към работата и с качеството й на изпълнение.

    Аз се занимавам с маркетинг и обичам работата си; смея да кажа, че добре я върша (поне клиентите са доволни – хахаха). Винаги съм си харесвала работата, вършила съм я от сърце и с отдаденост. Но в един момент проблемът със свободното време, ограниченията на офис и работно време, ми дойдоха в повече и започнах да работя по фрийланс проекти. Сега пак се занимавам с маркетинг и продължавам да обичам работата си – но имам и свободно време…

    Много изписах, сякаш нищо не казах. My point is: ако не си харесваш работата, едва ли ще я свършиш добре (а не обратното). А ако искаш свобода, пари и т.н. – трябва да си изобретателен, смел и дори малко луд, за да се хвърлиш на дълбоко и да вземеш това, кото искаш. Но едното няма общо с другото 🙂

  13. Диана, добре дошла в коментарите.

    По темата – това за харесването на работата и правилното й вършене го написах като вид провокация, за да подкрепя идеята си. А тя е, че няма „Идеална работа”, която да обичаш завинаги. Тя се променя, ти се променяш. Работата е да се свърши, не да се харесва.

    Права си, че не командировките са били основната ми работа, но те са част от цялостната картинка. И съответно те влияят и върху отношението ми към работата. Не ми казвай, че няма значение дали ще пътуваш в 80% от времето или в 5%.

    Друго за което се сещам – започваш работа в новосъздадена фирма. В началото всичко е супер, имаш свобода и нямаш много ограничения. Но постепенно собствениците (или ръководството) започва да налагат все по-строг контрол. Дори за да дадеш оферта се иска одобрението и на двамата Управители. Така губиш клиенти. Вече не е същото, нали?

  14. Калина Кавалджиева

    И аз абсолютно подкрепям мнението, че наличието на свободно време, обаче в комбинация и с наличие на достатъчно пари, създават най-високия станарт на живот. „Идеална работа“ няма, разбира се и естествено, че човек с времето се променя и търси различни неща. Най-важното в случая е да не свършват мечтите ни. И пак най-често, за да можем да ги осъществяваме, са необходими достатъчно свободно време и пари. А, до колкото ми е известно, последните две неща в комбинация са почти (тази дума я слагам само за благозвучие) невъзможни докато работим наемен труд. Не че има нещо лошо в наемния труд – напротив, нека всеки работи каквото и както го влече. Между другото, този принцип се отнася със същата сила и за самонаетите предприемчиви хора. Ако имаш свободно време, значи вършиш малко работа и съответно получаваш по-малко пари. Или ако получаваш добри пари, значи вършиш доста работа и съответно нямаш свободно време. Това се получава, защото и при наемния труд и при самонаетите, доходът зависи от това колко собствено време и усилия са положени. Няма лостове. Някой беше казал, че най-добре е да се работи малко, но умно и за много пари… Абсолютно съм съгласна! Но тук вече става въпрос за друг начин на работа : създаване на активи, които да носят достатъчно голям и непрекъснато нарастващ пасивен доход. Само тогава човек може да се наслади на достатъчно свободно време и пари, с които да осъществява мечтите си и да се занимава с нещата, които са му по сърце, т.е. да бъде финансово независим!

  15. Така е. Напълно съм съгласен с теб.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *