вторник , 25 април 2017
taxi

Гостоприемството по български и по румънски

С тази статия започвам една поредица, свързана с туризма и обслужващата сфера в България. Ще се опитам да разкажа какво прави една страна туристическа и желана дестинация за местни и чужденци. Ще започна с две случки, които илюстрират разликите в подхода в две съседни държави, сходни по своето икономическо развитие.

Някъде бях прочел, че в нашата страна има много хора, които знаят как да я управляват, но жалкото е, че всички те са таксиджии. И така, тези хора са първите, с които се сблъскват пристигащите у нас българи или чужденци след като слязат от самолета или автобуса. Те са първите посланици на нашата култура и гостоприемство.

За един такъв сблъсък ще ви разкажа сега. Наскоро участвах в международен проект, в който екипа беше смесен (българи и чужденци). Ръководител на проекта беше една девойка, която ще наречем Ана. Преди посещението й в България, заедно с една нейна колежка, и бях обяснил точно къде да отиде за да се хване такси, след като слезе от самолета. Бях и дал точния адрес, името на такси-компанията и максималната сума, която трябва да плати за маршрута от летището до центъра.

Половин час след кацането на самолета тя ми звъни и ми обяснява къде точно се намира. Добре, че точно на това кръстовище има табелки на улиците и на латиница. Оказва се на две пресечки от мястото, на което трябваше да бъде. Отивам при нея, взимам един от огромните куфари и тя небрежно подмята „100 евро нормално ли е за такси от летището до центъра?”. Ами, не е нормално. След като са излезли от терминала (не са сигурни от кои изход) са се качили на такси от фирмата, която им бях споменал предварително. Когато шофьора ги оставил на две пресечки от адреса им поискал „195 лева  или 100 евро, ако нямате левове” (най-накрая един честен таксиджия, който използва официалния курс на БНБ). Тъй като, наистина, не са имали толкова левове са дали 100 евро, срещу което са получили касова бележка за 195.00 лв., издадена от мобилен касов апарат. На бележката стои логото на известната фирма и името на ЕТ-то. По телефона представител на известната фирма обаче ми каза, че това такси не е тяхно и са попаднали на „копърка”.

Ана щеше да си възстанови парите за таксито от нейния работодател и така случая приключи. Още няколко неприятни случки по време на престоя й я накараха повече да не иска да идва в България. Също така, Ана е разказала на своите колеги и приятели за лошото отношение към чужденците в България и сега там някъде в нейната страна има групичка от двайсетина човека, които имат негативно отношение към страната ни, без изобщо да са я посещавали.

Другата случка е подобна. Само страната е различна – Румъния. Бях на едно обучение в Букурещ преди няколко години. Слязох от самолета и се насочих към изхода за да си хвана такси до хотела, който беше в центъра на града. Бях се подготвил, че нормалната цена за такси до центъра е около 30 RON (така се казват новите им леи). Близо до изхода видях редица от три еднакви таксита, в които вече се качваха хора. Прецених, че това са „официалните” таксита на летището и ще чакам там. Чаках около половин час, но нови таксита така и не се появиха, а вече закъснявах  за обучението.

Тогава при мен дойде един човек на средна възраст и каза на развален английски, че има такси и ще ме качи. Поколебах се малко, но все пак тръгнах с него. Дори да пообиколим малко Букурещ, моята фирма щеше да ми възстанови парите. Докато вървяхме до неговото такси, той ми каза, че такситата, които съм видял наистина са „официалните”, но спечелилата фирма няма достатъчно автомобили и затова такситата не достигали. Казах му името на хотела и той ми каза ”You are lucky gay. I work in the same hotel”. Това е добре, поне знае къде се намира хотела. Аз му казах, че ще ми трябва документ. Неговия отговор беше „No problem”.

Таксито му се оказа доста комфортно. Докато пътувахме ме попита от къде съм. Казах му „България”. „Ааа Стоичков” и продължи нещо на румънски. Може и да е теглил някоя майна. Не знам. Видях, че апарата не е включен и пак му повторих за бележката. Последва същото „No problem”.Стигнахме пред хотела. Свали ми багажа и когато го питах колко ми струва услугата ми каза „40 RON”. „Само с 10 леи отгоре” си помислих – „Не е много”. Подадох му две банкноти по 20 RON. Той се усмихна и ми върна 10 леизаедно с касовата бележка – „You win and I win”. Погледнах бележката. Беше от същия ден, половин час преди тръгването. Сумата на нея беше 40 RON и  щеше да мине в счетоводството.

Какво направих със спестените 10 RON (около 8 лева) ли? Не си спомням. Но си спомням, как един обикновен таксиджия в Букурещ приложи „win-win” стратегия (по балкански), която е непонятна за повечето от хората в обслужващата сфера у нас, както и на техните мениджъри. Те прилагат друга стратегия. Казва се „Игра с нулев резултат”. Ако единия спечели другия трябва да загуби. Жалкото е, че обикновено печелят те, а клиентите губят.

И като бонус ще ви разкажа каква е ситуацията в друга страна от бившия соц блок – Унгария. На летището в Будапеща има гишета на различни таксиметрови компании. Избираш една от тях. Казваш адреса, те ти казват цената до там, плащаш и ти издават ваучер. Качваш се на таксито. На слизане от него подаваш едната част от ваучера на шофьора и слизаш. Найс, а?

За Австрия, Испания, Италия или Франция няма смисъл да ви разказвам. Вие знаете как е или поне сте чували. Там обслужването е на доста високо ниво (с някои местни особености). Затова и тези страни се посещават от милиони туристи на всяка година. А у нас останаха само алкохолните туристи. Даже, и тях искаме да изгоним, като се дават примери с курорти в чужбина, които са ограничили този вид туризъм. Да, но те могат да предложат условия и за други типове туристи, а ние с това обслужване – не.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Рая (Пари и лични финанси)

    >Доста интересни истории 🙂

    Тони, шофьорът е бил кофти, но вината не е изцяло негова. Дето викат, за да има блъснат човек на магистралата трябват двама: един да кара камиона и един да пресече, без да се оглежда.

    Тази "Ани" дали щеше така с лека ръка да махне, ако парите бяха лично нейни, а не на фирмата?

    Второ, ти си й казал горе-долу колко пари е нормално да й вземе шофьора, а тя пак те пита пост фактум нормално ли е 100 евро.

    Накрая, може просто някой да я придружи от летището и в таксито, така че да се избегнат тези ситуации.

  2. Бат' Тони

    >Съгласен съм, че за тази игра трябват двама.

    Колкото до въпроса, дали щеше да даде същите пари, ако бяха лично нейни. Да, със сигурност. Няма какво да направиш. Ти си в чужда страна. Ползвал си услугата и трябва да платиш. Шофьора не разбира и една дума, от това което му казваш. Дава ти бележка на която пише 195 лв. и очаква да му се плати. Ти как би постъпила в същата ситуация? В чужда страна си, не знаеш езика, качваш се на такси и шофьора ти казва „Дължиш ми 200 рупии”. Как ще реагираш?

    Почти всички таксиджии в София са такива. В другите градове незнам. Като видят чужденец гледат да го "одерат". Случвало се е даже с таксита на най-голямата компания в София. Просто шофьора включва „неофициалния” апарат и се превръща в “копърка”.

    За следващия път наистина трябва да назначим придружител за колегите от чужбина. А това ли е решението?

  3. Рая (Пари и лични финанси)

    >Мм, според мен щеше да следи брояча и като види как ужасно бързо расте сумата, щеше да го спре. Пък и нали ви има вас като контакт, да набере един телефон и да ви викне на помощ.

    Пак казвам, не защитавам шофьора, но и тя има вина.

    За следващия път назначете придружител – да, това е засега решението. Какво друго може да направите – нима може да промените с магическа пръчка мисленето на шофьора? Другия вариант е тя да ви се обади, че е пристигнала и вие да й извикате такси да я вземе (а не да хваща случайна кола).

    Аз като ходих в Америка шефката ме посрещна от летището и ме закара. Не че се е опасявала от тамошните шофьори 🙂 Но понякога и лично да посрещнеш госта има своите предимства 😉

  4. Бат' Тони

    >Изобщо не е имало брояч. Шофьора е издал касовата бележка от мобилен касов апарат на батерии. Иначе нямаше как да уцели точно 100 евро.

    Тя приема, както и всички хора от нормалните държави, че всички таксита са еднакви. И което и да вземе ще е одобрено от някакви държавни органи. На думата „копърка” дори не може да разбере значението.

    Да, можем да я вземем или ние да извикаме такси. Но историята беше само за да покаже с какво се сблъскват чуждестранните туристи у нас. И какво лошо впечатление оставят у тях такива случки. Как могат да се променят нещата ли? Ами трябва да има обществен натиск – дори за такива дребни неща, като няколко измамени туристи. И всеки като е по-критичен, а не просто да отминава тези неща и да се оправя самостоятелно, спомага за това.

    Ще ти дам един пример в тази насока. Аз съм домоуправител в нашия вход. Повечето собственици на апартаменти във входа имат доходи над средните. Правят скъпи ремонти и купуват нова техника. Когато обаче стана въпрос да се купи нова врата за входа (старата беше дървена), всеки започна да се дърпа и 40 лв. им се видяха много. Накрая след много уговорки все пак събрахме парите и купихме нова врата. Сега всички са доволни. Но какво показва това. Всеки го е грижа само до неговата входна врата (буквално). А какво става пред нея не се интересуват. Точно това се опитвам да променя с тези истории.

  5. Рая (Пари и лични финанси)

    >"Ами трябва да има обществен натиск" – трябва, ама няма да има. Аз лично имам по-големи грижи от това, а предполагам и ти. Затова според мен решението е в алтернативите, които вече обсъдихме.

  6. Бат' Тони

    >И аз, като всеки човек, си имам собствени грижи, но се стремя да подкрепям и различни обществени каузи.

    Може и да съм наивник на средна възраст, но си мисля, че нещата в България се променят към по-добро, макар и бавно. И всеки трябва да участва в тази промяна с личния пример, който дава.

  7. Рая (Пари и лични финанси)

    >Тук вече абсолютно те подкрепям. Аз също мисля, че нещата се развиват към по-добро, и ключът е в личния пример.

    Като си оправиш градинката пред вас и съседите минават и я виждат и си викат Бреее, каква хубава градинка, я да вземем и нашата да я направим такава 🙂

  8. …Всеки го е грижа само до неговата входна врата (буквално). А какво става пред нея не се интересуват. Точно това се опитвам да променя с тези истории…

    True… true… same here! 🙁

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *