понеделник , 24 април 2017

Авторът… или свързването на точките

Казвам се Стойне Василев и съм Главен Вътрешен одитор в голяма застрахователна компания. Сега ще ви разкажа как стигнах до тук т.е. нещо като Автобиография.

 

   Завършил съм Икономическия техникум в родния си град със специалност „Банково, застрахователно и осигурително дело”, а през 2003 година се дипломирах и като бакалавър в специалност Счетоводство и контрол. През това време изкарах по един стаж в Пощенска банка и ОББ.

 

   След като завърших бях на кръстопът. Накъде да поема? Тогава видях във вестник Капитал (който купувам още от първия му брой) обява за работа с текст „Искате ли да работите в банка?”. Ставаше въпрос за Кредитен експерт в ПроКредит банк. По това време не бяха много обявите за работа, особено в банки. Като видях, че не искат стаж реших да кандидатствам.

 

   Процеса по избор на подходящия кандидат беше много тежък и продължителен. В последствие разбрах, че за едно място са кандидатствали около 100 човека. Започна се с тест, мина се през няколко интервюта и се стигна до директен сблъсък между “оцелелите” 6 кандидата.  В една зала ни бяха разделили на два отбора. В началото всеки се представи. Всички се оказаха магистри с по няколко години трудов стаж (лошо).

 

   Раздадоха ни някакви листчета с финансови данни и ни казаха „Вашия отбор трябва да даде кредит и да си защити позицията, а вашия да го откаже със съответните аргументи” и ни дадоха 15 минути за подготовка  Аз се паднах в отборът, който отказва кредита. Започнах да си правя някакъв елементарен анализ на фирмата. След около 5 минути се престраших и казах на моя отбор „Искате ли да обсъдим ситуацията?” (това действие ми даде доста бонус точки). След това имаше спор, в който двата отбора изтъкнаха аргументите си. Явно моите са били по-убедителни защото ми предложиха мястото.

 

   В следващите няколко години се учих от най-добрите на потребителско кредитиране, а след това и на кредитиране на Малки и средни предприятия. Клиентите ми бяха главно малки магазинчета, цехчета и салони за красота. Тогава кредитирането все още се възстановяваше от банковата криза през 1997 год. и анализа за получаване на кредит доста задълбочен. Дори част от клиентите ми го ползваха, за да си следят бизнеса в последствие.

 

   След това реших, че искам да работя в по-голяма банка с по-големи клиенти и повече възможности за развитие (звучи ли ви познато?). Така попаднах на обява на Райфайзен банк. Говорих с управителката на клона. Тя ми каза, че самия клон е на доста централно място (между Министерски съвет, Президентството и Народното събрание) и е открит наскоро. Първите ми месеци там бяха доста тежки. Освен в нова среда, трябваше да градим нещо от самото начало. Установявахме работни практики, процеси, дори работно време. Междувременно в салона имаше, както клиенти, така и различни строителни работници, защото ремонтът не беше завършен окончателно.

 

   Клиентите, както и очаквах, бяха по-големи, по-образовани, но и с доста повече претенции. Имаше както с подготвени страхотни бизнес планове и хъс за успех (те сега вече са големи компании с офиси в центъра), така и такива, които казваха „Имам страхотна идея за бизнес с гарантирана възвращаемост, но ми трябват 100 хил. лева за да я реализирам. Не мога да ви я кажа обаче, защото ще ми я откраднете”.

 

   Вече на работех с омазани бакалски тефтери, където се записваха оборотите, а с финансови отчети, в които имаше милиони. След това правех анализ по още по-сложни формули, за да разбера дали клиента става или не. Но мен ме глождеше нещо. Как са стигнали до цифрите в отчета? Дали са реални или не? Знаех, че добрите счетоводители могат да направят чудеса (завършил съм все пак Счетоводство, а междувременно станах и магистър по Корпоративен мениджмънт).

 

   И тогава в една студена есенна вечер получих обаждане от непознат номер. „Аз съм Б.А. и съм административен директор в една одиторска фирма. Искаш ли да се видим и да поговорим?”. Беше доста изненадващо. Впоследствие се оказа,че някой ме е препоръчал, но така и не разбрах кой. На срещата освен Административния директор присъства и съдружничката (или т.нар. партнер). Обясниха ми, че фирмата е 5-тата по големина одиторска фирма в света, но в България е все още малка. По-време на срещата ми се стори странно да виждам служители в офиса след 7 часа вечерта. По-късно разбрах, че на това му викат „Сезонът”.

 

   В началото ми беше много трудно. Завършил съм Счетоводство, но никога не съм го практикувал. Добре че попаднах на свестни колеги, които да ме научат на занаят. А одита е занаят, както всички други. Тогава за пръв път се сблъсках с наистина огромни за мащабите на България клиенти с стотици милиони годишен оборот. Попивах всичко, което ми казваха мениджърите за управлението на една такава компания. Постепенно започнах и аз да им давам съвети относно финанси, счетоводство и данъци.

 

   След около година и половина одиторската фирма напуснаха няколко старши одитора. Оказах се със списък с около 20 компании, за които отговарям изцяло – от подписването на договора до издаването на финалния доклад с подписа на съдружника, който е дипломиран експерт счетоводител. В екипа ми бяха 2 или 3 младши одитора, в зависимост от клиента.

 

   Чак сега разбрах, какво е много работа. Често се случваше да си тръгна от офиса доста след 12 часа през нощта. Събота и неделя също бяха работни дни. Цялото това нещо продължава около 6 месеца – от началото на октомври до 31 март (официалния край на сезона).

 

   През този период консултирах няколко големи вериги за хранителни стоки за навлизането им в България.

 

  След 3 сезона достигнах тавана в тази фирма като знания и отговорности. Вече нямаше от кой да се уча, освен от партнера, но тя не можеше да ми обръща непрекъснато внимание. Реших да отида в т.нар. Голяма четворка (Big four). Това са четирите най-големи одиторски фирми в света. Там получаваш много знания, достъп до огромна база информация, а и добре стои в CV-то.

 

   Избрах една от тях. Това което знаех предварително се потвърди напълно – там всичко беше измислено до най-малкия детайл. Всеки беше задължен да споделя знанията си на останалите (от там ми е този навик). Там имах възможност да работя със страхотни мениджъри, както българи, така и чужденци. Преминах много обучения и имах шанса да обменям опит с колеги от други страни. Всичко беше страхотно, но чувствах, че не се задълбочаваме достатъчно в проблемите на компаниите. Исках да помагам с моите знания и опит на фирмите да станат по-ефективни и да си подобрят процесите. Във външна одиторска фирма, която набляга на финансовите отчети, това не беше възможно.

 

   Тогава изникна възможност за работа като Вътрешен одитор. Аз вече бях се регистрирал за един сертификат за вътрешни одитори и бях взел два от четирите изпита, и това ми се стори страхотна възможност. Така започнах работа в най-старата и най-голямата застрахователна компания в България. Тя е собственост на голяма белгийска финансова група. От както започнах нещата във фирмата много се промениха. Буквално това не е същата компания. Тази година станах Главен Вътрешен одитор и така се връщаме в началото на статията.

 

   Стана малко дълго „About me”, но мисля, че ще ви е интересно да разберете как съм стигнал до тук и как се е зародила идеята за блога.

 

   И аз като Стийв Джобс, като погледна назад и „свържа точките” от моя живот осъзнавам, че от 15-тата ми година (когато влязох в икономически техникум и започнах да си купувам бизнес преса) до сега съм свързан с бизнеса и с това, той да стане по-ефективен и по-успешен и всичките ми усилия са били насочени натам.  По тази причина реших да споделя и моя опит и знания с вас. А блогът е на Бат’ Тони, защото от малък всички приятели ми казват Тони.

 

   Всички материали в този блог са авторски, а не преведени статии от чужди сайтове.

 

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

No comments

  1. Уау, супер яко си го написал това! Много интересно и … респектиращо, да си призная 🙂

    Никога не съм се интересувала от одит/счетоводство/финанси , но ако ти напишеш нещо по тази тема сигурно ще е доста приятно за четене! Като идейка 😉

  2. Благодаря ти, но не мисля че нещо свързано със счетоводство или одит може да е интересно.

    Интересни са случаите на измами, с които се занимавам. Някои от тях са по-завързани и от турски сериал, с разликата че са реални. За съжаление, информацията за тях е конфиденциална, иначе би станал чудесен криминален роман с много драматизъм и неочаквани обрати.

  3. А, може, може. Всичко може да е интересно, зависи кой и как го представя. Но разбира се решението си е твое, аз само като идея 🙂

  4. Ще помисля, ако има и други желаещи мога да напиша нещо.

  5. Хахах „Тони“ ясно , ами „Бат“ що :)? Интересно интересно, да взема и аз да напиша едно абаут ми. Бтв бат тони вземи си обърни коментарите от стари към нови на повечето са така – най-горе са първите не последните коментари – освен при блога на колежката Рая, където всеки път като ги видя и получавам сърцебиене. Аааа и само още във форума на Инвестора го има тоя объркано-обърнат ред.

  6. „Бат“ е защото в нашата групичка всички сме на „Бат“ :), дори и по-малките от мен.

    Сега е момента да напишеш едно електронно CV. А и като гледах статистиката, това май е най-четеното нещо. Всеки иска да разбере кой е този, който пише тези неща 🙂

    За коментарите сега ще ги „обърна“ 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *